Entries in the '' Категория

Да се научим да се слушаме един-друг

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да подготвим хората за правилно общуване на семинарите по интегрално възпитание и образование?

Отговор: Преди всичко, трябва да отработим всички условия за връзка между нас. Всеки трябва да разбира, че другите имат свое мнение и то може да е правилното.  За да разкрия сам, себе си и да почувствам мнението на останалите, да не допусна то да мине покрай мен и да не се затворя в себе си, аз трябва да пречупя себе си, да се принизя пред другите.

Тук трябва да има някаква определена техника, психологически подход. Някой говори, а аз в този момент се опитвам да изключа егоизма си. Играем на това. Отначало слушам, какво говори другият, а след това трябва да повторя всичко, каквото е казал той. Човекът може да говори глупости, но малко или много да е сврързано. А аз се тренирам в това, да го слушам.

Тъй като, може да не се чуваме един-друг. Как мога да се анулирам за да ви чувам тъкмо вас, без да ви поправям и без да влагам в себе си вашите думи, вече заедно със своите корекции и добавки, а включвайки се във вас? За целта, аз трябва да се принизя, да ви взема за еталон, и по такъв начин да се ориентирам.

Така се учим да се чуваме и да се самоотменяме един пред друг. Това първо. По-нататък преминаваме към втория етап, когато се тренираме да говорим по същество, а не безразборно.

Сега трябва да изразя някаква мисъл, която трябва да бъде много   конкретна, ясна, логична. При това я произнасям с уважение към останалите, с включване в тях, както се държат родителите по отношение на децата, т.е. от някакво по-високо ниво.

На първото занятие ви гледах отдолу-нагоре, като еталон, а сега – обратно. Аз говоря някакви сериозни думи, логично изразявайки се, опитвайки се да ”вляза” във вас, за да ме разберете, да приемете това, за да улегнат думите ми във вас.

Всеки е длъжен да си приготви някаква реч, при това да е достатъчно логична, точна, засягаща работата или нещо друго – без значение. Важното е да го слушат. Ние винаги смятаме, че другият говори глупости. Но за каквито и глупости да говори, да предположим за раците, които вчера е ял в ресторанта – основното е, че аз попивам думите му и вървя след тях. А сега аз внасям своята глупост и я предлагам логично, ясно, за да усвоят всичко това останалите.

Така учим участниците в семинара, как моментално да се принизяват и да слушат другия и как моментално да се издигат и да влияят на другия. При това, всичко трябва да се прави от гледна точка на основната задача – по-пълна комуникация и взаимно разбиране, а не да си припомнят един на друг, някакви обиди и да не се плетат дребни интриги. Тъй като, сме задължени да сплетем в кръга общия си образ.

Поставете в средата на кръга, например, чиния и насочете всички към това, че в нея трябва да усетим себе си, като допълнение един към друг. Да допуснем, този другар е логистиката, другият е технологията, третият – монтажът и т.н. Важното е, че заедно усещаме себе си, намиращи се в една чиния.

След това се учим да си казваме един на друг само добри думи, при това максимално искрено. Играем на правилните, добри, доброжелателни хора, учим се да се отпускаме: ”О! Ето, вие се усмихнахте. А сега, изпейте ни, някаква песничка от далечното детството”.

Накарайте ги да са като децата, да се отпуснат, да се успокоят, да се откъснат от всичко негативно, което ги заобикаля, да разкажат пред всички нещо от детството или за първата си любов. Искаме да ги „измъкнем от фрака”, да ги привикнем към това, че помежду си могат да бъдат просто хора.

И само след това, като ги научим на всички условия за връзка, ние преминаваме към семинарите, на които започваме да изясняваме, защо ни е необходима интегралност. Защо, когато намерим между нас общия интеграл, този сбор е едно стъпало по-високо от нас и като кран, ни издига на следващото ниво за усещане и разбиране? Защо прекарваме всичко през нашите чувства, макар че не се признаваме в това и не го разбираме? Защо човекът е чувстващ елемент, а не строго логичен? Нашата логика само се облича в чувства и в това е нашата грешка.

Така, постепенно ние започваме да говорим, че трябва да се издигнем към новото ниво на усещания, към включването един в друг.

От ТВ програмата ”През времето”, 23.09.2013

[121930]

Как да попадна във висшия свят, без да се мръдна от мястото си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да си представя формата на висшето стъпало?

Отговор: Трябва да си представиш своето висше състояние и да се постараеш да живееш в него, доколкото е възможно това. В този свят, при тези условия аз изграждам висшата степен. Поправеното отношение между мен и останалите се нарича висш свят. И тогава аз откривам, че той се намира направо тук, и други места няма.

Виждам новите линии за връзка, протягащи се от мен към другите и така ми се разкрива цялото висше стъпало и в него- Творецът, изпълващ света. Виждам, че целият свят – е святата Шхина, в която пребивава Твореца. Аз разкривам това на място. Не ми трябва да летя в някакъв друг космос.

През цялото време строя модел на този висш свят, с това което ми е под ръка – променя се само намерението. Материал за градежа ми служат всички егоистически желания, ненавистта. Аз добавям само поправената връзка между частите на реалността: проявявам я и я променям от получаване на отдаване. И нищо повече не се променя, както е казано: Светът действа по вече утвърдени закони” и ”Ще ядеш онова, което е отдавна приготвено”.

Но за сметка на новото отношение, което разкривам от себе си към другите и между тях, аз виждам че всичко се намира в края на поправянето. Те самите не се чувстват така, но аз го разкривам съответно на своето стъпало. Аз виждам, че в света изобщо няма нищо, освен напълно поправената Малхут от света на Безкрайността. А всичко онова, което ми се е струвало до сега, е било просто сън. Всичко зависи само от моето възприемане на реалността.

Затова, няма накъде да се бяга, а и не е необходимо. Трябва само да променям своето отношение към онова, което виждам, стараейки се да видя във всяко място властта на Твореца. И тогава трябва да се радвам, тъй като всеки път ще разкривам все повече истинското състояние, което вече съществува.  Не ми достига само още малко от моето усилие, за да го разкрия.

От урока по статия на Рабаш, 29.11.2013

[121801]