В света има пълно изобилие, но ние не можем да наредим живота си, както е в семейство, където има  пълно материално благополучие, но такива лоши отношения един с друг, че е невъзможно да се живее. Няма изход, или трябва да се разведем или, както е в нашия случай – остава ни само да се обединим. Не можем да си тръгнем и да се разделим един с друг, нали природата, все едно, ще ни застави да достигнем до взаимната връзка.

Развива се тук Макавейската война за това, как да продължаваме по-нататък: вътре в знанието или над него, тоест със силите на получаване или със силите на отдаване. Виждаме, че вече е невъзможно да живеем, действайки със силите на получаване. Дори в света да има пълно изобилие, правим своя живот непоносим заради ужасните отношения между нас. Каквито и прекрасни условия да създадем, ако между нас има ненавист и отхвърляне, то нищо няма да помогне – ще развалим живота си до такава степен, че няма да можем да го търпим.

И затова осъзнаваме злото на човешката природа, разбирайки, че трябва да поправим само себе си от ненавистта към любовта. Иначе, нямаме никакви шансове за съществуване. Колкото по-бързо разгледаме тази единствена възможност, толкова повече ще спечелим. Вместо страдания и проблеми, помрачаващи съществуването на нашето голямо семейство, на цялото човечество, можем да достигнем прекрасен, поправен живот.

Тук се разгаря войната на всеки със самия себе си и всички срещу всички, за да си помогнем заедно да излезем от ненавистта и стигнем до любовта. Чувстваме, че това не е по-нашите сили и ни е необходим още един участник, който се нарича ”висша сила”.

И дори повече от това, в този процес започваме да разбираме, че всичко това е било запланувано по-рано. Проблемът не е в това, просто да ни примири и да ни застави да забравим нашата минала ненавист. Всичко е направено нарочно, за да сме неспособни сами да направим тази стъпка от нашето разделение, от егоизма, от ненавистта към съединението, към отдаването, към любовта. Тогава ще се нуждаем от помощта на висшата сила и ще се прилепим към Нея до съвсем пълното сливане. По такъв начин разкриваме висшата сила – единствената сила, действаща в мирозданието.

Целият този процес е възможен само за сметка на приближаването до висшата сила, която управлява цялата реалност, проявява я в нашето съзнание и се изменя, при условие, че се обръщаме към нея с такава молба, сближаваме се с нея, започваме да зависим все повече от тази сила. Така се включваме в своя корен.

Всички тези битки се разделят на две основни войни: война на отдаващите желания, а след това на получаващите желания, за да се използват заради отдаване. Първата война се нарича Макавейска. Тя идва, за да се освободим от своето сегашно възприятие на реалността и да преминем към истинското възприятие, позволяващо ни да видим духовния свят. Разрешено ни е само да гледаме светлината на Ханукалните свещи, но не да я използваме. А след това, след победата на Макавеите, започва втората война, за използването на получаващите желания заради отдаване.

Празникът Ханука символизира края на първата половина на нашата работа. И в действителност, тази половина е най-трудната. За този празник никъде, пряко не е написано в Тора, само с намеци, защото е празник на светлината, на отдаването. Невъзможно е на нашия земен език правилно да се изрази и ясно да се опише тази война.

От урок по статия на Рабаш, 01.12.2013

[122054]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →