Въпрос: Как е възможно мъдреци да спорят и да не могат да се съгласят един с друг?

Отговор: Ако аз не съм съгласен с другите – това означава, че ние не сме достигнали до съединението, до единството. И за това не е виновен разумът ми или неговият разум. Разумът само ни помага да изясним степента на разединяването ни, един от друг, в желанията.

Естествено е, винаги да сме отделени, един от друг и да сме разделени в нашите желания. Между нас съществува разрив, който не ни позволява да се сближим един с друг. И аз не моля другия да измени своето мнение с моето! Ние искаме, всеки един да остане на своето мнение, да се опита да се съедини, за да достави удоволствие на Твореца.

Другарят си остава със своите свойства и мнения, а аз със своите, но ние се издигаме над нашите желания и мнения и се съединяваме, т.е. Творецът ни помирява. В нашия свят не съществува това и ние не можем да разберем за какво става дума. Затова ни се струват странни и невероятни споровете и войните между мъдреците, ненавистта, която усещат един към друг.

Истинската ненавист избухва от това, че си изясняваме, че не се съотнасяме един с друг. Разкриваме нечистата сила, наричаща се „Клипат Еймори“ и виждаме, че тя не се отнася към земята на Израел. И тогава разбиваме тази клипа и влизаме на святата земя. Всеки, разбира се, остава на своето мнение, но целта е обща и затова споровете се прекратяват.

Винаги ще има проблеми, тъй като всяка душа е противоположна на останалите. Дори, ако с един грам, с едно свойство се отличава от останалите души, то вече е обратна на тях. Цялата нейна работа е да бъде противоположна. Затова ние всички сме противоположни и напълно разделени. Когато се издигаме към света на Безкрайността, то няма нито един, макар и в нещо, подобен на другия. Ние достигаме такова огромно общо желание, в което нито един не прилича на останалите, всички са обхванати от страшна ненавист от своето пълно несходство.

На такова високо ниво се съединяваме един с друг, само чрез Твореца, а не чрез някакви подобни свойства в нас. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-ясно осъзнаваме, че нямаме никава връзка с останалите. Това е, сякаш спорът между големите мъдреци. Колкото са повече мъдреци, толкова са по-яростни техните спорове, толкова повече те чувстват различията. Малките хора недоумяват, защо така те спорят за всякакви глупости? Но за мъдреците това не са глупости – това е цялата тяхна реалност, целият свят и затова не могат да се съгласят един с друг.

Всеки от тях действа в своята линия, които не се пресичат. Съединение е възможно само чрез Твореца и колкото по-високо е, толкова това условие е по-категорично. На най-пследната степен е възможно да се съединят само чрез Него, за да може „творящият мир на небесата, да го установи и между нас.“

От урок по  Книгата Зоар, 01.12.2013

[122083]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →