”Ще ядем отдавна набавеното“

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да ценим усилията, прилагани от другаря?

Отговор: Можем да ценим другаря само с вяра над знанието. Тъй като пред себе си не виждам другаря, а виждам самия себе си, своите свойства. Както е казано: ”Всеки съди според собствените си недостатъци”.

Аз виждам онова, което ми е изгодно да виждам в егоизма си. Затова, винаги ми се струва, че някой е по-глупав от мен, по-ленив, разхвърля се на различни страни или изобщо, не е в рамките на нещата, витаейки в мислите си, някъде там.

Като гледам другите, виждам в тях своето вътрешно състояние. Ние виждаме не света, а своята вътрешна проекция върху него. И затова, предварително трябва да призная, че се намирам в света на Безкрайността и всички се намират в окончателно, поправено състояние, в Гмар Тикун. А всички поправяния, които са останали още, трябва да се случат само с мен. Както е казано: ”Ще ям отдавна набавеното”, т.е. ще видя преобразилия се свят, защото сам съм се променил.

Същото се отнася за другарите и за групата. В тях нищо не трябва да се променя – само аз трябва да се променя. Трудно ни е да го възприемем, но това е истината. Затова, за простотата на обяснението, кабалистите разказват, не като за случващо се вътре в човека, а с понятия, разбираеми за света: казвайки, че светът се променя и се намира в криза, че преминава различни състояния.

Кабалистите са свикнали да обясняват това в такава изкуствена форма, независимо, че не им е удобна. На кабалиста е много по-удобно да разглежда всичко така, както той вижда, т.е. вътре в себе си. Той вижда света на Безкрайността, себе си и онази непоправеност, която стои между тях. Това се нарича ’’помощ срещу него” –  срещу неговия егоизъм, заставащ между него и света, поради който светът на Безкрайността му се представя във вида на този свят или във формата на някакво междинно стъпало на духовната стълба, едно от 125-те стъпала, където той се намира сега.

Но кабалистът не може да обяснява на другите под такава форма. Ще се получи, че през цялото време, той говори за себе си, за своите недостатъци, обсъждайки на кои места се случва срив в неговите системи. На него ще му се наложи да говори не за поправянията, а за пороците и затова, не е прието така да обяснява. По-правилно е да се дава обяснение във форма, приета в този свят, казвайки, че светът е порочен и ние трябва да се съединим помежду си, за поправянето на себе си и на света. Това е просто начин за предаване, при който погледът се премества от вътрешен на по-външен.

Няма изход – иначе не разбират обяснението. Но в действителност, като обмисля, човек трябва да си представя себе си в светлината на Безкрайността, изпълваща цялата вселена и само поради своите непоправени свойства, той вижда пред себе си частично скриването и частично разкриването, с чиято степен се и определя висотата на неговото  стъпало.

От урок по статия на Рабаш, 10.12.2013

[122716]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: