Конгрес в Москва. Урок №2

Въпрос: Ако външният свят е отражение на вътрешния ми свят, значи че и групата кабалисти са също част от това отражение на душата, на вътрешното състояние? Тогава защо е важно да се работи именно в група? В какво е важността на външния свят?

Отговор: Важността на външния свят в сравнение с групата е второстепенна. Защото в групата в тебе възникват рефлекси, в тебе е усещането за взаимна работа. Ти работиш с хора, въздействаш върху тях и чувстваш как Творецът ги поставя срещу тебе. Може би не знаеш точно защо Той те е поставил по такъв начин против тях, а тях – против тебе. Но в края на краищата това е резултат от твоето взаимодействие с Твореца.

Какво е особеното, специфичното за нашия свят? Нека го отразим на чертежа. Съществува Творец, и този свят, съществува и група в него, съществувам и аз. По принцип аз трябва да намеря Твореца. Трябва да се съединя с Него, трябва да Му се уподобя. Затова се наричам Адам – от думата „подобен“ (доме). Нужно ми е да достигна до Твореца.

И затова специално е създаден този свят, огромен брой хора, групата и т.н., за да мога чрез тях да намеря Твореца. Днес аз не Го виждам, не откривам доколко съм Му противоположен: в мен е – „минус“, а в Него – „плюс“. Не се разбираме един с друг, не се чувстваме. Е, Той все пак ме усеща и разбира, Той е създал всичко това, а аз Него – не.

Как да Го намеря? По какъв криволичещ път мога да премина от „минус“ към „плюс“?

Затова ми е дадено интересно „образование“, което се нарича „този свят“ и „група“. Ако се настройвам в съответствие с тях, то излизайки от себе си в тях, насочвайки се, желаейки, като контролирам – именно като контролирам своите намерения спрямо тях, аз по такъв начин се приближавам към Твореца.

Трябва само да бъда уверен, че излизам извън себе си и влизам в този свят, че отдавам себе си на другарите ми, че се грижа за тях.

Но как да постигна това? Как да проконтролирам излизането си от намерение „заради себе си“ в намерение „заради Твореца“?

Затова е казано: не прави заради Твореца всичко, а заради този свят. Тогава абсолютно в същата тази степен аз започвам да се приближавам до Твореца. В действителност Той се крие зад другарите ми и веднага след като заема правилна позиция спрямо този свят – веднага ще Го разкрия.

Моето включване в този свят на 125 стъпала е абсолютно тъждествено с приближаване към Твореца на 125 стъпала. Веднага щом се изкача на първото стъпало на връзка с този свят, веднага започвам да разкривам Твореца. Той ще ми се разкрива в нашия свят! Той не може да се разкрие сам по себе си.

Затова е казано: От любов към творението – към любов към Твореца“. Това не са просто някакви подаяния, условия. Така е защото Творецът стои зад този свят и е свързан с него именно по такъв начин. Излиза, че работейки в група, аз премахвам ограниченията, които са били между Твореца и този свят.

Защо ми е дадено това? За да мога самостоятелно да Го намеря и самостоятелно да напредна, „да се прилепя“ към Него. Само затова ми е дадена външната обвивка на Твореца, наречена „този свят“ и „група“.

Оттук стават ясни думите, че другарят ми трябва да е толкова важен за мене, колкото е и Твореца. Групата трябва да бъде толкова важна в очите ми, колкото е и Той. С други думи, всичко, което е в мен, аз трябва да го съотнеса с Твореца.

От 2-я урок от конгреса в Москве, 13.12.2013

[123204]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Изобилието в света е пълно, но ние не можем да организираме живота си. Това прилича на семейство, в което цари пълен материално благоденствие, но отношенията на членовете му един към друг са толкова лоши, че животът им е невъзможен. Няма изход: трябва или да се развеждаме, или, както в нашия случай ни остава само – да се обединим. Не можем да се разотидем и да се разведем, защото природата въпреки всичко ще ни накара да достигнем състоянието на взаимната свързаност.

Това е момента, в който се разгаря Макавейската война за това, как да продължаваме нататък: вътре в знанието или над него, тоест със силите на получаване или със силите на отдаване. Виждаме, че вече е невъзможно да живеем, действайки със силите на получаване. Дори ако в света настъпи пълното изобилие, ще направим живота си непоносим заради ужасните си взаимоотношения. Каквито и прекрасни условия да си създадем, ако помежду ни има омраза и отблъскване, нищо няма да помогне – ще отровим живота си до такава степен, че няма да можем да го понасяме.

И затова осъзнаваме злината на човешката природа, разбирайки, че само на нас ни предстои да поправяме себе си от омразата към любовта. В противен случай нямаме никакви шансове да оцелеем. Колкото по-бързо ще проумеем  единствената възможност, толкова повече ще спечелим. Вместо страдания и проблеми, помрачаващи съществуването на голямото ни семейство – цялото човечество, бихме могли да достигнем прекрасен, поправен живот.

Тук именно се разгаря войната на всекиго със самия себе си и на всички заради останалите, за да помогнем на всички заедно да излезем от омразата и да намерим любовта. Чувстваме, че това ни е по силите и че ни е  необходим още един участник, който се нарича “висшата сила”.

И дори повече: в този процес започваме да разбираме, че всичко е било планирано предварително. Проблемът не е в това, просто да бъдем помирени и да забравим миналата ненавист. Всичко специално е направено така, че да не сме способни да направим крачката от нашето разобщение, егоизма, омразата сами – към съединението, отдаването, любовта. Тогава ще се нуждаем от помощта на висшата сила и ще се залепим за Нея чак до пълното сливане. По този начин разкриваме висшата сила – единствената сила, действаща в мирозданието.

Целият този процес е възможен единствено с помощта на сближаване с висшата сила, която управлява цялата реалност, проявява я в нашето съзнание и я променя при условие, че се обръщаме към нея с такава молба, сближаваме се с нея, започваме все повече да зависим от тази сила. Така се включваме в корена си.

Всички тези битки се разделят на две основни войни: войната за отдаващите желания, а след това – за получаващите желания, за да бъдат използвани заради отдаването. Първата война се нарича Макавейската. Тя се води, за да се освободим от сегашния начин на възприемане на реалността и да преминем към истинското възприемане, даващо възможност да се види духовния свят. Разрешено ни е само да гледаме светлината на Ханукалните свещи, без да я използваме. А след това, след победата на Макавеите, чак тогава ще започне втората война за това, да използваме получаващите желания заради отдаването.

Празникът Ханука символизира края на първата половина на работата ни. И действително, тази половина е най-трудната. В самата Тора никъде не е писано конкретно за този празник, а има само намеци за него, защото това е празникът на светлината, на отдаването. Не е възможно със земния език правилно да изразим и ясно да опишем тази война.

От урока по статия на Рабаш, 12.01.2013

[122054]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→