Баал а-Сулам, “Предисловие към книгата Зоар”, п.35: Неживото ниво е началото за разкриване на желанието да получаваме в материалния свят. То съдържа в себе си само общата сила, движеща всички неживи видове, а частното движение на неговите части е незабележимо. Тъй като желанието поражда потребностите, а потребностите пораждат движението, което е достатъчно, за да се достигне необходимото.

От това става ясно, че желанието задвижва всичко, дори и неживото ниво.

Въпрос: Електронът непрекъснато се движи. Това какво означава за неговото желание?

Ответ: Всички елементарни частици съществуват за сметка на непрекъснатото движение. Чисто хипотетично: ако биха престанали да се движат, то те биха изчезнали.

За начало се смята Големият взрив – искра духовна енергия, дала живот на цялата Вселена. От нея произхождат неживата, растителна, животинска и човешката природа, и тя е достатъчна за непрекъснато, безкрайно движение. Всичко започва от тази искра, пробила си път в пространството на този свят, създавайки ”мястото”, което напълва.

В основата на материята няма загуба на енергия. Нейното разпространение не е изчезване, първоначалната искра си остава и действа във всичко. Ето защо не можем да спрем  нито една елементарна частица.

Въпрос: Тогава с какво поправянето на простото желание се различава от поправянето на сложното желание?

Отговор: Простото желание е невъзможно да бъде поправено. Тъй като желанията на неживото, а също така и на растителното и на животинското ниво не са способни да осъзнаят собствените си потребности.

На неживото желание в статично състояние не му трябва нищо. Ако го преместиш на място, където усеща ”дискомфорт”, ще последва реакция – да речем, камъкът ще се търколи по склона. В случая не действа той, а природата действа върху него.

Растителното ниво поражда собствени действия, призвани да обезпечат оптималните условия за работа. При растенията вече има собствен разчет, но само в едно направление: как да достигнат до определена височина и да изпълнят вътрешната си програма. Ако тази програма се ограничава от нещо, то това препятствие трябва да бъде преодоляно. Ето защо, растенията се увиват около онова, което пречи на растежа им.

За разлика от тях, представителите на животинското ниво не могат да изпълняват своята вътрешна програма, оставайки на едно място. Те се размножават различно, различно живеят и умират.

Но така или иначе, като цяло става дума за голямото желание за получаване, в което са включени тези три стъпала.

В дадения контекст не става ясно по какво се различава човекът от животните, ако той се грижи само за своето тяло, и за всекидневния си живот. Та нали и животните си осигуряват телесно и физическо съществуване, включвайки продължаването на техния вид.

Човек се нарича Човек (Адам), ако той желае да се уподоби на Твореца. В този случай няма да му помогнат навиците, ”запаметените движения на тялото”. Тъй като стъпалото Човек се намира извън тялото, то се отнася към неговата вътрешна искра, заложена по времето на Големия взрив. С нейна помощ той получава светлина от Кетер, от Даващия, съединява се с основата на Вселената, и започва да се издига.

А физическото тяло си остава там, където си е било. То не се отнася към това. В крайна сметка Човек изобщо ще изгуби всякакво усещане за съпричастност с него.

И така, Човек – това е стъпало за сливане с Отдаващия. Той излиза извън себе си и достига много по-високо стъпало. И в това е неговата особеност – той е способен да остави себе си и да се издигне нагоре.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 21.01.2014

[126071]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →