[123909]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената, Филми - No Comments→

Съобщение: Пенсионерите от еврозоната живеят, не според средствата си и това е основната причина за текущата криза в Европа. За равитието на мащабната дългова криза са спомогнали съкращаването на пенсионната възраст и допълнителните разходи за изплащане на държавните пенсии при недостатъчни резерви на частното пенсионно обезпечаване. В дългосрочна перспектива аналогична дългова криза, заради трудности при финансирането на пенсионната система заплашва всички страни.

В най-тежко положение, от гледна точка балансирането на бюджета, сега (статия от 01.01.2012г. – бел. пр.) се намират Италия, Гърция и Япония. В тези страни, за изплащането на пенсиите се губи една трета от държавните приходи, чийто недостиг в продължение на дълъг период е бил компенсиран с увеличаване нивото на държавния дълг. През следващото десетилетие ситуацията в Европа може само да се усложни. В Япония, където към 2020 година на един пенсионер ще се падат по-малко от двама работещи, бюджетната криза ще се разрази още през това десетилетие.

Коефициентът на демографското натоварване, който показва съотношението на работещото население, ще се снижава през следващото десетилетие във всички страни. Това, от своя страна, води до съкращаване на темповете на икономически растеж и на възможностите за балансиране на бюджета. Освен това, застаряването на населението води до това, че основният политически конфликт в САЩ, Европа и Китай скоро ще стане битката не на класите, а на поколенията.

Реплика: Има само един изход от многото проблеми – устремяването към общество на разумното потребление. Но да се види само това единствено решение, е възможно след осъзнаване на общата система на Природата, в която ние сме интегрална част.

Вж. раздел “Интегрално образование”.

[66072]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: (Corriere della Sera): Ръстът на средната продължителност на живота може да доведе до крах системата за социално осигуряване. Международният валутен фонд бие тревога по този повод. Ако средната продължителност на живота се увеличи с три години и без това, вече огромната цена на застаряването на населението ще порасне с 50%.

В качеството на една от мерките за противодействие на тази опасност, МВФ предлага да се увеличи пенсионната възраст чрез приемане на специални закони от отделните държави, както и чрез поощряване на лицата,  които отлагат излизането си в пенсия. Там, където не може да бъде повишена пенсионната възраст, могат да бъдат намалени социалните плащания.

Реплика: Могат да се намерят още много “решения” на този въпрос. Но истинското му решение трябва да произлиза от отношението към всички членове на обществото, както е в семейството. Тогава ще изчезне усещането, че някой трябва да даде от своето, а някой да получи за сметка на трети. Решението е само в събирането на едно място на обществената баница и справедливата й подялба. Ощетяването, на когото и да е при равенството, предизвиква отрицателно изменение на цялото общество.

[77455]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: В Бремен, Хамбург и Берлин старостта е пряко съпроводена от бедността: всеки двадесети столичен пенсионер взима социални помощи.

Бедността в третата възраст е фактор за риск, повишаващ опасността от заболявания, зависимостта от чужда грижа и ранна смъртност. Държавните помощи стигат само, за да осигурят базовите потребности. Все по-често, добре облечени старци просят милостиня по улиците на столицата или се ровят в контейнерите, търсейки празни бутилки.

Броят на берлинчаните, на които им се налага да събират и да връщат бутилки, се е удвоил за последните две години. Намиращите се на границата на бедността пенсионери, очевидно са си представяли малко по-различно залеза на живота си в столицата на благоденстващата европейска държава, но берлинската реалност е далече от немската идилия.

Реплика: А когато целият икономически балон спадне, само добрите обществени отношения, ако такива се появят, в резултат на интегралното възпитание, ще осигурят грижа за старите. В противен случай, им осигуряват оползотворяване, по немски.

[80423]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение:Световната криза продължава. Управляващата класа е в тиха паника. Съществува реална вероятност за масово изместване  вдясно, а такъв обрат, трудно би могъл да бъде предотвратен при отсъствието на нова теоретическа алтернатива.

Капитализмът и пазарът са били възприемани като носители на прогреса, свободата и равенството. Пазарната икономика е била смятана за производствена сила, създаваща богатството.

За разлика от нея, политическата система е склонна към разточителство и паразитизъм. Нейната цел не е производството, а преразпределянето на благата. Представителите й се стремят към власт, жадуват да се намесват в икономиката, облагат с данъци, харчат средствата.

Пазарът е идеологията на капитализма. На нас ни се внушава, че ако не избираме него, ще бъдем обречени на планиране и тирания. Икономистите са разработили система от формули, доказваща, че свободната икономика е оптималната. Но икономическата наука се осланя на фиктивни количествени показатели.

Всяка наука се базира на фундаментални количествени показатели. Във физиката са пет: разстояние, време, маса, електрически заряд, топлина, а всички други  параметри се определят на тяхната основа: скоростта = разстоянието, разделено на времето; силата на тежестта = масата, умножена по ускорението.

Фундаменталният количествен параметър на неокласическата вселена е полезността (util), единицата на удоволствието или на полезността.

Икономиката се разделя на реална и на номинална – сферата на паричното обръщение, отразяваща случващото се в реалния сектор.

Всички количествени параметри в икономиката се свеждат до полезностите. Полезността е фундаментален количествен показател, от който се състои цялата “сграда” на икономиката. Полезностите, подобно на атомите, са еднакви, но съчетаването им създава сложни форми, които икономистите наричат стоки и услуги. Всяка част на реалната икономика е сума от произвежданите полезности. А цените са отражение на реалните количествени параметри в полезностите.

Но тази полезност, смятана за базова или гранична количествена единица, от която се извеждат другите икономически показатели, не подлежи на измерване и дори на опознаване! Досега никой не е успявал количествено да определи полезността. Това е чиста фикция. И тъй като, всички реални икономически количествени показатели са деноминирани в тази фиктивна единица, то и тези показатели са фиктивни. Да се измерва базовия праг на равнището на живота без полезността е равносилно на това да измерваш скоростта без времето.

От паметта на икономистите, получили неокласическото образование, са изтрити всякакви следи на този проблем, ако изобщо те са го осъзнавали. А при статистиците, измерването на икономиката се свежда до това да измислят числата на основата на предположения, които никой не може нито да потвърди, нито да опровергае. Цялата “сграда” виси във въздуха и всички пазят мълчание, за да не рухне.

Реплика: Но днес сградата се руши и е необходима нова икономика – на интегралното взаимодействие. Производството е необходимо само за задоволяване на необходимите потребности. Разпределението е по равно, в съответствие с необходимите потребности на всекиго. Парите се анулират. За да получава необходимото за съществуване, всеки трябва да взема нужното участие в живота на обществото и главно в интегралното образование и възпитание. По този начин обществото ще достигне своето естествено равновесие, в себе си и със заобикалящата го природа.

[123333]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→