Entries in the '' Category

”Игрите на разума” или ” Кой играе с нас?”

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Книгата Зоар, сякаш говори за непознат на нас виртуален свят. Вчера гледах научно-популярния филм ”Игрите на разума. Нашият мозък ни заблуждава”. Учените са стигнали до знанието, че нашият мозък, получавайки електромагнитни сигнали, ни рисува свят, който не съществува.

В крайна сметка, те правят извод, че всички ние се намираме в някаква игра, която неизвестно кой, управлява и е неясно, с каква цел. Не бихте ли, могли да продължите този филм и да обясните, кой играе с нас?

Отговор: В раздела на Кабала ”Възприемане на реалността” изучаваме, че цялата усещана от нас реалност – се усеща в нас, ”рисува” ни я нашият мозък, във вид  на картина, уж от обкръжаващия ни свят. Извън нас няма, изобщо нищо – нито пространство, нито каквото и да е, което да го напълва. Всичко усещано, се усеща субективно от нас. Всичко произтича само в нас. Говорим за всичко, за нас и обкръжаващият ни свят, сякаш обективно, като че съществува и извън нас и без нас, но възприятието ни работи само, относно нас, за нашите органи на чувства.

Кабалистите, говорят за относителността на нашето възприятие, според Айнщайн, вече почти 6000 години. Книгата Зоар, написана преди 2000 години, разказва за Земята във вид на кълбо. Описани са еволюцията, всичките изменения в природата и обществото, кризата на нашето време и нейното решение. Остава ни, само да приложим тези знания и с тяхната помощ да излезем от кризата в новото виждане за  света.

[121358]

Желанията са различни, a целта е една

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос : Съединяването между нас възниква тогава, когато нашите желания са еднакви, ли ?

Отговор: Галгалта Ейнаим и AХАП  не могат  да бъдат еднакви. Всички имаме различни желания, но нашият единен стремеж осъществява необходимия  контакт.

Например, розетката и щепсела, между които възниква контакт,  не са еднакви, а са взаимно допълващи се. Ето защо, за да се включим един в друг, ние трябва да станем еднакви по своята съвместна цел да се съединим с Твореца, да Го проявим в себе си – всеки, изхождайки от своята природа.

Ти провеждаш светлината на Твореца към другаря, той е съгласен да я получи от теб и вие, заедно работите върху тази връзка, за да разкриете Него. От една страна, той действа като отдаващ на теб и ти си получаващ, от друга страна – ти  си отдаващ, а той получаващ.

Но ние имаме различни желания. Нима, мъжът и жената, които зачеват детето, имат еднакви желания? Всеки от тях си представя бъдещото бебе по различен начин, но се получава един обект. Всичко върви по средната линия.

Така че, нашите желания са различни по своята природа, но са еднакви по цел: да се разкрие Твореца.

От урок на тема ,,Група и разпространение“.23.10.2013

[121532]

Най-надеждният проводник

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Кое, най-надеждно чувство води човекa към правилната цел на живота?

Отговор: Когато той ясно разбере, че само в този живот, а не след смъртта на тялото, достига до подема в духовния свят и че влизането в духовния свят (подемът) се осъществява (разкрива) в неговия стремеж към единство (сливане, отдаване и любов) с другарите по група, и на никое друго място. Тоест, когато човек се затваря в своята цел към „центъра“ на групата.

[121832] 

От какво се започва Човекът

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да видим около себе си свойства, сфирот, а не хора?

Отговор: А за какво ти е да виждаш хората, в нашия земен смисъл на тази дума? За какво са ти лицата? Нима, плътта означава нещо? Тя не ни казва нищо за човека.

А честно казано, скоро ще престанем да обръщаме внимание и на свойствата на характера. Тъй като, човек ги получава с раждането или ги приема от обкръжението. Това не е той самият.

На света са го създали родителите, обучава ли са го в тези или в други учреждения, които той не е избирал и цял живот го е обкръжавала тази или друга среда. Като резултат, днес виждаме в негово лице някакво същество, създадено по определен модел. Такъв са го ”създали” и такъв ще преживее живота от началото до края.

Това не е истинският той, тук нищо не е за негова сметка. В него няма зрънце от което и да е исконно, свое – нито в свойствата на тялото му, нито в чертите на характера му. Всичко, същността е следствие на това, което той, така или иначе, е получил от другите…

Човекът в мен започва от онова, което получавам свише. Ако влизам в група и прилагам в нея усилия, то и те са предизвикани от съответстващото обучение. Това също е само възпитание. Но, ако аз започвам да получавам ”просветване” свише, благодарение на което, в мен се раждат нови свойства, противоположни на досегашните, това вече е зачатък на ново творение и то няма отношение към моето тяло или характер. Затова и душата се нарича ”Божествена част, свише”.

Ето, излиза, че външният вид и поведението на човека, абсолютно за нищо не говорят. Значение има само неговото влагане в групата, неговото старание за тях, възможно е да получи отклик, свише и ще придобие онова, което се нарича Човек (Адам).

А дотогава, той не е Човек, в него няма нищо от истинския себе си. Ако в продължение на целия си живот, не е поправил нито едно свое желание, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, то като че, не е живял. Тъй като, неговата духовна сметка е празна, той участва само в историческия еволюционен процес, наред с всички. Тук нищо не измерваш, не оценяваш, не претегляш на духовните „везни“…

Има само една уговорка: човекът е живял ненапразно живота си, дори да не се е поправил, ако е спомогнал за поправянето на другите, ако ги е доближил до истината. Върху това, във всеки случай, си струва да се работи, колкото се може повече. ”Задачата на живота, пише Баал а-Сулам в ”Трудове за последното поколение” се състои в това да се удостоим със сливането с Твореца, точно съблюдавайки условието да се действа само в Негова полза или да се удостои множеството, за да отидат към сливането с Него”.

От урок по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 26.11.2013

[121570]

Тези прекрасни противоречия

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам. „Науката кабала и нейната същност“: Важно чудо на науката кабала, това е свойственото и взаимно включване. Иначе казано, всичките детайли от широката реалност я следват, взаимно включвайки се, съвместяват се и се съединяват, докато не станат едно единно цяло. Всемогъщи и всички заедно.

Цялата красота, цялото богатство от разбиране, постижение и чувство произтича от съчетаването на детайлите. В самотност, нищо не може да ни предаде истинско въодушевление. Едва, когато съединявам далечни, противоположни неща и внезапно те се изпълват едно-друго – това взаимно допълване на полярните явления ме въодушевява.

Всичко започва от разединяването, от ненавистта, от отчуждението, от пълната неспособност за съществуване и изведнъж виждам, че именно, благодарение на това става напълването, че никой не струва  без другите. Всички се обединяват и тъкмо тогава, съгласно мощта на разбиването, аз усещам мощта на сплотеността, мощта на единството.

Разбиването доведе до разцепване, разпръсване, ненавист, антагонизъм на различни нива. Ние взаимно се отхвърляме, готови сме да се погълнем, да се убием едни-други. А в духовното – още повече действат силите на дясната и лявата линия в неизмеримо големи мащаби и всеки път, човек е задължен да изгражда средната линия, за да събира и да обединява всичките части помежду си. Това донася във всички светове светлина, 620 пъти по-голяма и от това Творецът получава удоволствие.

Така, от една страна творенията проявяват тъмнина, а от друга, от тъмнината отиват към светлината. Но това е особена светлина, тъй като те сами я генерират, разкривайки разрива и разпада, а след това разкривайки единството и напълването.

По-рано го е нямало. Едно нещо е светлината, поправяща творението и друго е целта на творението. Тя се пробужда, единствено в онзи, който усеща целия този процес върху себе си. И затова без желание, без необходимост е невъзможно да се постигне разкриване. Ние просто, трябва да преминем през всички детайли на възприятието, да разтворим всяка врата.

Ето какво чудо е заложено в науката кабала – ние разкриваме тези противоречия и тяхното взаимно напълване. И това е най-великият подарък, приготвен ни от Твореца. А ние, от своя страна, проявяваме този подарък, осъзнаваме го, благодарим за него на Твореца и по този начин Му доставяме удоволствие.

Да, Той, сякаш ни е затворил в тъмния зимник, но в същото време, именно, от тук разкриваме цялата красота на вселената.

От урок по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 26.11.2013

[121575]