Entries in the '' Category

От множество желания към единна молитва

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как правилно да почувстваме потребността, желанието на 99%  от човечеството и правилно да го напълним?

Отговор: Не ви е нужно да чувствате потребностите на 99% от масите. Във всеки от тях има цял набор неосъзнати или полуосъзнати желания: храна, секс, богатство, слава, власт, знания. И вътре в тези шест вида напълвания, които желае човек, има още стотици дребни потребности.

Ако ще се ориентирате, как именно желанието преобладава във всеки човек, то на това няма да има край. Всяка минута той ще назовава нещо друго: ”Искам това и това, и това…”. Когато заведете малкото дете в ” Детски свят”, то е заслепено от изобилието на играчки и хваща ту една, ту втора, ту трета. Същото е и с нас.

Затова няма смисъл да изследваме техните конкретни желания – те при всички са еднакви, като постоянно варират, като на спектрална снимка: някои по-големи, други по-малки.

Трябва да доведем хората до това, че всичките им желания, каквито и да са били, се свеждат към стремежа да се обединят между тях. Тогава те ще разкрият тази сила, която ще ги напълни.

При това не е важно, какви именно желания ще имат! Не са задължени да ги изразяват, не трябва да се разделят с тях. Нужно им е да осъществяват такива действия, да преминават такива състояния, които ще ги доведат до обединение. И тогава в тях ще възникне усещането, което не само ще напълни желанието на всеки, но и ще създаде между тях допълнително обединение. Така ще осъзнаят, как именно могат да се напълнят.

Продължавайки да участват в тези действия, започват да виждат, че силата на единението, която намират в колектива, може да реши всичките им материални проблеми: здраве, финанси, съхраняване на семейството, възпитание на децата и така нататък. Колкото и да е странно, но тази положителна сила, която възниква при обединението на егоисти е способна да заличи абсолютно всички лични и обществени рани, ако хората се издигат над своя егоизъм и се обединяват помежду си.

Затова няма значение, кой какви конкретни желания има. Никога не се задълбочаваме в хората. Опитайте да проведете запитване на улицата, хората да назоват десетте най-важни за тях желания и ще видите, че всички говорят за едно и също: за децата, за здравето, за семейството, за работата, за проблемите с парите… При всички е едно и също.

Всеки проблем може да се реши, като седите в кръг, обсъждайки го помежду си и притегляйки при това вътрешната светлина, за да ви помогне. Това се нарича молитва на мнозинството.

От беседа с групите, 24.11.2013

[122168]

Макавейската война

каббалист Михаэль ЛайтманВ света има пълно изобилие, но ние не можем да наредим живота си, както е в семейство, където има  пълно материално благополучие, но такива лоши отношения един с друг, че е невъзможно да се живее. Няма изход, или трябва да се разведем или, както е в нашия случай – остава ни само да се обединим. Не можем да си тръгнем и да се разделим един с друг, нали природата, все едно, ще ни застави да достигнем до взаимната връзка.

Развива се тук Макавейската война за това, как да продължаваме по-нататък: вътре в знанието или над него, тоест със силите на получаване или със силите на отдаване. Виждаме, че вече е невъзможно да живеем, действайки със силите на получаване. Дори в света да има пълно изобилие, правим своя живот непоносим заради ужасните отношения между нас. Каквито и прекрасни условия да създадем, ако между нас има ненавист и отхвърляне, то нищо няма да помогне – ще развалим живота си до такава степен, че няма да можем да го търпим.

И затова осъзнаваме злото на човешката природа, разбирайки, че трябва да поправим само себе си от ненавистта към любовта. Иначе, нямаме никакви шансове за съществуване. Колкото по-бързо разгледаме тази единствена възможност, толкова повече ще спечелим. Вместо страдания и проблеми, помрачаващи съществуването на нашето голямо семейство, на цялото човечество, можем да достигнем прекрасен, поправен живот.

Тук се разгаря войната на всеки със самия себе си и всички срещу всички, за да си помогнем заедно да излезем от ненавистта и стигнем до любовта. Чувстваме, че това не е по-нашите сили и ни е необходим още един участник, който се нарича ”висша сила”.

И дори повече от това, в този процес започваме да разбираме, че всичко това е било запланувано по-рано. Проблемът не е в това, просто да ни примири и да ни застави да забравим нашата минала ненавист. Всичко е направено нарочно, за да сме неспособни сами да направим тази стъпка от нашето разделение, от егоизма, от ненавистта към съединението, към отдаването, към любовта. Тогава ще се нуждаем от помощта на висшата сила и ще се прилепим към Нея до съвсем пълното сливане. По такъв начин разкриваме висшата сила – единствената сила, действаща в мирозданието.

Целият този процес е възможен само за сметка на приближаването до висшата сила, която управлява цялата реалност, проявява я в нашето съзнание и се изменя, при условие, че се обръщаме към нея с такава молба, сближаваме се с нея, започваме да зависим все повече от тази сила. Така се включваме в своя корен.

Всички тези битки се разделят на две основни войни: война на отдаващите желания, а след това на получаващите желания, за да се използват заради отдаване. Първата война се нарича Макавейска. Тя идва, за да се освободим от своето сегашно възприятие на реалността и да преминем към истинското възприятие, позволяващо ни да видим духовния свят. Разрешено ни е само да гледаме светлината на Ханукалните свещи, но не да я използваме. А след това, след победата на Макавеите, започва втората война, за използването на получаващите желания заради отдаване.

Празникът Ханука символизира края на първата половина на нашата работа. И в действителност, тази половина е най-трудната. За този празник никъде, пряко не е написано в Тора, само с намеци, защото е празник на светлината, на отдаването. Невъзможно е на нашия земен език правилно да се изрази и ясно да се опише тази война.

От урок по статия на Рабаш, 01.12.2013

[122054]

Построяването на Шхина

Д-р Михаел ЛайтманДуховният съсъд не е обикновената сума на всички сърца, а нова същност, която трябва да изградим от нашите общи устремления, усилия, работа спрямо някакво ново, не съществувало досега качество.

Наричаме го център на групата: сумата на всичките усилия, мястото, към което са устремени всички очи и всички намерения, наричани «Шхина». Това е област, която развиваме, увеличаваме, постоянно се грижим за нея като за най-скъпото.

Особената област, Шхина, не съществува, докато не обединим всичките си намерения в едно. Само тогава ще се роди, ще се образува такова място и в него ще се разкрие Творецът. А дотогава, Шхина ще се намира в изгнание.

Тези понятия: «Шхина в изгнание» и «Святата Шхина» са две стъпала, които по никакъв начин не са свързани едно с друго. Затова  във всяко действие трябва да видим само центъра на групата – обединяването на всичките ни очаквания и намерения, за да построим от тях святата Шхина. Всеки се стреми да отдава на другите и когато всички тези  намерения се събират заедно, те изграждат тази особена област.

Ако нямаме  намерение да отдаваме на другите, а имаме съвсем друга цел – да ги използваме за свое удоволствие, тогава всеки от нас тъне в обич към себе си, в егоистично намерение. В този случай няма, дори Шхина в изгнание – изобщо няма Шхина, не съществува такова място. То започва да се образува само тогава, когато се събират няколко  човека, способни да мислят «извън себе си».

Ако се обединят много на брой слаби хора с нестабилни намерения, които ту ги има, ту ги няма, или по-малко количество хора, обаче силни, с по-качествени намерения, тогава бихме могли да говорим за построяване на  Шхина. Събираме стремежите си към взаимно отдаване, откъдето ще  можем да отдаваме на Твореца.

Приготвяме мястото за Неговото разкриване, не заради удоволствието си, а желаем да Му предоставим възможност да се разкрие, за да получи наслаждение от това, според принципа: «Исраел, Тора и Творец са едно цяло». От тази взаимна загриженост,  «Да помогне човек на ближния», ще можем да почувстваме ден след ден, как се изгражда поправения съсъд, наречен Шхина.

Шхина се изгражда от Малхут, поправена чрез свойствата на  Бина. Малхут – това е желанието за наслаждение, а свойството на Бина е намерението за отдаване. Шхина се получава тогава, когато всички се съединяваме взаимно над личните си желания и се насочваме към взаимното отдаване, а чрез него – към Твореца, който представлява целта ни, защото сме се съединили само заради отдаването към Него.

В групите по интегрално образование поставяме желаната цел – обединението. Само това. Но в кабалистичната група трябва да вървим до самия край, както е казано: «Върни се, Исраел, към своя Творец». С такова намерение трябва да напредваме към целта.

Можем да я достигнем само при условие, че ще я извисим така, че да ни се струва важна и свети на нас. Или ще я преживеем като някакъв критичен момент, решаващ съдбата ни, или ще я ценим толкова силно, че тя ще ни зове напред. И едното, и другото обслужва една и съща цел.

Нужно е постоянно да проверяваме дали усещаме, с всеки изминал ден, все по-голямо притегляне към целта и да се оценяваме според това. Нямаме други критерии за проверка. Грижим ли се за обединението си във взаимно отдаване, заради това да изградим съвместно система за отдаване, насочена към Твореца, за да Му позволим да се разкрие и да се наслади от намеренията ни?

Системата на нашето отдаване се нарича Шхина. В алтруистичните  намерения се разкрива висшата сила, наричана Творец, ако изпълняваме първото минимално условие за Неговото разкриване, тоест постигаме стъпалото «Нефеш де-Нефеш де-Нефеш». Тогава изкачваме първото духовно стъпало: «зародиш» (ибур) и започваме съществуването си във висшия свят.

От подготовка към урока 06.12.2013

[122436]

Кръгът на живота

Д-р Михаел ЛайтманБаал а-Сулам „Науката кабала и нейната същност“: Реалността на този свят се представя еднакво пред всички, но я разбираме различно: някои се развиват от поколение към поколение, а други отстъпват назад.

Въпрос: С какво това отстъпване, този регрес се различава от паденията?

Отговор: Нашият напредък може да се представи във вид на „кардиограма“ с нейните скокове нагоре-надолу. Не е важно, падам ли сега или се повдигам – главното е, че отивам напред.

Паденията са част от пътя. Те също са устремени в посоката на целта. Сърцето ми бие, начертавайки начупена крива и това е нормално. Такъв е нашият живот – поредица от неразделни подеми и падения. Засега, аз държа намерението и възходите, и паденията се натрупват в общото течение напред.

2013-12-10_rav_bs-kabbala-ve-mahuta_lesson_02

Така се върти и колелото: всяка негова част, достигайки върха, започва да се спуска. Нещо повече, в някакъв момент, сякаш се отмества назад, към началото, вместо да се движи напред, към целта.

Откривайки това, човек вика за помощ, тъй като в неговите очи движението се е обърнало назад. И тогава му е нужна голяма поддръжка от групата.

Като цяло, тя отива напред. И съответно, ако се намирам на „обратната навивка“, а другарите ми водят постъпателното движение, то, бидейки със сърце и душа с тях, ще чувствам себе си част от цялото, което напредва все по-нататък.

2013-12-10_rav_bs-kabbala-ve-mahuta_lesson_03

Ако се изключа от другарите, това вече не е ниската част на навивката на общото „колело“, а моето излизане, моето лично отместване, отстъплението. Аз повече не принадлежа на общия процес.

И означава, че главното за мен е да се прилепя към другарите. С тях, заедно се движим напред и разбирам, че дори паденията са полезни, че са нужни за подемите. Когато съм долу, другите са на върха, а след това, още неведнъж си разменяме местата.

Ние сме като клапан, като бутало. Всички движения имат такъв, редуващ се характер. Не може да има изменение, ако не включва в себе си това „двуходово“ движение – назад-напред, назад-напред. Няма движение само напред – контрастът е необходим и въпросът е само в амплитудата.

Ето защо, толкова е важна връзката ми с групата. Само, ако съм включен във всички, на мен ще ми е ясен общият вектор.

Въпрос: Казано е, че в духовното нищо не се губи. Но на обратната навивка от теб, сякаш взимат това, което си успял да придобиеш…

Отговор: Не. „Отдръпването назад“ оначава да се прояви новото ниво на разбиването. Ние не се връщаме отново, а разкриваме новия съсъд, засега непоправен.

От урок по статията „Науката кабала и нейната същност“ 10.12.2013

[122732]

Между две владения

каббалист Михаэль ЛайтманСлучва се така, че физически човек остава в групата, ходи на уроци, участва в различни мероприятия, а всъщност той вече се е отделил от пътя и сърцето му е някъде там, на друго място.

Въпрос: Как да се опазим от това?

Отговор: Само прекланяйки глава. Във всеки гори егоизъм и затова първото ми действие е преклонение пред учителя, учебния процес, групата. Преди всичко, аз съвсем не съм най-умният между другарите, тъкмо обратното, искам те да определят моя жизнен път. Тъй като, определяйки го сам, аз ще изпълнявам точно заповедите на егоизма. И тогава, вече не съм в групата. Слизайки от нейния ”влак”, веднага се оказвам във властта на себелюбието.

Въобще, има всичко две владения:

  • групата, в която учителят, другарите, първоизточниците и Творецът образуват единно цяло;
  • аз и обкръжаващия свят

Въпрос: Аз мога външно да ”свеждам глава”. Но вътрешно как да се съглася? Какво да правя със своите мисли и чувства? Може ли човек да ги подчини на групата?

Отговор: Има две „чаши на везните“: от едната страна, групата, привличаща обкръжаващата светлина (ор макиф – О”М), а от другата страна, егоизмът и външният свят. Кое е по-важно за мен?

 2013-12-10_rav_bs-kabbala-ve-mahuta_lesson_01

Разбира се, аз не мога да гарантирам своето утре, но ако използвам всички възможности, с които разполагам, то ще мога да наклоня чашите на везните надясно. Иначе няма как.

Въпрос: Ако виждам, че моята група, недостатъчно съответства на Бней Барух, как да се прекланям пред другарите?

Отговор: Старай се да ”прекланяш” глава пред тях във всичко, освен онова, което си задължен да им добавяш.

Родителите се прекланят пред децата, не заради това, че започват да се вслушват в тяхното мнение. Тяхното преклонение също е грижа. Майката обслужва малкото дете в онова, което му е необходимо, а не в онова, което то иска. То може да крещи: „Дай ми!“, но тя няма да му даде и това ще бъде преданото служене от нейна страна.

От урок по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 10.12.2013

[122770]