От статията „Смисълът на самопожертването“ („Шамати“ №219): В малкото състояние (катнут), човек не усеща полза за себе си, не чувствайки никакво наслаждение в робството за Твореца…

И колкото повече усилия полага, толкова повече се увеличават неговите страдания, докато не се натрупат в определената степен страдания и усилия, така че Творецът се смили над него и му даде да усети вкуса в робството, както е казано: „Докато не се излее над него светлината свише“.

Въпрос: Какво означава, че Творецът се смилява над човека?

Отговор: Всъщност Творецът нищо не е задължен да прави за нас. Това го изискваме ние и мислим, че Той е длъжен да ни помогне. Но на какво основание? Той с нищо не ни е задължен.

В миналите векове е съществувала традиция, при която осъденият на смъртно наказание падал на колене пред царя и благодарил за оказаната му милост. Царят е такава висока персона, че дори неговият съд, това е милосърдие. Малхут (царство) означава съд, правосъдие. Понеже, Царят е удостоил човека с внимание от своята безгранична висота, то каквито и да са, неговите заповеди се превръщат в милост и е необходимо да ги приемат като най-добрите. Така е прието, съгласно законите на истинското царство.

Човек работи и като резултат, получава сили, позволяващи да се повдигне на следващата степен. Но той разкрива, че не се е повдигнал със своите сили, а просто е изпълнил условие, след като е получил помощ свише. Творецът му дава екран, благодарение на който той разкрива висшата степен. От страна на Твореца това винаги е милост, тъй като човекът още не е работил над тази степен.

Ние никога не работим над висшата степен и въобще не знаем, какво правим. Нашата задача е да изпълним няколко условия, след които Творецът се смилява и ни помага. Важно е нашето усилие. Свише, поставеното условие, което човек получава за своите усилия е такова, което сам не е способен да достигне.

Това идва като дар от висшето милосърдие. От целия огромен кръг на света, ние постигаме едва тънка линия. Всичко останало се присъединява към нас по-късно, извлечено от безкрайното море нечисти сили, по висша милост. Но не трябва да кажем, че всичко това получаваме даром, защото наградата идва, в зависимост от нашите усилия да поправим отношенията един с друг.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 08.12.2013

[122470]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →