Entries in the '' Категория

Да предотвратим фаталността на съдбата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Аз мисля, че на съвременния човек  му трябва ясна представа, за онова което се случва в света. Той получава поток от информация за катастрофи, природни катаклизми, социални проблеми, но ясна представа за това няма.

Отговор: Естествено, ние трябва да виждаме цялата система, като цяло. Но съвременният човек за сега няма вселенски страх от предстоящото бъдеще. За това трябва да е на друго ниво, да има много по-широк кръгозор, да умее да разпознава далечните хоризонти.

Аз мисля, че обикновените хора ще почувстват това, когато природата започне да ни пробужда със сериозни катаклизми, които ще потресат човечеството: над тях ще надвисне нещо невиждано, а ти не си в състояние да предотвратиш това.

Онова, което се случва в обществото, може някак си да се смекчи, да се завоалира, да избяга някъде, да се скрие. Човек все още не е достигнал до състоянието на притиснатия заек в кюшето, към когото пълзи змията. Тук вече нищо не можем да направим, защото самата природа ще ни тресе, довеждайки ни до осъзнаването, че всичко това е – фаталната, зла съдба.

Желателно е, човек да осъзнае това, не по време на самото действие, а предварително, за да си представи и разбере, как да го предотврати.

Всичко това, трябва да бъде отразено в учебника за интегрално възпитание, разказвайки за природата на самия егоизъм, и за това, че в нашия свят няма с какво да го поправим – нямаме никакви инструменти за това. Ние сме ръководени от желанието за напълване, да наситим себе си, дори за сметка на другите, или просто да унижим другите, тъй като издигайки се над тях, аз се усещам много по-комфортно. Тази огромна егоистична сила работи във всички посоки.

Егоизмът – е единствената сила на природата. Всички физически, химически, биологически, генетични закони, са производни на егоизма. Целият наш свят – е един огромен егоизъм: желание да получаваме, желание за напълване, желание за избор, желание за укрепване, за достигане до голям комфорт и т.н.

При това, аз винаги чувствам и измервам своето състояние спрямо обкръжението. Ако в ръката си имам една пръчка, а съседа има две, аз вече се чувствам ощетен.

Получава се, че в нашия свят няма сила, която по някакъв начин да усмири егоизма. Къде е втората сила, която би могла да го уравновеси? Тъкмо нея трябва сега да намерим.

А да намерим тази сила можем само в добре организирано общество, което виждайки приближаващото се цунами, започва да се обединява така, че чрез добра и правилна връзка помежду си да проявят алтруистичното свойство, когато всеки се включва към всички в едно единно цяло. И тази сила ще противостои и на индивидуалния и на общия егоизъм. Когато и двете сили се озоват в нашите ръце и ще можем с тях правилно да работим, тогава ще достигнем до системата на равновесие – правилно отношение към себе си, към обществото, природата, мира.

От ТВ програмата ”Интегрален свят”, 24.10.2012

[122968]

Всеки от нас се издига по стълбата във вечността

Д-р Михаел ЛайтманМнение: (Р. Ланц, професор в Института по регенеративна медицина, ръководител в Advanced Cell Technology): Смъртта, като такава, не съществува. Има само рестартиране на времената. Ако нас ни няма, няма да има и Вселена. Като че ли, нейната структура е обяснима само чрез биоцентризма, където феноменът на съзнанието на конкретния индивид е централното звено, а пространството и времето не се явяват обект или предмет.

Това е само удобна форма на нашето разбиране за света, която носим в себе си. Така, всъщност няма абсолютна, съществуваща, независимо от нас матрица, в която да произтичат физическите явления. И означава, че всички опити да се хвърли светлина върху природата на Големия взрив, да се изясни каква е била Вселената в началото на своето съществуване и какво ще се случи по-нататък с нея, са лишени от обективност. Всичко това можем да узнаем само, чрез нашето възприемане на тези явления.

Теорията за пространството и времето е не повече от ментална конструкция и затова смъртта, както и безсмъртието, съществуват в света без пространствени или линейни граници. Считаме, че животът се заключава в активността на въглерода и съответстващите молекули. Докато те са активни, ние живеем. По същността си, смъртта е само това, което сме свикнали да разбираме под този термин. Всичко, което виждаме, не може да съществува, извън нашето съзнание. Иначе казано, ако не се мисли за смъртта като за край на живота, то тя няма да съществува.

Това, което наричаме смърт е ”рестартиране на времената”, някога, каквото назоваваме с „време“, не е свързано с нашето съзнание. Тайните на живота и на смъртта не трябва да постигаш, като внимателно се вглеждаш в микроскоп или в телескоп. Те почиват по-дълбоко, понеже включват в себе си, самите нас. Ние се събуждаме и се откриваме в настоящия момент, сякаш съществува стълба, по която вече сме се издигнали и има стълба нагоре, към необозримото бъдеще. Но разумът стои пред вратата, през която, току що сме влезли и ни снабдява със спомени, които ще ни съпровождат през целия ден. Обаче, ако от пространството се изчисти всичко, то няма да остане нищо.

Различието между миналото, настоящето и бъдещото е само упорита илюзия. Теорията на относителността на Айнщайн е показала, че пространството и времето са спрямо наблюдателя. Квантовата теория е сложила края на класическите представи за това, че частиците съществуват, даже и ако не ги наблюдаваме. Но ако светът е творение на наблюдаващия, не трябва да ни удивлява и това, че той ще се разруши, заедно с напускането на всеки един от нас. Както и това, че заедно с всички Нютоновски концепции за ред и за прогнозиране, ще изчезнат пространството и времето. Действително, как можем да се удивим на това, което вече няма да можем да наблюдаваме?

След смъртта, съзнанието тръгва и ”се прекъсва връзката с времената”. Но по-нататък, на всеки от нас му се налага да се издигне по стълбата във вечността и тази стълба може да бъде, където е угодно.

Реплика: Днес вече догадките и мненията на учените се приближават към знанията на кабала.

[122649]

Всеки ден избирай по-доброто обкръжение

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Какво означава „да си изберем другари“?

Отговор: „Да изберем другари“ означава да се стараем във всеки момент, все повече да се сближим с тях. „Да избера“ не означава веднъж да решим, кой ми харесва повече от всички. Казано е, че трябва „всеки път да си избираме по-доброто обкръжение“, за да напредваме постоянно.

В духовната работа не гледат физическите тела, а само вътрешното и затова човек се изменя през цялото време, всеки ден той е нов. Получава се, че всеки ден избирам, сякаш нов другар, нова група. Тъй като, тя се променя от миг на миг.

Нов „ден“ означава новото изменение. Затова напредвам през цялото време, работейки с другарите така, за да укрепя връзката между нас, което се нарича: всеки път си „избирам“ по-силни другари и по-добро обкръжение. Нищо не се променя физически, все същите лица виждам около себе си. Но вътрешното съдържание, постоянно се обновява. А аз, при всичките тези състояния, които преминават през мен и през тях, само все повече се укрепвам.

Може да ми се струва, че се случват добри или лоши изменения.  По-често от всичко, чувствам пренебрежението, защото егоизмът работи без отдих и постоянно се обновява. Затова, всеки път неверието ме обхваща с нова сила и ми се струва, че другарите не са много достойни и имат маса недостатъци. Аз автоматично ги обезценявам и затова съм задължен, всеки път, отново да пробуждам в себе си любовта към тях.

От урок по статия на Рабаш, 10.12.2013

[122674]