Entries in the '' Category

Перпето-мобиле

каббалист Михаэль ЛайтманРаботата винаги се дели на две части: в период на скриване и на разкриване. Дори в състоянията преди разкриването има периоди, когато скриването се засилва, а после отслабва и ние започваме малко повече да разбираме и чувстваме.

В периодите на разкриване получаваме светлинка в сърцето и в разума, а след това се стремим към съединение, към учение, към духовен път, превъзнасяме Твореца и целта. А в периода на скриването, обратно – не желаем да напредваме, недоволни сме от условията на работа, пренебрегваме целта. Тук вече може да се върви само с вяра над знанието, благодарение на предаността на душата и на собствените усилия, по-високо от своето желание и от човешките сили.

Тези условия никога не се променят – човекът трябва да се промени. Така, както се е притеглял към знанието, към приятното усещане, изпълващо го по време на подем, така сега трябва да се стреми към преданост на душата по време на падение.

Но, откъде да вземем сили за това, нали желанието да се насладиш работи само с горивото, наричащо се ”наслаждаване”? Наслаждаването определя целта и снабдява с енергия за работа, позволяваща тази цел да се достигне. Но, ако се сгъстява тъмата, скриването и отпада всякакъв стремеж да се върви напред, какво да се прави?

До определен момент трябва да напредваме и да прилагаме усилия дотолкова, доколкото можем. Предварително е установен предел, до който човек може това да направи, получавайки гориво от групата, от обкръжението, от учителя, от учението, от Твореца, т.е. от външните източници. Някога той ще достигне този предел, макар всички средства в него да са идеално организирани.

Това означава, че е препълнил мярката си и над нея вече се ражда молитвата. Той иска да работи, без каквото и да е възнаграждение, без напълване, като ”вечен двигател” (Перпето-мобиле) – да стане като машината, работеща без всякакво гориво, тоест да не изисква нищо: нито величие на целта, нито усещане за значимостта на своето действие, никаква компенсация.

Работи само заради това, че на Царя е необходима неговата работа. При това, той не разбира този Цар и не Го усеща, за да не получава от своето осъзнаване никакво възнаграждение и подхранване, което би могло да се използва като гориво. Той се грижи тъкмо за това, да няма егоистическо гориво! Неговите усилия да извършва действия без всякаква мотивация, се наричат преданост на душата, саможертва, свръхчовешки усилия или вяра над знанието.

Такава е неговата цел, тъй като тя позволява много точно да се измери, наистина ли той се стреми да си представи висшата сила, Твореца. Ако той наистина, не би желал за себе си нищо да получава, за да изпълнява работата без всякакви условия и ограничения: безкрайно време и в безкраен обем, над всички компенсации – това е точката, чрез която на всяко стъпало започва да се докосва до духовното.

Тази точка се нарича точка на вярата над знанието. От нея се образува главата (рош) на парцуфа относно тялото (гуф). Това вече е висше стъпало, относно сегашното или сливането с АХА“П-а на висшия като зародиш. Тези състояния са много точни, човек може да ги измери и така да напредва.

Затова, преданността на душата – не е някакво мъгляво понятие, а точно се измерва спрямо желанието да се наслади човека. Ако той ограничава своето желание от всички страни и иска да работи така, за да не получава никакво гориво и никаква компенсация за своя егоизъм в нищо, т.е. нито сега, нито в бъдище, то се издига до състоянието вяра над знанието или до предаността на душата.

От урок по статия от книгата «Шамати», 08.12.2013

[122464]

Хората се влюбват и се сприятеляват на генетично ниво

каббалист Михаэль ЛайтманПроучване: Анализ на генотипове, проведен от учени в Университета на Калифорния и Харвардския университет, сред десетки стотици ученици-приятели е показал, че хората се срещат, влюбват се и се сприятеляват на генетично ниво.

Реплика: Разбира се, всичко се командва от Природата, а всичко ”човешко” в нас е не повече от нейната програма, която ни управлява ”свише”, както GPS, да допуснем, би управлявал колите без водач. Целият егоизъм, т.е. цялата материя в нашия свят напълно се управлява от Природата или Твореца.

И само ако човек желае да ускори своето духовно развитие, т.е. да върви против своя егоизъм, в единение с групата, единствено неговите силови действия в това се явяват самостоятелни. И затова само за тях отговаря: доколко правилно е използвал възможността за своето самостоятелно духовно (антиегоистично) развитие.

[116188]

Механизъм на съпреживяване

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Д. Рицолати, неврофизик): Актьорът споделя извършваните от него движения и звуци с публиката, която по такъв начин става активен участник в събитието и внася своя принос.

Именно това съпричастие е фокус на театъра и неговото развитие. Отговорни за това са огледалните неврони, които се възбуждат, когато изпълняваме действие или когато сме свидетели на действие.

Огледалните неврони позволяват на мозъка да установи съответствие между действието, което наблюдаваме, и действието, което можем да изпълним, и благодарение на това да определим тяхното значение. Без такъв огледален механизъм в нас би имало сензорна репрезентация, ” нагледно” описание на поведението на другите, и едновременно, не бихме знали какво всъщност правят те.

Системата на огледалните неврони е необходима за възникване на форми като съвместен или споделен с другите опит, благодарение на който всеки от нас е способен да действа не само като индивид, но и като член на обществото. Различните форми на подражание, вербалната и комуникацията чрез жестове предполагат активизация на огледалните неврони.

Корелатор на способността да разбираме емоционалните реакции на другите също се оказва в групата на огледалните зони на мозъка. Разделяме емоциите с обкръжаващите ни хора така непосредственно, както и действията: възприятие на болката, мъката или тъгата, преживявани от друг човек, води до активизация на същите участъци на кората на главния мозък, които се активират, когато сами преживяваме тези емоции.

Всичко това показва колко силни и трайни са връзките, които ни свързват с другите, колко неправилно е да се опитваме да постигнем своето Аз без Ние.

Реплика: Според Кабала, в мозъка на всеки един от нас е отпечатана цялата Вселена, всички светове и напълването им, а целта на нашето развитие е в разширяване на съпричастността на всички елементи на света, както със себе си – от Аз към всички.

[116568]

Първо обединение, после егоизъм

каббалист Михаэль ЛайтманКонгрес в Москва. Урок №2

Въпрос: Ако в егоизма на човек има стадии на развитие, то съществуват ли стадии на развитие на груповия егоизъм?

Отговор: Движението върви само напред. Движение назад няма – нито в природата, нито при човека.

Означава, че не трябва да се мисли за егоизма и не трябва да се мисли за груповия егоизъм. Трябва да се устремяваме само напред – към групово обединение. Тогава по естествен начин ще преминете през този групов егоизъм. Между вас ще възникват огромни проблеми в обединението, в разбирането, изобщо как да изтърпиш приятеля до себе си и т.н.

Но все едно, стремежът трябва да бъде само напред. Не трябва да мислите за това, ”как по-бързо да разкрием нашия егоизъм”. Трябва да мислите само за положителни разкривания, а не за отрицателни.

Работата е там, че в нас е заложена цялата Малхут, т.е. целият огромен егоизъм, желание (Ж) с огромно намерение (Н) за себе си, любимия. Но ние започваме да се стремим към обединение и към нищо друго!

Когато постоянно се устремявам към дясната страна, моят егоизъм расте по-различно – паралелно на това в лявата страна. И по такъв начин се получава, че само като се издигна до някакво ниво, веднага възниква отрицателното намерение ”заради себе си”. На края включвам отрицателната съставна и положителната съставна и по такъв начин създавам своето кли.

От положителната съставна в мен има екран (масах), а от отрицателната – вътрешно желание, което преобразувам на положително, и така постоянно раста.

Казано е: ”Всеки, който е по-голям от другия, неговото зло начало е по-голямо от него”. Следователно, главният ми стожер (1)  трябва да бъде постоянно растящият стремеж към обединение (Σ). А егоизмът, тоест намерението заради себе си, винаги да бъде второ (2) и няма накъде – не се вълнувайте за него.

 ”Как ние в групата ще разкрием целия й егоизъм?” – питате вие. Целият егоизъм на групата ще разкриете тогава, когато достигнете горната черта, пълното поправяне.

Но да се движите към тази черта все едно ще можете само по средната линия, винаги устремявайки се отначало само на дясно, само към обединение. А лявата линия ще възниква във вас по неволя.

2013-12-13_rav_lesson_congress_n2_08

От 2-ри урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123208]

Намерението – средство за изменяне на себе си и на света

Д-р Михаел ЛайтманКонгрес в Москва. Урок  1

Всички проблеми се коренят в намерението на нашите действия. Човешките действия се делят на физически и морални стремежи, вътрешни желания, които могат по някакъв начин да се проявят външно в неговите действия. Ние живеем в свят, който се състои от два компонента: вътрешните ни мотиви и външните действия. Най-важен е вътрешният мотив, на който обикновено не предаваме особено значение.

Напълно очевидно е, че светът около нас е директно насочен към някаква цел и това, как напредваме към нея съвършено не зависи от нас. Виждаме доколко нашите планове и всевъзможни проекти не са нужни на никого – ние не можем да ги въплътим в живота. Те някъде изчезват и вместо тях се случват съвсем други събития, тъй като ние не контролираме нищо. Извършвали сме всевъзможни революции, все нещо строим, към нещо се стремим, а накрая всичко се получава по съвсем друг начин и не можем да разберем какво се случва с нас.

Науката кабала разказва за това, че светът се намира под властта на своите неизменни закони, които трябва да знаем и не просто да ги изпълняваме, а правилно да ги ползваме, за да достигнем до най-доброто за нас състояние, в сферата на което е възможно да изпълняваме тези закони.

Светът при всички случаи ще достигне до своята цел. Човекът, желаейки това или не, ще достигне до такова състояние, което отрано е запланирано от природата и към което тя ни води вече милиарди години.

Съгласно науката кабала са възможни два пътя за достигане до това окончателно добро състояние.

Единият от пътищата е – под въздействие на силата на природата. Този път е доста неприятен, лош, тласкащ ни напред чрез страдания, т.е. под въздействието на нашия егоизъм, на нашето инстинктивно, природно автоматично желание да се намираме в най-комфортното състояние, когато във всеки момент, подсъзнателно или съзнателно, го избираме за себе си.

Развивайки ни чрез страдания, природата ни показва във всяко едно състояние неговата вреда, порочност, уязвимост, и тогава, изхождайки от това състояние, сме принудени да искаме нещо друго. Но истината е, че природата постоянно ни води така, че да изберем следващото състояние съгласно нейните цели и в крайна сметка да напреднем.

По такъв начин, така или иначе напредваме по метода на пробата и грешката, защото не знаем следващото си състояние, не разбираме какво трябва да бъде то, в сравнение с  предшествуващото го. Ние избягваме от предишното състояние, не се насочваме към следващото, и неосъзнато напредваме: най-важното е да се затворим, да избягаме от страданията, така както всяко животно инстинктивно бяга от опасност.

Такова движение напред все пак ще ни доведе до целта, но по-много дълъг и тежък път.

В крайна сметка, предлага ни се да осъзнаем, в какво се заключва цялата верига от тези състояние, през които преминаваме в течение на хилядолетия.

При това ни се разкрива една много интригуваща истина: необходимост от изменение на намерението във всичките ни действия. С други думи, нашите действия могат да останат каквито са, но най-важното е да работим над изменение на своите намерения, а това практически означава изменение на себе си.

Най-трудното за човек е да измени себе си: какво искам от своите действия, от живота си, от всяко свое състояние.

Намерението, в което сега съзнателно и несъзнателно съществувам, е или намерение за себе си – всичко само заради собствена полза, или намерение заради другите. В такъв случай съм длъжен по някакъв начин да се променя! Как мога да се издигна над своята природа, да изменя себе си, своето намерение?

Кабалистите казват, че това е най-важното за човек. Не трябва нищо друго да се прави. Ние се опитваме да изменим своя живот, своето общество, а кабала разказва, че всичко се променя само с изменение на намерението. Ако променим намерението си, тогава ще изменим абсолютно всичко. Ако можем да го управляваме, то ще управляваме цялата Вселена, целият свят!

Затова, ако днес всички намерение в моите действия са само заради себе си, тогава трябва да ги променя, така че всички те, във всяко едно действие, да бъдат само заради другите.

Възможно ли е това? По принцип, не. Ако се вгледаме в обкръжаващата ни действителност ще видим, че всички действия са само егоистични. Тоест ние и обкръжаващата ни природа, човешкото общество, всички неживи, растителни, животински и човешки обекти действат само заради себе си, самоцелно, и по никакъв начин не могат да се изменят.

Но ако продължим така да действаме, то ще изпаднем в още по-големи страдания. И сега това нагледно се проявява в нашия свят във всички ускоряващи се процеси: настигат ни различни беди, които стават все по-застрашителни.

От друга страна, във всяко поколение съществува определено количество хора (в нашето поколение те са много), които започват да осъзнават, че трябва да достигнат нещо друго: да преминат на друго ниво на съществуване, на друго ниво на намерение, да разберат смисъла на случващото се и да се повдигнат от ниво на управляеми на ниво управляващи.

Такова подсъзнателно желание, тласкащо ни напред, живее във всеки от нас. В едни то се проявява повече, в други по-малко, в трети временно или в някакъв особен вид. Виждаме по какъв начин идват при нас хората, как ни намират, защото съществуваме в полето на нашето ново намерение и те се привличат към него, вливат се в нашата група. Много от тях после изчезват, връщат се обратно. Много не разбират за какво са дошли – вероятно им е по-добре да не го споделят на нашите уроци и семинари по кабала. Затова трябва да се издигаме и поправяме още и в това.

Но като цяло в нашето време вече съществуват множество хора, които се устремяват към изменение на своето намерение, за да имат и двете намерения: заради себе си и заради другите, да започнат да управляват своето състояние и състоянието на заобикалящия ги свят.

Така, въпреки нашата изначална природа – абсолютен егоизъм, намерение заради себе си, можем да поправим тази природа. Поради това са му дадени на човек разум и власт.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123133]