Entries in the '' Категория

В света никой не е излишен

Д-р Михаел ЛайтманВсеки човек има своето предназначение, в света никой не е излишен.

Днес, когато чета колко много хора загиват за едно денонощие в различни катастрофи, произшествия, сблъсъци, се учудвам на спокойствието на обществото.

Някога в Ленинград съществуваха така наречените народни дружинки, следящи за реда в града и ни задължаваха да бъдем нейни членовe. Там, в милицията за първи път чухме съобщението: “спешно излизане на адрес, където има извършено убийство“. За това никъде не се пишеше, не се говореше. Ние бяхме поразени: “Има убийство?!“ Сега всеки ден съобщават за това,че да допуснем в Ливан са убити 1000 човека, други 1000 – в Сирия и т.н., но кой ли се вълнува от това, което се случва. След няколко седмици на много масови сблъсъци и големи загуби ООН започва вяло и мудно обсъждане на фактите за вандализъм, случващ се в някаква страна. Всичко това ми напомня за „справедливия гняв на съветските хора“.

В света няма нито един излишен човек, всеки изпълнява своето предназначение. И когато Висшето управление премахва тези хора по такъв кръвен начин, това значи, че ние не можем да използваме правилно този живот и за това ни лишават, коригирайки пътя, принудени да загинем от ужасна смърт. Едновременно с това, човечеството се отнася толкова пасивно към това, че даже в медиите не се споменава, че някакви международни организации са излизали навън с искания да се спрат убийствата и масите да се успокоят.

Никой към нищо не призовава. Всички са спокойни. Ако правителството не трябваше да реагира по някакъв начин на тия факти в рамките на международно-джентълменска дипломация, то медиите изобщо не биха споменавали за това.

В древноста, между другото, човешкият живот е бил по-тежък. Робите са стрували скъпо и са заработвали за себе си. Трябвало е да са нахранени, облечени, но за това са работили от сутрин до вечер и са били ценени. За това се споменава в много книги. В частност, в Талмуда се описва как трябва да се грижиш за роба си. Защото той може да донесе на хазяина си по-голяма печалба, отколкото обикновеното животно. С други думи, преданният, добър роб – това са добри пари. Затова пленените не са убивани, а ставали роби.

Животът е бил ценен и защото в тогавашните времена не са имали такава социална опора както днес. Ако мъжът в семейството е убит, то жена му и децата са умирали от глад, защото не е имало никакви социални организации и системи, които биха могли да ги подкрепят. Затова обществото е имало интерес животът на хората да бъде съхранен.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125758]

Този непоправим свят

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Проф. Я. Гилински, д. ю. н.): Немотивираният страх, апокалиптичните прогнози, депресията днес са най-често срещаните психиатрични диагнози. Усещането е такова, сякаш самолетът лети без екипаж към летище, което все още не е проектирано.

Най-добрите представители от рода Homo Sapiens винаги са се стремили да представят и реализират проект на идеалното общество. Но с осъществяването на надеждите за светло бъдеще делата на практика не са обнадеждаващи. Разрастващите се мащаби на насилие създадоха серия антиутопии.

Човечеството с бързи крачки върви към самоунищожение. Насилието съпътства човечеството през целия му път. То е елемент на обществения бит, носител на тотален характер (социално насилие, спортно, образователно, възпитателно…).

Реплика: Ако осъзнаем своето безизходно състояние, ще можем с негова помощ да преминем към вземане на решение, предлагано ни от кабала: да, светло бъдеще, но не с нашите ръце, а с висшата сила на природата.

[126217]

Плацебо ефект или истина

Спорт и бъдеще

Д-р Михаел ЛайтманМнение: Трансформацията, която през последните 10-15 години преживяха всички обществено значими жизнени явления, достигна и до спорта, преди всичко, до такова мащабно явление като футбола. Причините за тези трансформации са няколко.

Първо, физическите възможности на човека достигнаха до своя предел. Невъзможността да напредваме извежда на преден план не резултатите, а самия процес на участие, както при спортистите, така и при зрителите. По такъв начин, спортът (най-вече футболът) все повече се ритуализира.

Втората причина: спорът се превръща в бизнес. Играчите, както и всичко свързано с тях, става стока.

Третата причина: сакрализацията в спортната (и преди всичко във футболната) сфера, когато отново на преден план излиза процеса и опита на единение със средата, а не резултата. Изследователите правят сравнение между футбола и религиозните практики. Самооприличаването с футболен клуб или отбор е по-силно отколкото с религията или семейството. Най-силно се развива фанатичното движение в религиозните страни: в Италия, Испания, Португалия, Гърция, Турция и Русия.

Спорт, основаващ се на бизнес, окончателно изтребва националните отбори и извежда на преден план търговци, финансисти, собственици на клубове и т.н., които владеят технологията за насърчаване и продажба на зрелището, а в това време и играчите и играта отиват на все по-заден план и губят своята уникалност.

Фанатична среда, която превръща играчи в поп-звезди, неизбежно, рано или късно, ще застави играчите да разширят своето амплоа – те, освен своето основно занятие, ще станат модели, ще запеят, ще затанцуват, ще се снимат в киното, ще станат предприемачи, ще минат през иглено ухо или ще започнат да правят фокуси.

Процесът, а не резултатът от мача, ще направи още една крачка към превръщането му в цел. Тоест, спорта още повече ще се превърне в специална сфера на обществен живот, където ще може да се скриеш от проблемите на обкръжаващия свят, ще може да се развлечеш, да се раздвижиш, и където самият спорт вече не е важен.

Реплика: Рекордите нямат значение, ако са далече от възможността да бъдат повторени от обикновените хора; главното е зрелището и шоуто, а всичко останало – участници и зрители – не е важно, докато това не се превърне в най-обичаен „домашен спорт“, а професионалният спорт изчезне.

[126139]

Борба за свобода на обучението

Д-р Михаел ЛайтманПроучване: Времето, прекарано от едно дете в училище, качествено може да се сравни с времето, прекарано от престъпник в затвора. Всяко място, където човек е лишен от свобода, държан против волята му, е затвор. И училището е просто такова място.

Децата нямат избор: те са длъжни да ходят на училище, искат или не, в каквото и да е настроение и независимо от техните собствени желания. Ето защо, всички ученици толкова се радват на болестта, освобождаваща ги от училищната каторга.

Разбира се, между училището и местата за задържане има разлика: затворът е наказание за престъпление, а на училище са осъдени всички деца на определена възраст. Но в затвора има по-голяма свобода: не се изисква да прекарваш цялото си време върху точното изпълнение на това, което надзирателите изискват ежеминутно от теб. Въпреки че за неизпълнение на заповеди се наказват и учениците, и затворниците.

Оказа се, че повечето деца са нещастни, докато са на училище, и особенно в началото на новата учебна седмица. Образованието в този вид, в който съществува, довежда учениците не само до депресия, но и до самоубийства.

Децата са принудени по цял ден да изпълняват указанията на учителите, а вечер у дома да подготвят уроците за следващия ден. Тези ученици, които не се справят със задачите, получават наказание, лоша оценка, учителския и родителския гняв, често и обществено порицание пред целия клас, подигравки от по-добрите ученици. Напълно достатъчно за невроза, а в по-тежки случаи – за самоубийство.

Проблем на училищното образование е системата не толкова за обучение, колкото за идеологическа обработка и възпитание в лоялност към властта.

Оценката и поощренията само влошават ситуацията: поощренията вредят на обучението.

Децата се раждат с инстинктивна потребност да се учат на това, което ще им помогне за нормално функциониране в света, те искат да знаят, да се забавляват, да се запознават, изследването на нещо ново е вродено човешко желание за знание и любопитството не може да бъде задоволено.

Нараства процентът на децата, които са на домашно обучение, обучавайки се у дома, самите деца вземат решение какво да научат и с какво да се занимават. Скоро традиционните училища ще бъдат разглеждани като варварски, защото те правят деца нещастни, угнетяват ги и излагат на постоянен психологически натиск.

Реплика: Училището все още е вид институция, създадена за производство на хора изпълнители, които са били необходими по времето на Чарли Чаплин. Отдавна е необходима промяна на училището, но дори и тези, които се борят за нова система в образованието, нямат единно мнение. Проблемът е това, че никой не разбира структурата на новия свят – интегрален, единен, взаимосвързан, към която човек трябва да се приспособи, интегрално да влезе в структурата на света. А промяната на човека е възможно само чрез метода на интегралното възпитание.

[125675]

Зъбни колелца

Технология за унищожаване на държавата

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Унищожаването на държавата започва с принудата към толерантност, в името на демокрацията и политическата стабилност.

Принудата към толерантност има за цел да разруши националната генетика и да дезинтигрира държавата, която е основна форма за организиране на социума, притежаващ социална отговорност.

В тази задача са включени още: превръщане на нацията в безотговорна към историята си и към културата на социума, представящ се като потребител, усвояващ онова, което е необходимо за провеждащите тази операция, за постигането на техните стратегически нужди и интереси.

Провеждането на такава операция разделя нацията на обекти и субекти, жертви на толерантността, което внася разкол между нацията и обществото, довеждаща ги до взаимна нетърпимост, подкопаваща националната идентичност и отслабваща обществото и държавата.

Такава операция включва в себе си няколко задачи:

– подхвърляне на идеята за ”толерантност” като основен фактор и критерий за ”демокрация” и неговото внедряване в общественото мнение;

– доминиране в сферата на националната и културна информационна мрежа;

– масово преобразяване на националното съзнание;

– информационно, идеологическо, етично, икономическо и накрая физическо поробване на лидерите на нацията, подменяйки ги с ”демократично” почистване на съпротивяващите се;

– формиране на симбиозата поробени лидери и търтеи, тяхното срастване;

– формиране на победа върху националните права, гарантираща им паразитен характер на съществуване.

А по-нататък могат да се формират различни по рода си  ”цветни революции”, преразпределение на собствеността и националното достояние, да се формира ”демократически” произвол, да се съсипе културата и силовите структури за национална сигурност и т.н., чак до ”концесиониране” от чуждестранни структури на отделни държавни територии, региони от национални пространства.

Външно това ще изглежда като нормално демократично взаимодействие между властите и гражданското общество, естествен подбор на ”най-добрите демократи и ефективни мениджъри” във властта, оптимизация на управлението на държавата и територията на страната – и всичко това, разбира се, „в името на благосъстояние на гражданите”.

На практика, това е смъртоносно, паразитно отравяне на нацията, което показва какво представлява паразитно да се зарази нацията, да жадуваш да забогатееш, да управляваш единствено за собствена облага, за преобразяване на властта, и унищожаване на държавата.

Независимо, че всичко започва с принуждаването за толерантност, политическа коректност и демократизация на една отделно взета страна.

Реплика: Това е само част от тактиката на съвременната война. На практика не може да и се противопоставим, това става ясно от случващото се с промени в държавите, как възникват конфликтите, оранжевите революции, арабската пролет и т.н… Единствена цел е управляване на света. Средствата са създаване на хаос с чужди ръце.

[125748]

Разговор насаме с Него

каббалист Михаэль ЛайтманВсеки проблем може да се излекува с помощта на съединението между нас. Това се изяснява от анализа на разбиването. Тъй като преди него е съществувало едно желание с един екран. Но тъй като то поискало да получи повече от онова, което е било възможно заради отдаване, общата душа не издържала на тази голяма светлина и се разбила.

Тя се разпиляла на малки парченца от частни желания: към пари, власт, знание във всеки един човек. Всичките тези желания загубили анти-егоистичния си екран, заради който за нас е било важно не конкретното напълване на всяко едно частно желание, а за кого работим.

Това намерение е било като общ екран над всички тези желания и свойства, обединявайки ги в едно цяло. Но след като екранът изчезнал, всяко желание, порив, свойство, станало самостоятелно във всеки един човек. Затова ние усещаме своето разбиване.

Излиза, че никой от нас не е лош сам по себе си! Цялото зло се намира между нас, независимо, че се проявява в такава форма, сякаш аз или другите сме лоши. Вътре в човека няма никакво зло. Злото е силата на нашата взаимна ненавист.

Трябва да се постараем да видим, че злото не се крие в другарите ни и не е в мен самия, а между нас. Ако се издигнем над него и се обединим, то ще поправим това състояние. Тоест моята задача е да разкрия онова зло, което виждам в себе си и във всеки, като проблем на неправилната връзка между нас.

Затова ние трябва да възприемаме личните си проблеми и собственото си осъзнаване на злото, като наше общо разкриване на злото. Тъкмо от това можем да формираме общата си молитва и да получим отговор на нея свисше, тоест да поправим общия си съсъд, да възстановим целостта му и неговото съвършенство.

Творецът ни разкрива злото с това, че малко по-силно ни осветява всички по равно. Но всеки от нас усеща тази светлина различно, затова ние долу трябва да се обединим, за да отговорим на Твореца като един спрямо Него, който е Един, сякаш това е разговор насаме – един на Един. Затова, всичките ни лични недостатъци и проблеми трябва да възприемаме като едно общо зло. Това е първата крачка към поправянето на нашия съсъд.

От семинар на единство, 19.01.2014

[125881]

Магаре и сладкиш

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато кабалистът вижда страдащи хора, как възприема това? Какво усеща?

Отговор: Той  усеща, каква огромна награда ги очаква в бъдеще. Всъщност, те вече я получават, но за сега не я усещат като благо, защото не са поправили своите съсъди – желания.

Да предположим, че давам на своя малък син 1000 доларова банкнота. Той знае, че това са само пари, но няма представа за реалната стойност на ”хартийката” и затова, след като си поиграе с нея, я хвърля на земята. Ако разбираше, какво съм му дал, то би си купил един тон сладкиши, сладолед, играчки… Но за сега той не знае как да превърне копюра, банкнотата в наслада.

И с нас е така, дори и по-зле, вместо да се наслаждаваме, ние страдаме. Да допуснем, че съм вложил море от усилия, а в резултат, получавам падение, неприятни усещания. ”Тогава, каква е тази награда?” Работата е в това, че сме направили всичко, но все още не сме се поправили, не сме извършили това самостоятелно, което би ни позволило да получим дължимото, наградата. И затова получавайки възнаграждението, не забелязваме това.

Представете си магаре, пред което са поставили сладкиш с крем. Но то не обича сладкиши, а обича зърно и вода. То не обича друго, това е предела на неговите желания.

Ето и пред нас са поставили разкошна ”торта”, но първо трябва да се поправим, за да съответстваме на това наслаждаване. Наградата е дадена, но за сега тя се усеща като страдание. Тъй като ние сме гладни и си търсим ”пшеничените зърна”, без да разбираме за какво е тази планина от крем.

”За какво ми е тя?” – удивявам се. А в отговор на това чувам: ”Изкачи се на стъпалото Човек и ще се насладиш на наградата”.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 20.01.2014

[125986]

От елементарните частици до Човека

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.35: Неживото ниво е началото за разкриване на желанието да получаваме в материалния свят. То съдържа в себе си само общата сила, движеща всички неживи видове, а частното движение на неговите части е незабележимо. Тъй като желанието поражда потребностите, а потребностите пораждат движението, което е достатъчно, за да се достигне необходимото.

От това става ясно, че желанието задвижва всичко, дори и неживото ниво.

Въпрос: Електронът непрекъснато се движи. Това какво означава за неговото желание?

Ответ: Всички елементарни частици съществуват за сметка на непрекъснатото движение. Чисто хипотетично: ако биха престанали да се движат, то те биха изчезнали.

За начало се смята Големият взрив – искра духовна енергия, дала живот на цялата Вселена. От нея произхождат неживата, растителна, животинска и човешката природа, и тя е достатъчна за непрекъснато, безкрайно движение. Всичко започва от тази искра, пробила си път в пространството на този свят, създавайки ”мястото”, което напълва.

В основата на материята няма загуба на енергия. Нейното разпространение не е изчезване, първоначалната искра си остава и действа във всичко. Ето защо не можем да спрем  нито една елементарна частица.

Въпрос: Тогава с какво поправянето на простото желание се различава от поправянето на сложното желание?

Отговор: Простото желание е невъзможно да бъде поправено. Тъй като желанията на неживото, а също така и на растителното и на животинското ниво не са способни да осъзнаят собствените си потребности.

На неживото желание в статично състояние не му трябва нищо. Ако го преместиш на място, където усеща ”дискомфорт”, ще последва реакция – да речем, камъкът ще се търколи по склона. В случая не действа той, а природата действа върху него.

Растителното ниво поражда собствени действия, призвани да обезпечат оптималните условия за работа. При растенията вече има собствен разчет, но само в едно направление: как да достигнат до определена височина и да изпълнят вътрешната си програма. Ако тази програма се ограничава от нещо, то това препятствие трябва да бъде преодоляно. Ето защо, растенията се увиват около онова, което пречи на растежа им.

За разлика от тях, представителите на животинското ниво не могат да изпълняват своята вътрешна програма, оставайки на едно място. Те се размножават различно, различно живеят и умират.

Но така или иначе, като цяло става дума за голямото желание за получаване, в което са включени тези три стъпала.

В дадения контекст не става ясно по какво се различава човекът от животните, ако той се грижи само за своето тяло, и за всекидневния си живот. Та нали и животните си осигуряват телесно и физическо съществуване, включвайки продължаването на техния вид.

Човек се нарича Човек (Адам), ако той желае да се уподоби на Твореца. В този случай няма да му помогнат навиците, ”запаметените движения на тялото”. Тъй като стъпалото Човек се намира извън тялото, то се отнася към неговата вътрешна искра, заложена по времето на Големия взрив. С нейна помощ той получава светлина от Кетер, от Даващия, съединява се с основата на Вселената, и започва да се издига.

А физическото тяло си остава там, където си е било. То не се отнася към това. В крайна сметка Човек изобщо ще изгуби всякакво усещане за съпричастност с него.

И така, Човек – това е стъпало за сливане с Отдаващия. Той излиза извън себе си и достига много по-високо стъпало. И в това е неговата особеност – той е способен да остави себе си и да се издигне нагоре.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 21.01.2014

[126071]

Ние се наслаждаваме от това, което крадем

Целият свят – част от всеки един от нас

Д-р Михаел ЛайтманМнение на Далай Лама: Ресурсите на планетата се изчерпват, все по-често се случват природни катастрофи. Това поставя пред хората все по-нови проблеми. За да се решат, ние трябва да се научим да възприемаме цялото човечество като единно цяло.

В съвременния свят на глобалните икономически и екологични проблеми държавните граници минават на втори план. Същото може да се каже и за религиозните различия. Глобалните предизвикателства пред нас излизат извън държавата и религията. Те се отнасят до цялото човечество и по тази причина ние трябва да действаме заедно.

С помощта на образованието можем да променим мисленето на хората, така че на първо място в тях да не бъде АЗ, а глобалното НИЕ. Всеки от нас е част от голямото НИЕ. И от друга страна, целият свят е част от всеки нас. Това означава, че в наш, собствен интерес е сериозно да се погрижим за благополучието на цялото човечеството и за охраната на околната среда.

В идеята на социализма е заложена грижата за благополучието на обществото като цяло, а не на отделния човек. И в марксистката икономика става дума за равно разпределение на материалните благата. А в капитализма всички се стремят само към собствената си печалба.

Не по насилствен път, а само с подкрепата на добрата воля на хората, и с помощта на образованието, ние можем да променим света. Мисля, че това е единственият начин.

Съвременната система на образование е ориентирана към материалните ценности. За духовните ценности: любов, състрадание, прошка говорят различните религиозни традиции. Ние трябва да научим децата на основите на морала. Но това е трудно да се направи, като се разчита единствено на религията. Имаме нужда от светска етика.

Коментар: Заключенията са правилни, но не са решение, а само пожелания. Но и това е добре. Ако бъде чуто! Обикновено хора като Далай Лама кимат в знак на съгласие и забравят. Но е необходимо да  чуят и след това, при съответните страдания, ще си спомнят не само пожеланията, но ще изнамерят и решението – интегралното възпитание.

[124760]

Чудото на растежа

Причина за кризата

Животът като безценен дар

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако постоянно се случва обезценяване на човешкия живот, то докъде ще стигнем?

Отговор: Ценността на човешкия живот се състои не в количеството живеещи на Земята, а в нашето отношение към всеки човек. За съжаление, ние не усещаме никакъв недостатък от това, че човек си отива от този живот. Дори собственият си живот ценим много по-малко, отколкото би трябвало, защото не виждаме неговия смисъл.

Някога животът е бил уважаван. Уважавала се е и смъртта. Хората ги оплаквали. Тъй като това се цени само от човека.

Сега, когато имаме възможност да осигурим на всеки човек дълъг и относително здрав живот, да бъде добре възпитан, да бъде здраво стъпил на крака, да направим от него задоволен и познаващ живота човек, ние загубихме желанието да живеем. Ако можехме да поговорим откровено с много хора на Земята, то те биха казали: ”Ние живеем по неволя. Разбира се, страшно е да се мисли за това, да си легнем и да не се събудим. Но ако ни бяха предложили такъв безболезнен край, бихме се съгласили на това.”

Много хора си мислят за своето безсмислено съществуване, не им се иска да преживяват и да усещат онова, което сега се усеща от тях като живот. Това говори за преоценка на смисъла на живота.

Днес страдащите от депресия преминават от антидепресанти на леки наркотици, които постепенно се легализират, за да се поддържа човек в добро състояние на духа. Намиращ се под наркоза, той няма да тежи на ръцете на обществото, няма да има нужда от наглеждане и от някакво цивилизовано убиване. А с помощта на наркотиците ти го убиваш красиво.

За елита, това е най-добрия, евтин и прост изход. Те вече са си разделили промишлените гиганти за производство на тютюн и цигари, и решението за легализиране на наркотиците вече е взето на по-високо ниво.

Реплика: Но това не е поправяне.

Отговор: Властите нямат никакви инструменти и средства за поправяне на човека, а и в името на какво?! Те нямат такава цел, нямат никакво виждане за бъдещето. Те ще достигнат до необходимостта от поправяне само тогава, когато няма да имат друг изход.

Изход за тях също е и войната, която ще почисти Земята, оставяйки на нея един милиард жители и нормална екология. За тях това би било идеалното решение, и те биха направили това, защото за тях основното е да властват в нормален и благоустроен свят. А да се седи горе и да се управлява това безумие  няма смисъл.

Но проблемът е в това, че днес, в света на разкриващата се глобална взаимовръзка нищо не може да се предвиди и всеки ден се разкрива, че им остава все по-малко и по-малко време да управляват.

Те не могат да осъзнаят, че ние се управляваме от Природата, която е абсолютна любов и отдаване и проявява своята противоположност, за да ни привлече към себе си, да ни отблъсне от сегашната ни егоистическа природа. Те нямат това, затова не разбират причината за сегашната криза.

Силните на деня смятат сегашната криза за криза на свръхпроизводството и не разбират, че тя е предизвикана от спускащата се над нас висша сила и нейното приближаване към нас. А тя е абсолютно добро и любов и затова се проявява в нашите егоистични желания като сила, противоположна на нас. В крайна сметка това трябва да предизвика в тях осъзнаване на необходимостта за поправяне. Но това осъзнаване те могат да получат от Висшата сила само чрез нас, а нас засега не ни чуват.

Висшата сила постепенно спускаща се в нашия свят ни кара да виждаме, че има едно управление, една цел, един път, едно, целенасочено движение в природата. Но в мнозинството този въпрос все още не възниква: ”Къде е тази целенасоченост? Към какво ни води? По какъв начин?”. Но днес вече се усеща, вече схващат, че това е една сила, една идея, че това е зададено свише – всичко това е разбираемо, само още не е ясен самият процес и осъзнаването на неговата цел.

Мисля, че това е работа на близкото бъдеще. Ние трябва много да се постараем да обясним на масите, колкото се може по-бързо. Това е много по-важно, отколкото да покажем, че можем нещо да поправим. Затова ние се занимаваме основно с това.

Главното е да разпространяваме.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125754]

Какво е това добро и зло?

Предопределена ли е от рано съдбата ми

Нима това е живот?!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво ще правят милиардите хора в интегралното общество, без постоянна физическа работа? Или ще измислят някакви облагородяващи Земята действия, които да я превърнат в разцъфтяваща градина?

Отговор: Хората ще се занимават със своето духовно развитие, ще се самовъзпитават и ще възпитават децата си.

Въпрос: За какво да възпитаваме децата, ако те знаят, че в бъдеще за тях няма да има  работа?

Отговор: Нима човек трябва да работи през цялото време? По време на първобитното общество хората не са работили толкова много, те са седели около огъня, пели са песни, танцували. Защо ние трябва все да работим?!

Аз живея в богат район, всичките ми съседи са заможни хора: бизнесмени, летци, адвокати. Всеки ден те излизат в шест часа, водят децата си на градина, отиват на работа, а от работа се завръщат в къщи към 7 – 8 часа вечерта. Тоест 13 – 14 часа те са извън къщи, в офиси, учреждения, в производство. Децата им почти през целия ден са на училище в детските градини, където атмосферата не е особено подходяща. Всички те съществуват от само себе си, въртейки се в нещо изкуствено създадено от самите тях или от обществото. Те взаимно се обслужват.

Човек щастлив ли е от това? Не! Той сякаш се намира в каменоломна, която постоянно се върти и го смила. Нима това е живот?!

От ТВ програмата ”Глобалната криза”, 15.09.2013

[125698]

Всеки e малко философ

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.23: Обличайки се в тялото на човека, душата поражда в него нужди, мисли и знания, призвани за напълване на нейното желание за отдаване.

Въпрос: От една страна, е казано, че трябва да се ръководим само от онова, което виждаме, а от друга страна, трябва да забравим досегашните материални понятия за ”тяло” и ”душа”. Как да съвместим това?

Ответ: Аз виждам материалния свят, в който сега се намирам, който се изучава в университетите, а не на уроците по кабала. Ние изучаваме неща, които са над него – духовната реалност. Тя не се намира пред очите ми, предстои ми да придобия ново ”зрение”, за да я видя. За това са необходими вече не материални, а духовни ”очи”.

Кабалистите ни обясняват, че аналогично на материалното тяло, има духовно тяло – отдаване. И животът в него е насищащата го светлина. Всъщност, духовното тяло по същество е отразената светлина (ор хозер), благодарение на която усещаме това тяло.

В зависимост от количеството светлина аз се стремя да отдавам на ближния. И отдаването на ближния е моята душа. Тя е тъкмо там – в другите, а не в плътта, която живее и умира. Плътта е необходима само за времето, което ми е нужно, за да отменя желанието си за получаване. А след това нуждата от плътта отпада: получавайки първото духовно стъпало, разбирам, че тя няма отношение към плътта. Просто са ми създали необходимите условия, в които да пребивавам до разкритието – състоянието, необходимо за стъпване в духовния свят, ”арена” за реализиране на предварителните условия.

С една дума, сякаш стоя пред вратата, и ми казват: ”Можеш да влезеш само ако имаш билет. А ти нямаш билет! Тогава върви да поработиш, за да си купиш билет – тогава ще влезеш!”. И ето аз работя в нашия свят, за да си купя билет за духовната реалност. И съответно, на уроците говорим за онова, което се случва зад вратата.

Въпрос: По какво тогава се различаваме от философите, които сякаш говорят за същото?

Отговор: Преди всичко, ние сме прави в това, че не желаем, подобно на тях, да си фантазираме, и разбираме, че предмет на разговора е усещането и видяното с очи. Това е здравия смисъл, който в крайна сметка ще ни предпази от грешките, и ще очертае ясните научни рамки.

Философите грешат точно там, че говорят за неща, които не са в техния диапазон на възприятие и са лишени от каквато и да е фактическа основа. Но те се задоволяват с това: първо, това за сега е платено, и второ, искат да имат някакво отношение към ”духовното”.

Принципно, човек се стреми към някакъв ”духовен плацдарм” – но без да работи със себе си. Затова, философията е толкова ненавистна за кабалистите. Във всеки от нас седи философ, тъй като и ние се стремим да попаднем в духовното без да прилагаме усилия и обичаме всичко да теоретизираме, без да имаме основание за това.

Затова всичко трябва да си отиде на място: ”Нека ме влече да пофилософствам, но това е моят егоизъм”. Истината е там, че не можем истински да обсъждаме духовния свят, докато не го постигнем. За това е казано: ”Онова, което не сме постигнали, не можем да назовем с име”.

Ние отхвърляме философския подход и ненавиждаме философа в нас, независимо, че без него не можем – тъй като всеки човек в себе си съдържа целия свят. И затова говорим само за онова, което минава през сърцето.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 12.01.2014

[125302]

Слуга на желанията

каббалист Михаэль ЛайтманБаал a-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.21: Желанието поражда потребности, които, от своя страна, пораждат мисли и знания в такъв размер, който е необходим за удовлетворяване на тези потребности. И доколкото желанията на хората се различават, дотолкова се различават и техните мислите и познания.

Разумът ни обслужва желанието. Изплуващите решимот предизвикват едни или други желания, а след това разумаът започва да ги реализира, за да постигне желаемото.

Нека да ни се струва, че сме всестранно развити и обхващащи с разума си цялата действителност, но ако нещо не ни е по сърце, не ни засяга, то и разумът не минава покрай  тази сфера от интереси. Тъй като той е слугата. Ако нещо ни се иска на животинско ниво, той действа, за да удовлетвори това въжделение, отнасящо се до храната, секса или семейството.

Ако ни е завладяло честолюбието, ние сме обхванатi изцяло от това желание, оставяйки всичко останало настрана. Това се отнася и до властта, парите и изобщо обхваща всичките ни нужди. Човекa се управлява от смесването на различни желания, и разумът винаги действа съгласно техния спектър.

В крайна сметка, ние не притежаваме свободен разум. При никакви обстоятелства той не може да бъде хладнокръвен, изцяло обективен, свободен от чувствата, както понякога ни се иска. Той винаги си остава слуга на желанията.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.01.2014

[125232]