Въпрос: Духовният път лежи единствено, на точките на препятствието – моето несъгласие с учителя и групата. Но как мога да се съглася с тях, ако виждам, че те грешат?

Отговор: Разбира се, струва ти се, че учителят греши. По твое мнение и Творецът греши, устройвайки ни такъв труден живот в този свят. Нима, Той не е могъл да го направи тих, задоволен и спокоен?

Този път върви срещу твоя егоизъм, т.е. против желанието и срещу разума. Всеки път, ти се налага да се издигнеш над точките на препятствието, които противоречат на твоето чувство и разбиране, една след друга, отново и отново. Това са самите тези точки, от които се развива духовният път, превръщайки се във “врата, пролука и вход “, в сливането на Твореца и Неговото Творение: ” Той и името му единни”.

Тази стъпка се прави, винаги над мнението на твоя разум, там, където се намира следващата степен. А всичко останало наоколо, с което си съгласен: приятните общи трапези, компанията на приятелите, увлекателните пътувания – всичко това не се отнася към духовното! Това просто са съпровождащи фактори, които са предназначени да отделят точките на несъгласие като най-важните.

От една страна, имаш обичайния живот на земята, а от друга страна, живота на групата. И всичко това се върти, забележително се събира: и отляво, и отдясно. Само по средата се натъкваш на няколко пункта, с които не си съгласен и си мислиш: “Е, не е страшно, дребни неща, не съм съгласен, така не съм съгласен! А във всичко друго – и отляво, и отдясно, аз съм съгласен с тях “

В обикновения живот си се оженил, поддържаш семейството, работиш, правиш всичко необходимо. И живееш живота на групата, работиш заедно с другарите, плащаш маасер, участваш във всички мероприятия. Само в някои, отделни ситуации, изведнъж се сблъскваш с такива моменти , с които не си съгласен  и не можеш да пристъпиш през тях. Но все пак, отиваш и в лявата, и в дясната страна без всякакви проблеми. Разбира се, че в себе си нямаш проблеми, защото твоят егоизъм се съгласява с това, което се случва.

Необходимо е да разгледаш това място, което може да бъде врата, отвор и вход. И това е точно там, където боли най-много! Ти не искаш да дразниш тези точки, защото там сега се чувства триене, като болезнено убождане.

И в чувствата, и в разума, ти си заедно с всички! Обичаш да се учиш, умно да разсъждаваш на теми от духовното, също обичаш да прекарваш време с другарите, правиш им подаръци, като “подкупваш другаря”, каниш на гости. Само, понякога ти се струва, че по някои въпроси, групата взема погрешно решение. И ти не възразяваш, но тихо чакаш, докато другарите ти, най-накрая пораснат, осъзнаят и поправят грешката си, тоест да се съгласят с теб. Разбираш, че друга алтернатива няма и никъде другаде няма да отидеш, тъй като   признаваш, че това е забележителна група и велика наука, с които нищо не може да се сравни.

Това е много разпространено отношение, типично за повечето ученици. Но постепенно, след няколко години обучение, започваш да усещаш и виждаш тези камъни на препятствието, на които се спираш. Там, именно в тези точки се намира входът, който в бъдеще трябва да се разкрие. Това още не е вратата, а солидната стена. Но ако отидеш с вяра над знанието, то ще видиш вратата в стената, която веднага ще се превърне в отвор и вход.

Входът може да бъде само чрез такива точки, на несъгласието – трябва да търсиш, именно тях, отделяйки от всичко останало! Нали, всичко останало се намира във владението на твоя егоизъм. Само в точките на спънките е възможен пробивът в другото измерение със силата на вярата.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 12.13.2013

 [123211]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment →