Entries in the '' Категория

Тънкото изкуство на духовната работа

каббалист Михаэль ЛайтманДуховното поправяне не може да бъде в едно нещо – в някакъв атом или частичка. То може да бъде само между нас.

Затова, когато говорим за обединение, за поправяне на хората на принципа ”не прави на другия това, което не желаеш за себе си” или ”обичай ближния, както себе си”, то това е и методиката за поправянето. Тя се осъществява постепенно, в съответствие с това, как в нас се издигат всевъзможните желания, в степента на възможността на тяхното поправяне.

По какъв начин, в какъв стил се поправя всяко желание? Какво представлява, само по себе си, в непоправен вид? Как изведнъж, в поправен вид става, подобно на Твореца и Той се разкрива в него?

Да допуснем, желанието да откраднеш, да убиеш, да потискаш, да използваш другия – това са желания по-явни, които се проявяват чрез връзката на човека с другите хора. Там, където нашите желания не са така явни, например, в отношенията на човека с неодушевената, растителната или животинската природа е много трудно да се намери свойството милосърдие. А с равните си, то се усеща явно и много добре се вижда.

Затова в Тора е указана много сериозна последователност в работата: какви желания, в какъв порядък, в каква комбинация трябва да поправя човек. Ти не можеш да решиш просто така, че ще поправяш себе си в отношенията с някой – един, трябва обезателно да присъединиш към това и неживата, и растителна, и животинска част на своята природа, тоест на по-ниските желания, грубите, насочени не само към хората, но и към обкръжаващия ни свят.

На края ще се получи пълен съюз между всички твои желания по всички направления, във всички времена. Трябва да се научиш да оправдаваш Твореца, другите, във всичко, което произтича с теб. И тук ще ти добавят различни спомени. Цялата история, география – всичко преминава пред човека.

И, когато встъпваме в духовния свят, там също се крият много интересни картини, когато човек започва да поправя своята връзка с всички хора, с персонажите, със свойствата на всички времена. Той, сякаш преминава всевъзможни предишни кръгообороти, истории, своето отношение към тях и като че ли, изчиства себе си вътрешно, през цялото време ги преобразува.

Нали картината на нашия свят, всъщност не съществува, тя се рисува в нас. И ние само трябва да поправим нейната основа, както художника, който отначало полага грунд на платното, шлифова го, след това полага още няколко слоя и чак тогава, пристъпва към рисуването на бъдещата картина – с линийка, с песпективи и т.н. След това започва да обрисува общия фон. Това е постепенен процес, огромна работа.

Получава се, че ние трябва да преминем всички предишни стадии на нашето развитие и именно, в тях да постигнем Твореца. Нали, след слизането на душата отгоре надолу, човек, издигайки се отдолу нагоре, започва да постига нейното образуване, нейното раждане, едва в обратен ред.

И тогава той достига самия ”родител” – Творецът, постигайки Го вече в тази душа, която постепенно поправя. Така, все повече и повече се приближава към Него.

Затова, бих уподобил този процес на изкуството за създаването на картина. Тъй като, постоянно връщайки се и задълбочавайки се в нея, стигаме до мисълта, която е движела художника, до замисъла на Твореца да наслади творението. Тоест, рисунката е вече наслаждение, вече е действие, когато Неговата мисъл се претворява в живота. По такъв начин, Неговият замисъл, в чист вид, се постига в нашия правилно формиран материал.

В края, човекът узнава във всичките детайли тази картина, всичките Негови мисли, замисъла на творението, който се изрисува чрез нея. Затова, всички светове се съединяват заедно в един свят – светът на Безкрайността, в света на абсолютното постигане.

От ТВ програма ” Тайната на вечната Книга”, 12.08.2013

[121681]

Егоизмът на човека, който работи над себе си

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Как да победим клипа Кнаан?

Отговор:  ”Клипа Кнаан” – това е пренебрежение към средствата за духовно напредване. То се появява, след като човек решава да се занимава с духовна работа и да излезе от Вавилон, тоест от общия егоизъм. Този егоизъм, засега, се разкрива на човека като негов личен.

Егоизмът се определя като сила, отблъскваща ме от приятелите в групата, която се стреми към единство и поръчителство. Когато започваме да работим над своето съединение, то отблъскването, възникващо в мен по отношение към всеки приятел, се нарича моят егоизъм. Това вече е егоизмът на човек, който работи над себе си.

Но първият егоизъм, проявил се във Вавилон е личен, индивидуален, при който чувствам, че съм задължен да изляза от него. Неудобно ми е, не ми е добре. Още не съм уверен, че това е егоизъм, а просто искам да се отскубна от разбиването, от разбития живот, в който нищо не се получава. Чувствам се объркан. Вавилонската кула олицетворява първите начални изяснения, когато разбираме, че ако се съединим, то ще ни бъде добре – както е при интегралното възпитание.

Клипа Кнаан – това е егоистичната сила, предизвикваща в човека пренебрежение към духовния път, към учителя, към групата. Само с Твореца той е готов да се съедини – това е неговата цел. Иска да продължи пътя индивидуално, сам и не се нуждае от група.  И дори учителя разглежда като източник на информация.

Тук е съсредоточена и цялата работа. Всичко започва с Йосиф, който е по-важен от всички останали, тоест свойството, събиращо (осеф) всички заедно в една точка. Разбираемо е, че нито приятелите, нито групата, нито учителят се нуждаят от знаци на внимание и особено отношение. Необходимо е единствено за това, правилно да ни организират за достигането на Твореца – като боеви отряд ”командоси”, построен на такъв принцип, съгласно тези приоритети.

Всеки трябва да проумее, че както и да залъгва себе си, не може да бъде, че величието на Твореца и целта, за него да са повече, отколкото е учителят, групата и учението.

От подготовката към урока, 16.12.2013

[123322]