Съединението е такова състояние, при което не остава нищо, отнасящо се към мен или към теб, а само „наше“. В това съединение е невъзможно нещо да се отдели, отнасящо се към едната от страните. Това вече не съществува. Сякаш са изсипали цветове във вода и са ги размесили.

И това дори не е най-точният пример, защото остават молекулите на водата и на цветовете. А тук се получава нещо, в което даже няма спомен от предишното разделяне. Възниква напълно нова същност.

Дори у детето може да се отделят черти, унаследени от бащата и от майката. Същото се случва и при спускане на световете отгоре- надолу – част идва към Зеир Ампин от Аба, а другата от Има. Но после, когато започнем да работим и започнем да се издигаме отдолу-нагоре, всичко се обединява в Твореца.

Съединението се нарича такова промеждутъчно действие или състояние, в резултат на което ние достигаме до единството. А единство означава, че има само едно – изчезва и едната, и другата страна. В нашия свят такова единство не съществува, защото една двойка днес може да се съедини, а утре да се раздели.

От урок по книгата Зоар, 01.12.2013

[122087]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →