Духовният съсъд не е обикновената сума на всички сърца, а нова същност, която трябва да изградим от нашите общи устремления, усилия, работа спрямо някакво ново, не съществувало досега качество.

Наричаме го център на групата: сумата на всичките усилия, мястото, към което са устремени всички очи и всички намерения, наричани «Шхина». Това е област, която развиваме, увеличаваме, постоянно се грижим за нея като за най-скъпото.

Особената област, Шхина, не съществува, докато не обединим всичките си намерения в едно. Само тогава ще се роди, ще се образува такова място и в него ще се разкрие Творецът. А дотогава, Шхина ще се намира в изгнание.

Тези понятия: «Шхина в изгнание» и «Святата Шхина» са две стъпала, които по никакъв начин не са свързани едно с друго. Затова  във всяко действие трябва да видим само центъра на групата – обединяването на всичките ни очаквания и намерения, за да построим от тях святата Шхина. Всеки се стреми да отдава на другите и когато всички тези  намерения се събират заедно, те изграждат тази особена област.

Ако нямаме  намерение да отдаваме на другите, а имаме съвсем друга цел – да ги използваме за свое удоволствие, тогава всеки от нас тъне в обич към себе си, в егоистично намерение. В този случай няма, дори Шхина в изгнание – изобщо няма Шхина, не съществува такова място. То започва да се образува само тогава, когато се събират няколко  човека, способни да мислят «извън себе си».

Ако се обединят много на брой слаби хора с нестабилни намерения, които ту ги има, ту ги няма, или по-малко количество хора, обаче силни, с по-качествени намерения, тогава бихме могли да говорим за построяване на  Шхина. Събираме стремежите си към взаимно отдаване, откъдето ще  можем да отдаваме на Твореца.

Приготвяме мястото за Неговото разкриване, не заради удоволствието си, а желаем да Му предоставим възможност да се разкрие, за да получи наслаждение от това, според принципа: «Исраел, Тора и Творец са едно цяло». От тази взаимна загриженост,  «Да помогне човек на ближния», ще можем да почувстваме ден след ден, как се изгражда поправения съсъд, наречен Шхина.

Шхина се изгражда от Малхут, поправена чрез свойствата на  Бина. Малхут – това е желанието за наслаждение, а свойството на Бина е намерението за отдаване. Шхина се получава тогава, когато всички се съединяваме взаимно над личните си желания и се насочваме към взаимното отдаване, а чрез него – към Твореца, който представлява целта ни, защото сме се съединили само заради отдаването към Него.

В групите по интегрално образование поставяме желаната цел – обединението. Само това. Но в кабалистичната група трябва да вървим до самия край, както е казано: «Върни се, Исраел, към своя Творец». С такова намерение трябва да напредваме към целта.

Можем да я достигнем само при условие, че ще я извисим така, че да ни се струва важна и свети на нас. Или ще я преживеем като някакъв критичен момент, решаващ съдбата ни, или ще я ценим толкова силно, че тя ще ни зове напред. И едното, и другото обслужва една и съща цел.

Нужно е постоянно да проверяваме дали усещаме, с всеки изминал ден, все по-голямо притегляне към целта и да се оценяваме според това. Нямаме други критерии за проверка. Грижим ли се за обединението си във взаимно отдаване, заради това да изградим съвместно система за отдаване, насочена към Твореца, за да Му позволим да се разкрие и да се наслади от намеренията ни?

Системата на нашето отдаване се нарича Шхина. В алтруистичните  намерения се разкрива висшата сила, наричана Творец, ако изпълняваме първото минимално условие за Неговото разкриване, тоест постигаме стъпалото «Нефеш де-Нефеш де-Нефеш». Тогава изкачваме първото духовно стъпало: «зародиш» (ибур) и започваме съществуването си във висшия свят.

От подготовка към урока 06.12.2013

[122436]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →