Всеки e малко философ

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.23: Обличайки се в тялото на човека, душата поражда в него нужди, мисли и знания, призвани за напълване на нейното желание за отдаване.

Въпрос: От една страна, е казано, че трябва да се ръководим само от онова, което виждаме, а от друга страна, трябва да забравим досегашните материални понятия за ”тяло” и ”душа”. Как да съвместим това?

Ответ: Аз виждам материалния свят, в който сега се намирам, който се изучава в университетите, а не на уроците по кабала. Ние изучаваме неща, които са над него – духовната реалност. Тя не се намира пред очите ми, предстои ми да придобия ново ”зрение”, за да я видя. За това са необходими вече не материални, а духовни ”очи”.

Кабалистите ни обясняват, че аналогично на материалното тяло, има духовно тяло – отдаване. И животът в него е насищащата го светлина. Всъщност, духовното тяло по същество е отразената светлина (ор хозер), благодарение на която усещаме това тяло.

В зависимост от количеството светлина аз се стремя да отдавам на ближния. И отдаването на ближния е моята душа. Тя е тъкмо там – в другите, а не в плътта, която живее и умира. Плътта е необходима само за времето, което ми е нужно, за да отменя желанието си за получаване. А след това нуждата от плътта отпада: получавайки първото духовно стъпало, разбирам, че тя няма отношение към плътта. Просто са ми създали необходимите условия, в които да пребивавам до разкритието – състоянието, необходимо за стъпване в духовния свят, ”арена” за реализиране на предварителните условия.

С една дума, сякаш стоя пред вратата, и ми казват: ”Можеш да влезеш само ако имаш билет. А ти нямаш билет! Тогава върви да поработиш, за да си купиш билет – тогава ще влезеш!”. И ето аз работя в нашия свят, за да си купя билет за духовната реалност. И съответно, на уроците говорим за онова, което се случва зад вратата.

Въпрос: По какво тогава се различаваме от философите, които сякаш говорят за същото?

Отговор: Преди всичко, ние сме прави в това, че не желаем, подобно на тях, да си фантазираме, и разбираме, че предмет на разговора е усещането и видяното с очи. Това е здравия смисъл, който в крайна сметка ще ни предпази от грешките, и ще очертае ясните научни рамки.

Философите грешат точно там, че говорят за неща, които не са в техния диапазон на възприятие и са лишени от каквато и да е фактическа основа. Но те се задоволяват с това: първо, това за сега е платено, и второ, искат да имат някакво отношение към ”духовното”.

Принципно, човек се стреми към някакъв ”духовен плацдарм” – но без да работи със себе си. Затова, философията е толкова ненавистна за кабалистите. Във всеки от нас седи философ, тъй като и ние се стремим да попаднем в духовното без да прилагаме усилия и обичаме всичко да теоретизираме, без да имаме основание за това.

Затова всичко трябва да си отиде на място: ”Нека ме влече да пофилософствам, но това е моят егоизъм”. Истината е там, че не можем истински да обсъждаме духовния свят, докато не го постигнем. За това е казано: ”Онова, което не сме постигнали, не можем да назовем с име”.

Ние отхвърляме философския подход и ненавиждаме философа в нас, независимо, че без него не можем – тъй като всеки човек в себе си съдържа целия свят. И затова говорим само за онова, което минава през сърцето.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 12.01.2014

[125302]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: