Заповед се нарича, действието по поправяне на желанието да се насладиш, очистването му от егоистичното намерение. Опитите на човек да се издигне над егоизма си и да се съедини с другарите се счита, като изпълнение на заповедите, като поправяне на разбитата душа, като съединяване на частите й.

В този процес за поправяне на душата преминаваме през различни състояния, създадени за нас от обкръжаващата светлина. От време на време, човек се усеща в подем, във възбуда, чувства се добре. Това се нарича материален подем. Той може да усеща подем също и от това, че е вдъхновен от духовната цел, цени отдаването, съединението, Твореца. Той изведнъж се пробужда и започва да се стреми към всички тези ценности. Той съди за състоянието си, не по настроението си, а по степента на важност, която придава на единството и на разкриването на Твореца. Тъкмо това той смята за свой подем.

Въпросът е в това, как използваме всички тези ситуации, които ни се дават в живота от обкръжаващата светлина – ще извлечем ли от тях полза за своя духовен напредък? Затова трябва да погледнем, кое е по-ефективно – времето, когато се чувстваме добре или не много добре? Времето, когато се измъчваме от отчаяние и безсилие или времето на пробуждане, когато се устремяваме напред?

В това е цялата сложност, тъй като следвайки разума, може да решим, че тъкмо, когато духовната цел губи всякаква важност, у нас възниква възможността да приложим усилия и да преодолеем тези пречки. Но и това не е точно така. Има определена работа, която трябва да се изпълни в приятните  състояния на пробуждане и на духовно въодушевление, изобщо при добро настроение. А има работа, която се провежда, обратно, при такива състояния, когато духовната цел ни се струва не така важна или въобще, нямаме настроение за нищо.

Ние не знаем, какво възнаграждение ще получим за изпълнението на ”заповедите”, т.е. не можем да определим, кога си струва да се прилагат усилия и кога не, върху какво да ги съсредоточим. Всяко състояние е организирано от обкръжаващата светлина, в която всички ние живеем, цялото човечество. Светлината някога е напуснала нашия разбит съсъд и сега ни присветва отвън, обкръжавайки ни. Как във всяко състояние да я използваме в най-добрата, в най-оптималната и форма?

За целта трябва да влагаме сили в обкръжението. Обкръжението, групата, подобно на обкръжаващата светлина, идваща при нас отвън и обгръщаща ни от всички страни, също се намира около нас и ни поддържа отвън. И тогава на всички изменения, идващи от страна на обкръжаващата светлина, ние ще можем да противопоставим влиянието на групата върху нас.

Групата също оказва ”обкръжаващо въздействие”, но то зависи от нас – от нашето вложение в групата, от поръчителството и единството, от съюза за взаимната помощ,  който сме сключили помежду си. Затова ние сами променяме времената и ги управляваме, вместо да отдадем всичко във властта на обкръжаващата светлина.

Това нарочно е създадено, за да може влияейки на своето материално обкръжение, с помощта на групата, човек да оказва влияние на своята духовна среда. Благодарение на това, ние излизаме от властта на времето и постигаме вечния ден, вечната светлина. Ако групата е свързана правилно, то в нея винаги една част ще е във възход, а другата в падение. Падащата част добавя на всички дълбочина на желанието (авиют), а издигащата се може да повдигне цялата група.

Тъй като, това не се случва на едно място, а в различни желания. Един се намира по-ниско, друг – по-високо и се получава като някакъв танц, в който ние скачаме. А в крайна сметка, ние напредваме, с една дума като колело, на което части се въртят напред, а други – назад, но цялата машина винаги върви напред.

От подготовка към урока, 04.12.2013

[122290]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→