Entries in the '' Категория

Светлина от върха на планината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Другарите се опитват да ме убедят да си променя мнението и да се съглася с групата. И това ме разстройва, защото аз прощавам техните грешки и съм готов да продължа своя път, заедно с тях. Защо не допускат, че може би, имам свое мнение, различно от това на групата? Не ми е приятно това!

Отговор: Разбира се, не ти е приятно. Утре другарите могат да дойдат при теб и да кажат, че групата е взела решение всички да ходят с еднаква униформа: с клоунска шапка и жилетка, едната половина синя, а другата червена. Ти, какво ще кажеш?

Това вече не е някакъв рационален спор, по какъв път да се върви, където мненията се разделят, но двете части включват много хора. И затова може да отидеш с всеки от тях и във всеки случай да   следваш мнението на обществото: ако не това, то другото, ако не с ”комунистите”, то с ”капиталистите”. Не е проблем, тъй като обществото признава и тези и другите.

Но ако утре групата ти каже нещо такова, което изобщо не е прието в обществото? Ти казваш, че не можеш да ходиш с клоунска шапка и тогава, какво да правят с теб? Не може едните да  са с шапки, а другите не – групата трябва да бъде единна. Ние сме длъжни да се приближим до целта. Ако е казано от Баал а-Сулам, че целта изисква такъв път, то ние ще сме задължени така да направим.

Реплика: Аз ще продължа да бъда ваш другар, но без шапката!

Отговор: Но тогава ти не си ни другар. ”Другар” (хавер) – идва от думата ”съединение” (хибур). Ако ти не се съгласяваш с нас, то не можеш да ни бъдеш другар. Ето, така безусловно, като задължението да ходиш с клоунската шапка, ти трябва да приемеш задължението да разпространяваш интегралното образование.

Това, изобщо не трябва да предизвиква в теб въпроси. Има наставник, който взема решението и този наставник не съм аз, а Баал а-Сулам. Аз само обяснявам неговите идеи и ние трябва само да изпълним. А ако човек не прави това, тогава за какво му е да е с нас и напразно да губи време? Все едно, нищо няма да постигне, тъй като върви с нас само натам, накъдето му разрешава неговият егоизъм. А щом егоизмът протестира и се изисква да върви малко над знанието – през това вече той не може да пристъпи.

Аз не пренебрегвам такива хора, тъй като те имат силно мнение. И ако те преодолеят неговото съпротивление, то ще напреднат доста. Но ако не го преодолеят, то просто ще са пречка за всички останали. Това и означава да пробиеш дупка в дъното на общата лодка. И затова, няма място за тях в нашата лодка на взаимното поръчителство.

Пътят се изгражда от съвкупността на точките, всяка от които не се отделя от останалите, а е свързана с предишната и със следващата. Затова всички те образуват линия. Само така, тази пътека ще те доведе до входа на Царския дворец.

А във всичко останало, където царства твоя егоизъм: от лявата и от дясната страна на пътя, ти можеш да се съгласяваш с групата. Но всичко това не се отнася към духовния път. От всичко, което имаш пред себе си, на теб ти трябват точно тези спорни точки. Затова Баал а-Сулам пише, че се радва на разкриващите се грешници. Без това разкритие не е възможно да напредват. Тъкмо, разкриващите се грешници водят към светостта на деня. Благодарение на светлината, осветяваща пътя, изведнъж виждаш пред себе си препятствията и се радваш на тяхното откриване.

Затова съм радостен да видя, как тези грешници се разкриват в учениците, тъй като без това нямаше да имаме над какво да работим. Ако ти не желаеш тази работа, то може да се оттеглиш към нещо друго: на лявата или на дясната страна – към религията или към хасидизма. Там няма да се изисква от теб преодоляване и вяра над знанието и ти просто ще се учиш.

Тук няма да се разминеш без силата на групата, без силата на учителя и силата на Твореца, за да привлечеш светлината, възвръщаща към източника. Ти си задължен да стоиш с другарите около планината Синай – планината на взаимната ненавист и без да гледаш на нея, да желаеш да се съединиш. Такова е условието за получаването на Тора, на светлината, възвръщаща ни към източника, която ти свети от върха на тази планина.

От урок по писмо на Баал а-Сулам,13.12.2013

[123227]

Намерението – отправна точка във Висшия свят

Д-р Михаел ЛайтманКонгрес в Москва. Урок 1

Цялата ни вътрешна работа се заключава не в поправяне на желанията, а в поправяне на намеренията. Аз мога да искам каквото и да е! Обикновено човек изпитва срам от своите желания, защото иска да се напълни по всякакъв начин.

А за мен не е важно какво искам аз! Аз превключвам вниманието си от това на какво искам, на – заради кого и защо го искам. Ако мога тези желания да ги насоча в полза на ближния, тогава те ще се поправят.

При това всичките 613 мои желания ще си останат същите, само ще изменят същността си: за кого ги реализирам. И това е най-важното.

Затова трябва добре да помислим над това, да привикнем към тази мисъл и постоянно да се асоциираме и идентифицираме с нашите намерения, а не с нашите желания. Тоест човекът не е желание! Човекът е намерение!

Постепенно приучвайки се към контрол над намеренията, започваме своята духовна работа. Именно такъв анализ, съсредоточаване от желание на намерение, се и явява нейното най-отличително свойство.

Ако човек се занимава само със своите желания, то той е психолог. Ако извършва действия по намаляване или увеличаване на желанията си – това е йога и някакви други духовни практики. А ние се занимаваме с намерението.

Защо човек не се занимава с намеренията? Защото е невъзможно сами да ги изменим – само с помощта на Висшата светлина, с помощта на изучаването на науката кабала.

Изучаването на кабала е предназначено именно за промяна на намерението. При това не се докосваме до желанието. Кога е станало първото съкращение (Цимцум Алеф)? Когато гостенинът, намирайки се пред угощенията на хазяина, разбира, че всичките му намерения са насочени заради себе си, и си поставя задача: ако в това същото действие достигна до намерение заради хазяина или заради Твореца, то ще мога всичко, което той ми предлага, да го погълна с огромен и дори с още по-огромен апетит. Тоест всичките ми действия ще бъдат неограничени и само намерението ще стане друго.

Трябва добре да помислим над това, и не само веднъж, а постоянно, за да може в крайна сметка да изместим вниманието си от желанията на намеренията. Тогава във вас ще се появи съвършено друг поглед над мирозданието. Ще го възприемете на друга чистота, на друго равнище. Светът сякаш ще се озари от други светове  и ще изглежда съвършено различен, като холографска картина. Ще започнете да оценявате всички обекти, предмети, взаимоотношения с хора в намеренията, а не в действията и в желанията, и това ще бъде вашата отправна точка на входа във Висшия свят.

Другарите, които разбират тези условия на духовното развитие, са най-ценните в групата. Опирайки се на тях ще можем постепенно да създадем сдружение, групово обединение на хората, желаещи да изменят своите намерения.

И дори ако намерението на всеки от нас и дори на групата бъде „ло лишма“ (заради себе си), т.е. егоистично заради нас, то светлината, която притегляме с помощта на правилното обучение, ще измени нас и нашите намерения.

Ще започнем да напредваме към целта на творението не чрез страдания, както днес е заставено цялото човечество, а съзнателно. В крайна сметка ще ни станат ясни тези условия, този пример, който дава Баал а-Сулам като причина за първото съкращение в света на Безкрайността, когато творението – Малхут на света на Безкрайността – усетило огромен срам.

Представете си през колко всевъзможни страдания човечеството би преминало без науката кабала, преди да достигне до съзнанието, че то не трябва да изменя своите желания и действия. Невъзможно е те да бъдат изменени.

Рабаш дава шеговит пример, при който един фокусник научил една котка да обслужва гостите и да им поднася различни блюда. С това той искал да докаже на гостите, че може да се измени нашата природа. Но изведнъж един от гостите изкарал от джоба си мишка, и докато котката сервирала угощенията, той я хвърлил на пода. Мишката побягнала, котката захвърлила всички блюда и се втурнала след нея.

Този пример разказва за това, че е невъзможно да се изменят желанията – те са наша същност, наша природа. А намерението, може. Затова действаме така, както ни ръководят нашите желания, но с намерение заради другите достигаме до подобие с Твореца в тях.

Защо желанията не трябва да се променят? Защото те са създадени под въздействие на светлината в света на Безкрайността. Те идват към нас от „нещо от нищото“  („еш ми айн“), т.е. създадени от светлината от нищото, като обвивка на себе си, и затова също трябва да бъдат такива.

Баал а-Сулма предупреждава, че не трябва в никакъв случай да се ровим в чоека, да го принуждаваме към нещо. Може да се изменят само намерението, защото то се появява в Малхут на света на Безкрайността от нея самата и тя веднага решила да го измени, да го обърне обратно.

Затова цялата история на спускане на творението от света на Безкрайността до нашия свят и нейният подем отдолу нагоре е създадена само, за да можем да изменим своите намерения. Цялата информация в кабалистичната литература, говореща за желанията, винаги предполага намерение на желанията, които трябва да се изменят от „заради себе си“ на „заради другите“. В това се заключва нашата работа.

Вие трябва да бъдете правилно и остро настроени на своите намерения, да ги анализирате и разберете, че именно тях сте длъжни да измените. Обръщайки се към всеки човек, към когото и да било около вас, опитайте се да контролирате своите намерения: заради негово благо ли правите това?

И тогава ще започнете повече да разбирате света, във вас ще започне да се проявява замисъла на Твореца. Ако започнете правилно да сформирате своите намерения заради другите, изведнъж ще започнете да чувствате, че тук съществува намерение заради Твореца и именно по такъв начин Той ви обръща, ръководи ви. В своите опити правилно да се отнасяте към другите в намерение заради отдаване и любов, заради връзките, ще започнете да усещате движенията на Твореца, така както гостът започва да разбира замисъла на хазяина.

Когато започнете да мислите за това и да обръщате особено внимание на намеренията, а не на действията и желанията, вие ще се убедите, че цялата кабалистична литература е посветена само на намерението. В какво се проявява човека? Именно в своите намерения.

В пункт 4 от Предисловие към „Учението на Десетте Сфирот“ (на руски) Баал а-Сулам пише: Творецът Сам полага ръката на човека върху добра съдба, за да му даде удоволствие и наслада вътре в материалния живот, пълен със страдания и мъчения и лишен от всякакво съдържание… И няма по-голямо указание от това за човека от страна на Твореца.

Изборът на човека се състои в укрепване, тъй като се изисква голяма работа и многочислени усилия, докато не очисти своето желание от неправилни намерения и не започне да действа, както е положено, т.е. не заради намерения за самонаслаждения, а за да достави удоволствие на Твореца, за да се нарича „лишма“ (заради отдаване).И само така се удостоява с щастлив и сладостен живот…

Но преди човек да достигне до такова очистване на своето намерение, той, разбира се, прави избор, за да се укрепи на добрия път с помощта на всевъзможни средства и трикове. И е длъжен да направи всичко, което е по силите му, докато не завърши работата по очистването на себе си от намерение заради себе си, и за да не падне под тежестта на своя товар на средата на пътя.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123219]

Войната с „клипат Кнаан” в сърцето

каббалист Михаэль ЛайтманОт писмото на Баал а-Сулам (№43): Казано е: „Изпитвай трепет пред учителя свой, както пред Небето”. За добиването на такава вяра, се изисква голяма работа, тъй като най-голям е екранът в работата, намиращ се на земята на Исраел, над който властва нечистата сила „клипат Кнаан”, принизяваща всеки до пълна нищожност, като прахта на земята, но останалите, представяйки му се са още по-ниско от прахта, а Учителят – не по-високо, от него самия.

И казва за това Творецът: „По добре е Мен да ме бяхте оставили, но да спазвате Моята Тора”, тоест да сте били привързани към истинския праведник с действителната вяра в мъдреците. Тогава има надежда, че праведникът ще ги върне към Източника и ще наклони везните на заслугите им на страната на Твореца.

В този свят са ни дадени хора, които могат да станат наши другари, за да се обединим с тях и заедно да се научим, как да излезем от самите себе си и да се издигнем с вяра над знанието, т.е. да ценим отдаването по-високо от получаването. Необходимо ни е да се съединим помежду си така, за да не действаме просто с общи усилия, а да станем една сила, вътре в която всеки губи своя личен образ и се присъединява към единното цяло, към едното сърце, заедно с всички.

За да ни помогнат да направим това, в този свят ни дават учител. Много е важно как човек се учи, чрез отношението си към групата и към учителя да изгражда своето отношение към Твореца. Не е възможно в човека да се оформи много по-висока форма за величието на Твореца, отколкото величието на учителя и дори на другарите, на групата. Всичко това му е необходимо, за да излезе от себе си и да се издигне по-високо от егоизма си.

Тук се изисква голяма работа. Защото, ако още в детството са научили човека на почит към учителя, което се нарича религиозно възпитание, то сега не би му се налагало да работи над това. Той би се чувствал съпричастен към великия човек, с една дума, като към баща, заедно с много други от неговото обкръжение. Би израснал в такава обстановка, където всички говорят за това и така се отнасят. Това се нарича хасидизъм. На човек му е леко да живее в такива условия, от него не се изисква вътрешна работа  срещу неговия егоизъм, постоянно изясняване, критичен самоанализ. Той се базира на мнението на обкръжението, виждайки, че всички постъпват така, вдъхновява се от тях и с това върви.

Така, с помощта на обществото, в човек се поддържа авторитет към някоя личност. И разбира се, това не го издига спрямо Твореца, но в такава форма можеш да се държиш равномерно без издигания и падения през целия си живот, чувствайки се приятно, комфортно и уверено. Човек усеща, че има на кого да разчита, някой се грижи за него, моли се за него.

Но ние достигаме до такъв етап от развитието на човечеството, когато голяма част от хората престават да получават религиозно възпитание от детството си, обратно, приучени са да презират останалите, да не признават никакви авторитети, смятайки се за по-умни от всички и да не уважават никого. Това се нарича „клипат Кнаан”, с която са се борели праотците, когато са влезли на земята на Израил.

Не им е било много лесно на излизащите от Вавилон или на онези, които днес излизат от своя Вавилон, да се преклонят пред предводителя, пред Авраам. Това е стъпалото на учителя, което човек е задължен да има, ако иска с помощта на групата и на учението да се приближи към входа в духовния свят. Това не се отнася лично към учителя или групата, защото човек ги вижда със своите егоистични очи и съди, съгласно своите недостатъци.

Разбира се, че всички му се струват нищожни, един от друг по-лоши. И самият учител също му се струва такъв. Той си мисли, че ако бе учил при праотеца Моисей или при раби Шимон, то разбира се, би напредвал по-добре. И така си мисли за другарите, че те са много слаби и самите не представляват нищо. Той не вярва на мъдреците, че „всеки съди по степента на недостатъците си”, а всъщност, пред него се намира светът на Безкрайността в цялото си съвършенство. И само той, самият спуска това Божествено съвършенство до своето собствено непроменливо ниво и затова вижда света толкова нищожен.

Трябва да разберем, че не получаваме разрешение да влезем в духовния свят дотогава, докато не започнем да ценим другарите, групата и учителя си толкова високо, колкото можем да си представим Твореца. Казано е: че „Исраел, Тора и Творецът са единно цяло” – с такова условие ние се издигаме отдолу-нагоре, издигайки човека до нивото на Твореца. И това същото условие действа в обратна посока, отгоре-надолу: т.е. това е същото ниво, същото уважение, същото величие, което трябва да свалим долу, от света на Безкрайността, от Твореца и да го разпространим на групата, на учителя, на всеки другар. В противен случай, няма да успеем.

Трябва да благодарим на висшето управление, че ни е организирало такава реалност, където можем с увереност да видим, колко сме далече от Твореца, съдейки по своето отношение към учителя, към другаря и към групата.

От подготовка към урока, 16.12.2013

[123232]