Магаре и сладкиш

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато кабалистът вижда страдащи хора, как възприема това? Какво усеща?

Отговор: Той  усеща, каква огромна награда ги очаква в бъдеще. Всъщност, те вече я получават, но за сега не я усещат като благо, защото не са поправили своите съсъди – желания.

Да предположим, че давам на своя малък син 1000 доларова банкнота. Той знае, че това са само пари, но няма представа за реалната стойност на ”хартийката” и затова, след като си поиграе с нея, я хвърля на земята. Ако разбираше, какво съм му дал, то би си купил един тон сладкиши, сладолед, играчки… Но за сега той не знае как да превърне копюра, банкнотата в наслада.

И с нас е така, дори и по-зле, вместо да се наслаждаваме, ние страдаме. Да допуснем, че съм вложил море от усилия, а в резултат, получавам падение, неприятни усещания. ”Тогава, каква е тази награда?” Работата е в това, че сме направили всичко, но все още не сме се поправили, не сме извършили това самостоятелно, което би ни позволило да получим дължимото, наградата. И затова получавайки възнаграждението, не забелязваме това.

Представете си магаре, пред което са поставили сладкиш с крем. Но то не обича сладкиши, а обича зърно и вода. То не обича друго, това е предела на неговите желания.

Ето и пред нас са поставили разкошна ”торта”, но първо трябва да се поправим, за да съответстваме на това наслаждаване. Наградата е дадена, но за сега тя се усеща като страдание. Тъй като ние сме гладни и си търсим ”пшеничените зърна”, без да разбираме за какво е тази планина от крем.

”За какво ми е тя?” – удивявам се. А в отговор на това чувам: ”Изкачи се на стъпалото Човек и ще се насладиш на наградата”.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 20.01.2014

[125986]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: