Баал а-Сулам “Науката кабала и нейната същност“: Ни най-малко, не постигаме същността на нещата – даже на тези, които са привидно реални понятия. За нас са достъпни само техните действия, които предизвикват реакция при съприкосновението с нашите органи на чувствата.

Аз всичко възприемам и усещам, единствено като отражение, което се създава в моите органи на чувствата, а не в действителния вид. Истината се намира, извън мен и не ми е ясна. Мога да съдя, за каквото и да било, само като възприема нещо в себе си, различавайки онова, което се е “обрисувало” в моето зрение, слух, вкус, обоняние и усещане. Всички названия и означения, всички явления и отзвуци, всички видове на материята, всичко, което се случва е обусловено от възприятието на моите органи на чувствата.

Същността остава „зад кадър“, тя се изплъзва от материалните усещания, лежи зад пределите на онази картина за света, която те ни „рисуват“.

Въпрос: Как ще можем, тогава да общуваме помежду си и да се разбираме  един-друг?

Отговор: Можем да се разбираме един с друг, защото в нашите органи на чувствата е заложена програма със сходни за всички нас шаблони. Тяхното съответствие позволява на човек да предава на другите своите усещания, тъй като другите се намират в същата тази илюзия, както и той. Всички се намираме на определено ниво на възприятие и такава ситуация позволява да го обсъждаме помежду си.

Въз основа на текущата „картина“, допускаме съществуването на нашия свят, в който се намира неживата, растителната и животинската природа, а също така и хората, които възприемат реалността. Каква е тя, в действителност, ние не знаем. Възможно е, това да са само вълни, както казват физиците или почти първозададената празнота, защото разстоянията между суб-атомните частици, несравнимо превишават техните размери.

Как възприемаме света? Как това въздейства върху нас? Как си представяме случващото се? Защо действителността приема в нашето възприятие, именно такива форми? Как обработваме получените данни? Как ги сравняваме с миналите резултати? По какъв начин, с помощта на какъв код, си предаваме информацията, един на друг? Как я събираме, за да можем по-късно да се възползваме от натрупания опит, да открием нещо, да направим аналогия с нещо? Всичко това са вече производни.

А най-важното, хората в този материален свят възприемат, единствено субективната картина. Дай им, други органи на чувствата и те ще видят друг свят. Промени в тях, програмата за възприемане и картината се променя.

Днес вече изобретяваме прибори, позволяващи да променяме, да допълваме възприеманата реалност, да създаваме илюзия и лъжливи образи.

Освен това животните, в сравнение с нас, възприемат света съвсем по друг начин. Кучето се ориентира по “петната” на миризмите, те не виждат човека, а го подушват и върху това строят неговия образ. Котката, преминаваща покрай него, възприема не толкова в полето на зрението, колкото в полето на обонянието. Змията различава температурата на предметите – до части от градусите и това ѝ дава точно определената картина.

Като цяло, на нас ни е ясно, че всичко в света е относително. Относително е даже между нас, макар по природа да не се различаваме, толкова помежду си.

Въпрос: В такъв случай, как кабалистите, обсъждайки духовния свят, могат да се разбират помежду си?

Отговор: Кабалистът е човек, пребиваващ в тяло, подобно на теб и възприемащ света чрез телесните органи на чувствата, както и ти. А освен това, той има допълнително възприятие, в което различава силите, управляващи света и взаимовръзката си с тях. Пред него е мрежата от силите – това е всичко. Но това е наистина ВСИЧКО….

От урок по статията ”Науката кабала и неѝната същност”, 08.12.2013

[122425]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →