Цялата работа е в това, как се пробуждаме. Основното за нас е да се обединяваме при всякакви обстоятелства, постоянни добавки сплотяване при всякакви състояния. И особено по време на паденията. По своя потенциал тези периоди са истинска съкровищница.

Защото при подема, при въодушевлението ”отработвам” горивото, с което са ме снабдили. Свише идва светлината и аз ”скачам” на тази вълна,  “яхам я” за известно време.

Затова при падение, дори малкото усилие струва скъпо.

Изобщо, трябва да се стараем да се виждаме в развитие, в последователен напредък. Така закрепването на колелата в старите локомотиви,  постоянно се движи напред-назад, отново и отново. Ето и човекът по духовния път, дори да се отдръпва, все пак отива напред.

Така по време на падение, ако сме способни да сплотим силите си, това ни дава много по-голяма яснота, отколкото при подем, тъй като, осветява мрака на ”животинската” природа, в която сега съм поместен и тогава, тъкмо от тази ”дебелина” идвам до разкриването. Това във висша степен е желателно. Даже, ако виждам, че едва ли ще преуспея, дори отново да падам след миг, все пак съм постигнал много…

От урок по статия на Рабаш, 03.12.2013

[122075]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →