Конгрес в Москва. Урок  №1

Всички проблеми се коренят в намерението на нашите действия. Човешките действия се делят на физически и морални стремежи, вътрешни желания, които могат по някакъв начин да се проявят външно в неговите действия. Ние живеем в свят, който се състои от два компонента: вътрешните ни мотиви и външните действия. Най-важен е вътрешният мотив, на който обикновено не предаваме особено значение.

Напълно очевидно е, че светът около нас е директно насочен към някаква цел и това, как напредваме към нея съвършено не зависи от нас. Виждаме доколко нашите планове и всевъзможни проекти не са нужни на никого – ние не можем да ги въплътим в живота. Те някъде изчезват и вместо тях се случват съвсем други събития, тъй като ние не контролираме нищо. Извършвали сме всевъзможни революции, все нещо строим, към нещо се стремим, а накрая всичко се получава по съвсем друг начин и не можем да разберем какво се случва с нас.

Науката кабала разказва за това, че светът се намира под властта на своите неизменни закони, които трябва да знаем и не просто да ги изпълняваме, а правилно да ги ползваме, за да достигнем до най-доброто за нас състояние, в сферата на което е възможно да изпълняваме тези закони.

Светът при всички случаи ще достигне до своята цел. Човекът, желаейки това или не, ще достигне до такова състояние, което отрано е запланирано от природата и към което тя ни води вече милиарди години.

Съгласно науката кабала са възможни два пътя за достигане до това окончателно добро състояние.

Единият от пътищата е – под въздействие на силата на природата. Този път е доста неприятен, лош, тласкащ ни напред чрез страдания, т.е. под въздействието на нашия егоизъм, на нашето инстинктивно, природно автоматично желание да се намираме в най-комфортното състояние, когато във всеки момент, подсъзнателно или съзнателно, го избираме за себе си.

Развивайки ни чрез страдания, природата ни показва във всяко едно състояние неговата вреда, порочност, уязвимост, и тогава, изхождайки от това състояние, сме принудени да искаме нещо друго. Но истината е, че природата постоянно ни води така, че да изберем следващото състояние съгласно нейните цели и в крайна сметка да напреднем.

По такъв начин, така или иначе напредваме по метода на пробата и грешката, защото не знаем следващото си състояние, не разбираме какво трябва да бъде то, в сравнение с  предшествуващото го. Ние избягваме от предишното състояние, не се насочваме към следващото, и неосъзнато напредваме: най-важното е да се затворим, да избягаме от страданията, така както всяко животно инстинктивно бяга от опасност.

Такова движение напред все пак ще ни доведе до целта, но по-много дълъг и тежък път.

В крайна сметка, предлага ни се да осъзнаем, в какво се заключва цялата верига от тези състояние, през които преминаваме в течение на хилядолетия.

При това ни се разкрива една много интригуваща истина: необходимост от изменение на намерението във всичките ни действия. С други думи, нашите действия могат да останат каквито са, но най-важното е да работим над изменение на своите намерения, а това практически означава изменение на себе си.

Най-трудното за човек е да измени себе си: какво искам от своите действия, от живота си, от всяко свое състояние.

Намерението, в което сега съзнателно и несъзнателно съществувам, е или намерение за себе си – всичко само заради собствена полза, или намерение заради другите. В такъв случай съм длъжен по някакъв начин да се променя! Как мога да се издигна над своята природа, да изменя себе си, своето намерение?

Кабалистите казват, че това е най-важното за човек. Не трябва нищо друго да се прави. Ние се опитваме да изменим своя живот, своето общество, а кабала разказва, че всичко се променя само с изменение на намерението. Ако променим намерението си, тогава ще изменим абсолютно всичко. Ако можем да го управляваме, то ще управляваме цялата Вселена, целият свят!

Затова, ако днес всички намерение в моите действия са само заради себе си, тогава трябва да ги променя, така че всички те, във всяко едно действие, да бъдат само заради другите.

Възможно ли е това? По принцип, не. Ако се вгледаме в обкръжаващата ни действителност ще видим, че всички действия са само егоистични. Тоест ние и обкръжаващата ни природа, човешкото общество, всички неживи, растителни, животински и човешки обекти действат само заради себе си, самоцелно, и по никакъв начин не могат да се изменят.

Но ако продължим така да действаме, то ще изпаднем в още по-големи страдания. И сега това нагледно се проявява в нашия свят във всички ускоряващи се процеси: настигат ни различни беди, които стават все по-застрашителни.

От друга страна, във всяко поколение съществува определено количество хора (в нашето поколение те са много), които започват да осъзнават, че трябва да достигнат нещо друго: да преминат на друго ниво на съществуване, на друго ниво на намерение, да разберат смисъла на случващото се и да се повдигнат от ниво на управляеми на ниво управляващи.

Такова подсъзнателно желание, тласкащо ни напред, живее във всеки от нас. В едни то се проявява повече, в други по-малко, в трети временно или в някакъв особен вид. Виждаме по какъв начин идват при нас хората, как ни намират, защото съществуваме в полето на нашето ново намерение и те се привличат към него, вливат се в нашата група. Много от тях после изчезват, връщат се обратно. Много не разбират за какво са дошли – вероятно им е по-добре да не го споделят на нашите уроци и семинари по кабала. Затова трябва да се издигаме и поправяме още и в това.

Но като цяло в нашето време вече съществуват множество хора, които се устремяват към изменение на своето намерение, за да имат и двете намерения: заради себе си и заради другите, да започнат да управляват своето състояние и състоянието на заобикалящия ги свят.

Така, въпреки нашата изначална природа – абсолютен егоизъм, намерение заради себе си, можем да поправим тази природа. Поради това са му дадени на човек разум и власт.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123133]

 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение | Add Comment →