Въпрос:  На хартия проектът по МИВО и вашите рекомендации са изложени много добре. Какво да направим, ако на практика не се осъществяват така, както е написано и не съответстват на вашите препоръки?

Отговор:  Работата е в това, че ние растем и групата преминава всевъзможни състояния. Това са така наречените недостатъци при растежа. Нали, детето, развивайки се, трябва да преболедува детските болести, иначе неговият организъм няма да натрупа в себе си специалните защитни свойства, не може да мобилизира вътрешната схема на противодействие на външната среда.

През цялото време се намираме под вредното влияние на обкръжаващата среда и нашите вътрешни системи, постоянно работят над това да не възприемаме нейното вредно въздействие или някак да го неутрализираме. Така работи всеки жив организъм.

Например, колко може да възприеме камъкът отвън? – Много малко, затова той съхранява през цялото време една и съща структура. Растението възприема и отдава повече. Животното – още повече. А човекът възприема огромно количество информация, маса всевъзможни психологически въздействия. И на всичко това трябва да реагираме, иначе нашият организъм няма да издържи! По такъв начин се стабилизираме.

Затова, преминаваме през недостатъците на растежа: извършваме нещо правилно, неправилно, изказваме се, замълчаваме, крещим, ругаем се. Дайте, всичко това на хората да го преживеят! Трябва да преминем такива състояния. В резултат, много ще отпаднат, ще дойдат нови и така, постепенно ще се организира това, което трябва.

От урок на тема ” Група и разпространение”, 22.10.2013

[121156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как, в продължение на деня, при цялата сложност на съвременния живот, при всичките проблеми и чуждото обкръжение да съхраним намерението, получено на урока, за да ни съпровожда през целия ден?

Отговор: Човек се намира под влияние на обкръжението и не може да се измъкне от него. Естествената обкръжаваща среда, цялото огромно човешко общество оказват влияние върху нас. Но, ако около него изградим свое собствено, неголямо, но много силно обкръжение, група, то ще можем да противостоим на външното влияние. Мощността на влиянието на групата ще бъде по-голяма, от мощността на света.

Докато се намирам сред приятелите, те силно ще ми въздействат. И, щом изляза в открития свят, то той започва да ми влияе.  А честно казано, на нас ни въздейства не групата и не светът, а светлината. Ние винаги се намираме под въздействието на светлината. Всички действия, които извършваме по отношение на групата, на поръчителството, на съединението, на единството са, за да осъзнаем потребността от светлината, от помощта на висшата сила, от отчаянието, за да закрещим „Спаси!“

Затова, човекът забравя, чувства себе си изпаднал, губещ се. Изведнъж, в края на деня ще се опомниш, че за целия ден, нито веднъж, не си споменал за духовното. И ще се ужасиш, че са изминали вече няколко години, безрезултатно и така може да отмине целият живот. Засега, това са егоистични сметки, но какво да се прави. Трябва да се види, доколко това те води до молитвата.

И дори, ако не си дадеш сметка, сърцето преживява. Молитвата е работата в сърцето. Ако сърцето чувства желание, то това вече е молитва. Но, все пак, молитвата трябва да бъде по-насочена, концентрирана, заедно с цялата група и тогава тя ще донесе измененията.

Да не се забравя за намерението е възможно, само при условие, че те удържа висшата светлина. Това е като парчето желязо и магнита. Ако магнитът удържа желязната пластина във въздуха – тя се държи. Веднага щом магнитът я пусне, тя пада. Няма друга възможност. Ние сме желанието за наслаждаване, върху което въздейства висшата сила. И по степента на въздействието, ние се издигаме или се спускаме.

Всичките средства, които имаме: групата, човечеството, разбитата душa са нужни, за да разкрием зависимостта си от този магнит, от светлината. Постарай се да направиш всичко, което е по силите ти, но в крайна сметка, главното е да расте в теб зависимостта от светлината, от Твореца, заедно с всичките средства: групата, другарите, обучението. В края на краищата, всичко се фокусира в едно цяло: „Исраел, Тора и Творец!“

От урок по статия на Рабаш, 29.11.2013

[121790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Съобщение: Съвременното общество често се стреми да избяга от скуката, която се възприема като Божие наказание. Но от нея, въпреки това, не може да се избяга.

Апатичната скука, близка до депресията, комбинация от рязко отрицателни усещания, състояние на изолираност, установена при 10% от студентите и 36% от учениците се характеризира, с усещане на безсилие, което я приближава до депресията.

Безразлична скука – отличава се с отчуждено-отмаляло състояние, човек усеща спокойствие и умора, в добро настроение и е безразличен към обкръжаващия свят.

Калибрирана скука – човек е по-бодър, но неговите преживявания, до голяма степен са отрицателни, насочен е към активно търсене на друго занимание.

Търсеща скука – активност и още по-високо са отрицателните усещания, човек се стреми да направи нещо, за да се избави от тъгата.

Реагираща скука – характеризира най-високата степен на бодрост, човек изпитва нужда да излиза от ситуация, причиняваща тъга. Това е много неприятно чувство и най-негативната форма на скука.

Реплика: Това е преходен период от егоистичния образ на живота, от неговата естествена енергия, с търсене и с конкуренция, насочен към получаване, за сметка на другите и на алтруистичния образ на живота на обществото, с неговата енергия, с търсенето и с конкуренцията, насочен към отдаване на обществото и получаване на напълване от цялото общество.

[121968]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Изследване: В живота на скакалците има две сменящи се, една-друга фази: единична и на ятото. В едната от фазите, насекомите живеят сами, а в другата – се обединяват в ято, при това преходът между фазите произтича за няколко часа. Насекомите в различните  фази  се различават по външния вид  и по поведението.

Скакалците се обединяват в ято за търсенето на по-добри условия. При насекомите в ятото изчезва взаимната агресивност. При единичната фаза скакалците не се хранят с токсични растения,  но започват да ги приемат, когато са в ятото. Преходът от фаза във фаза предизвиква преустройване в признаците на поведение при скакалеца. Насекомите започват да виждат света с други очи.

Реплика: Такива  примери от природата са показателни, тъй като чрез тях е ясно изразено, как обединението на индивидите в общество, променя природата на всеки, като му придава нови качества,  които в него самия, никога не биха се проявили. Тоест, индивидът, като един, 1 и обединението от  индивиди в едно цяло, 1,  имат различни нива на развитие и различна природа. Обединението има по-висш порядък,  при това толкова различен, че предишната отровна за него среда или храна, става полезна.

[121589]

Filed under: Криза, глобализация, Образование - No Comments→