Конгрес в Москва. Урок №4

Кабалистите, оставили ни своите записки, книги, учебници, посочват в тях няколко правила за правилното съединяване на хората в кабалистичната група.

Първо условие: Собствената отмяна. Необходимо е да се отменяме и да показваме това на всички останали, сякаш рекламираме: ”Аз съм готов на всичко, за да направя от себе си абсолютна нула. Правете с мен, каквото искате. В никакъв случай, не желая да командвам никого, да съм водещ, да притискам когото и да е. Искам да съм пълна нула в групата и готов да правя всичко, каквото трябва във ваша полза”.

Второ условие: Величието на целта. Нашият напредък зависи от величието на целта в нашите очи, от важността на свойството за отдаване, за любов, за обединение между нас. За мен, то трябва да бъде най-ценното и съм длъжен да го показвам на всички. Аз трябва да говоря за това, дори ако за мен самия не е така важно, защото другарите ще връщат към мен същото вдъхновение и ще се впечатляваме един-друг.

Наше задължение е възвеличаването на групата, тъй като тя има такава висока цел. Аз трябва да говоря за това с другарите, постоянно да поставям на преден план, че групата е всичко. Това ще ми помогне да се самоотменя.

Трето условие: Отдаване на другарите. Аз трябва да се опитвам да им правя някакви подаръци. Под подаръци се подразбира отдаване на другарите. Отивам в кухнята, мия съдовете, разтребвам, правя нещо за тях. Опитвам се да ги обслужвам, както възрастните – децата, да им помагам, в каквото едва, може,  да отдавам, да добавям във всяко състояние на групата. От друга страна, съм длъжен да се чувствам мъничък, желаещ да получа от нея влияние, възпитание, въздействие върху себе си.

Тоест, от една страна, аз съм голям, през цялото време влияя на другарите си, възвеличавайки целта в техните очи и грижейки се за тях. А от друга страна, съм мъничък, готов да възприема от тях всичко, което едва, може да ме напълни.

Такова двойнствено отношение към групата е много важно. Колкото по-голяма в мен е разликата между тези две полярни отношения: по-ниско от себе си – по-високо групата и по-високо себе си – по-ниско групата, толкова по-близо ще бъда до целта.

Освен това, необходимо е да включим в себе си нашите отделни, частни проблеми, които сме длъжни да възвеличим, за да ги решим.

Всичко се реализира, вследствие на това, че постоянно се грижа на моите другари да им е добре, весело, приятно, за да съществува в тях пълната увереност в достигането на целта и постоянно да намират огромна енергия в себе си, в нашето обединение помежду ни. И тази енергия “да се изпомпва” чрез групата така, за да “се варим”, в добрия смисъл на думата.  Тя би ни сгрявала и очуквала така, за да изтърсим от себе си целия егоизъм, набрали съвсем други сили – за отдаване, за любов. Тъкмо това ни е необходимо.

От 4-ти урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123424]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →