Истина и вяра

каббалист Михаэль ЛайтманИма две реалности. Едната е стъпалото, на което се намирам сега, усещайки този свят, себе си в него и всичко, което ме обкръжава. Това е моята реалност, моят живот, даден ми в усещанията.

Но науката кабала учи, че има още едно стъпало, намиращо се по-високо от мен и различаващо се от мен по свойства. Моето свойство е егоистичното желание, а свойството на висшето стъпало, на висшето измерение – това е желанието да отдава.

Ако от своя живот гледам веднага тези две стъпала, то напредвам към целта на творението. Аз всеки път отчитам, че над мен има по-високо състояние, което трябва да постигна и затова, целият ми живот е посветен на тази висша цел.

Но тогава, усещам някакво раздвояване в своето усещане, във възприятието, в разбирането, в оценката на ситуацията. Или трябва всичко да приемам така, както чувствам, съгласно своите желания и свойства, разум и усещания и по такъв начин да оценяваме своето състояние отвътре, както правят това всички, или отнасям себе си, вече към висшата степен и се оценявам от гледната точка на това, как бих погледнал на себе си оттам, от страната на Твореца, който ме наблюдава.

Висшето стъпало властва и определя всичко, което се случва с мен сега. Тогава, как да си въобразя, че се намирам на следващото стъпало? Аз трябва да си представя, че съм достигнал свойствата на висшето стъпало, изцяло насочено към отдаване, че съм обикнал ближния, другарите, че съм обикнал самото свойство отдаване, т.е. обикнал съм Твореца. Въобразявам си, че съм престанал да ненавиждам това свойство за отдаване и любов и съм се изпълнил с тях, и това е станало за мен наслаждаване.

В такъв случай, аз гледам на реалността от гледната точка на висшия, от страната на Твореца. Тоест, моето възприятие се раздвоява. Ако се потапям в състоянието си и решавам, изхождайки от свойствата си, от чувствата си, от пресмятанията си, на принципа: ”Съдията няма нищо освен онова, което виждат очите му”, то това се нарича истина, моето мнение, съгласно моето реално състояние и усещания. Или гледам от по-високото състояние, сякаш вече съм се издигнал в него: тогава, как бих виждал, чувствал и съдил случващото се, ако се намирах в свойството отдаване и любов към ближния, в съкращаване на своя егоизъм?

Такова състояние се нарича вяра. Тоест, това са две стъпала: истина и вяра. На стъпалото на днешната истина аз чувствам неудовлетвореност, недостиг на съвършенство, не ми е удобно и не ми е добре, като на всички в този свят и дори ми е по-зле, защото искам да се издигна от него. А в състоянието вяра цари съвършенство и пълна достатъчност, покой и почивка. Намирам се в сливане с висшата сила, виждам цялата Вселена, от край до край, препълнен от благодарност към Твореца.

Аз трябва да се намирам, едновременно в тези две състояния! И тогава определям за себе си посоката към двете точки: от едното състояние към другото. Струва ми се, че в такава форма не е трудно да си го представя и е възможно да се задържа в такова ”двойно” възприемане, всеки път, стараейки се да приближа бъдещето, за да може свойството за отдаване и любов, с помощта на групата, наистина да ни доведе до подем на висшето стъпало.

Пътьом ще дойде осъзнаването на злото, на невъзможността от такъв подем и ще се роди ”молитвата на обществото”. Ще трябва, за своя сметка да натрупам вложените усилия, всеки път, издигайки се и падайки, загубвайки отново всичко и така, изпълвайки морето на нечистите сили. Засега, това море поглъща всичките ни усилия по време на падането, но в крайна сметка, то ще ни върне всичко обратно, както е казано: ”Ще го глътне чудовището и ще го изригне” и тогава ще се удостоим да се издигнем на новото стъпало.

Трябва да приучим себе си на такава работа. Струва ми се, че е напълно възможно да се задържаме, едновременно на тези две стъпала: истина и вяра.

От подготовка към урока, 28.11.2013

[121694]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: