Проводници на духовния ток

каббалист Михаэль ЛайтманКонгреса в Москва. Урок №2

Ние с вас знаем, че желанието се явява материя, а иначе казано, основа за цялата вселена. Всичко, което е създала светлината, Твореца – това е желанието. И затова желанието се нарича „произхождащо от нищото”: преди това го е нямало, и светлината го е създала. И това е единствения акт – акта на творението.

А след това желанието се развива от стадий нула до стадий четири, което под въздействие на светлината започва само себе си да усеща. Т.е.: а кое е то, какво е то?

В това състояние то изведнъж започва да се усеща получаващо. Едно е – когато са ме създали такова, и друго – когато аз съзнавам, че желая да получавам и се наслаждавам от полученото. Тук вече става дума за намерението: желанието разкрива в себе си намерението, и това намерение е противоположно на Твореца.

Затова тук се появява голямо противоречие между намерението създадено от желанието (намерение да получава, само себе си да наслаждава) и от усещащото от него намерение на Твореца (да го наслаждава, да го напълва, да се грижи за него и т.н.).

Усещането на такъв голям дисонанс, противоречие предизвиква в желанието така наречения Цимцум – Първо съкращаване. На практика, то се явява като начало на творението: под въздействието на притежаващите в себе си условия желанието започва да прави нещо само. То започва да получава само заради своя Създател, тоест опитващо се да Му бъде подобно. И това уподобяване на Създателя образува първия свят – пет стъпален (до колкото в желанието е имало пет стъпала) свят на Адам Кадмон (А”К), което означава: първия човек, праобраза на човека.

С това завършва първия етап, защото желанието не може да направи нищо по нататък. За да се реализира по нататък, трябват нови действия.

И тези действия се проявяват в много интересни дела. Под табура, в състояние соф на парцуфа Галгалта, се образува смесването на желанията, а по точно на намеренията: „заради себе си” и „заради Твореца”.

След, което се осъществява Второто съкращение. То предава импулс за по нататъшно развитие – та чак до там, че веднъж желанието сякаш получава светлина заради Твореца – и открива, че то все пак не може, не е в състояние да задържи правилното намерение и получава всичко само заради себе си. Това състояние, в което се открива егоистическото само напълване, се нарича разбиване на желанието (швира).

А след това, от разбитото желание се появяват новите форми, строят се нови системи. И всички тези системи се формират вече в онова състояние, когато желанието разбира и осъзнава, кое е то и какво е то, как да създаде такава система, в която то се поправя, тоест ще премине от намерение за себе си към намерение заради Твореца.

Всичко това се случва, когато още няма нищо, освен двете желания, двете противодействащи сили – с други думи казано, още до зараждането на нашия свят, до Големия Взрив, до нашата Вселена – преди всичко. Тези две сили изграждат цялата система за управление, благодарение на която възникват 4-те свята: Ацилут, Брия, Ецира и Асия (АБЕА). Така се образува системата за управление.

А след това, от онази същата централна точка на света на Безкрайността (∞), която усетила срам и затова е произвела съкращаване, се образувал особен вътрешен парцуф, особена мъничка система. Тя се нарича Адам, целта на която е напълно да се уподоби на Твореца, т.е. да доведе цялото желание до пълно подобие с Твореца. Тази система, на свой ред, преминава през разрушаване, разбиване, разделяне на голям брой части – и тези части падат в нашия свят.

Какво всъщност е той?

В него са създадени условия, посредством, които желанието ще може да поправи своето намерение. Как? Като действа независимо от Твореца. Иначе това няма да бъде самостоятелно поправяне, иначе желанието няма да бъде самостоятелно. Затова през 5-те свята – Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия – чрез спускането на всичките 125 стъпала от света на Безкрайността до нашия свят, под всичките висши светове, възниква особено стъпало.

То е особено с това, че тук съществуват тела – онова което възприемаме като тела, раждащи се, израстващи, остаряващи и умиращи. При това тези тела още се подразделят на мъжки и женски.

Най-общо, тук израства цяла система от взаимодействия между силите, които в нашето състояние, в нашето осъзнаване се усещат като тела. В духовните светове съществува само желание и намерение. А в нашия свят има три фактора: тяло, желание и намерение.

Благодарение на това между телата са възможни различни взаимодействия, съединени от различни сближавания и отдалечаване. При това сближаванията и отдалечаванията не влияят задължително на желанието и намерението.

2013-12-13_rav_lesson_congress_n2_01

Желанията могат да бъдат съвършено различни, намеренията – най-противоположни, най-глупави, и в същото време между телата могат да възникнат сближавания. И ние с вас наблюдаваме това в нашия свят: събират се да допуснем политици, или ненавиждащи се, крият нож или пистолет зад гърба си, и джентълменски се усмихват, стискат си ръцете, разговарят и се договарят за нещо помежду си.

Ето, в това се състои спецификата на нашия свят, в това е неговото достойнство и неговия проблем: тук, без да се занимаваш с поправяне на желанията и намеренията, може да сближиш телата. И ако не го разбираме това състояние, тези особеностите на нашия свят, ако съдим за вътрешните сближавания по външните, то разбира се, много губим.

Друг пример – сексуалното влечение. Като правило, на младини хората още не разбират, че това е само телесен порив. И като следствие, по-късно възникват различни проблеми.

Човек не разбира, че основното сближаване трябва да бъде колкото се може по задълбочено, по-вътрешно – по намерение и по цел в живота. Когато без друго ти тази цел не я постигнеш, то тогава това е истинското сближаване.

И така, в нашия свят възниква ето тази „картина на телата” – чиста илюзия. Тя се разделя на 4-ри нива: нежива, растителна, животинска и човешка природа.

И, както знаем от раздела на кабала „Постигане на Вселената”, всички тези тела възникват единствено в нашите вътрешни образи. Всичкия този огромен материален свят на усещания съществува отвън, но всъщност той по такъв начин се проявява в нашето съзнание. За това вече говорят и физиците, и биолозите и психолозите.

А от друга страна, в това е неоценимата способност на нашия свят, и като цяло, огромното постижение на целия процес за развитие на творението – то ще ни доведе до състоянието, в което можем да започнем сближаването поне на телата.

Все пак, към какво ни води това?

Човечеството през своята история се развива по много интересен закон – закона на растящия егоизъм. Ако говорим просто за природата, то в нея първо се развива неживото ниво, след това растителното, животинското, а след това човешкото… Обаче всички тези етапи са преходни: процесът достига някакво състояние и сякаш замира, а по нататък това състояние го няма. Такова е поетапното стъпаловидно развитие.

Знаем какви катаклизми са се случвали по време на развитието на природата на Земното кълбо. А след това от маймуната произлязъл човека. Кабала ни разказва, как и защо се е случило това. Разбира се, кабалистите са писали за това много преди Дарвин. За това е писано в книгата Зоар, разказва се в книгата на Ари (кабалист живял в ХVI век) и в коментари към тях „Учението за Десетте Сфирот” на Баал а-Сулам.

Човек се развива много интересно: изминават много хиляди години, докато в ХХ век  не настъпва етап на много сериозно, експоненциално развитие. И в началото на ХХI век достигаме до състоянието на насищане: повече егото (ego) не се развива – и дори в някои случаи намалява.

Казано иначе, ние започваме да осъзнаваме неговата вреда. Тъй като през цялото това време сме се стремили към върховете на своето развитие, нашето его е растяло, и сме си мислили, че този растеж може да бъде безкраен. Особено в ХХ век бяхме пленени от знаменитата „американската мечта”, от всеобщото щастие в обществото на безграничното потребление. Струваше ни се, че ще виждаме всичко, ще знаем всичко, всички ще бъдем радостни, свободни, ще живеем по няколко стотици години, дори и повече. Всичко изглеждаше като една розова мечта. Ние бяхме уверени, че нашите деца ще живеят много по-добре от нас, че можем да живеем и заради себе си и за тях, т.е. да бъдем двойно по-щастливи…

А след това егоизмът нарасна до такова състояние, когато и ние самите не живеем, и на нашите деца определено няма да им е по-добре – вече по някакъв начин предвиждаме, знаем това днес. За тях ние подготвяме свят, който не е добър, много по-лош от сегашния.

Това се усеща и по екологическите бедствия, и по всичко онова, което се случва в света: колко бързо, много бързо, дори слабо развитите страни достигат до някакъв праг – и започват да падат.

Така, че нашият егоизъм, в действителност, ни доведе до задънена улица, и виждаме, че сме достигнали „крайната спирка”.

Кабалистите отбелязват тази точка като 1995 година. Това е особена дата, тя е посочена от Баал а-Сулам. Той е смятал, че от тази дата нататък човечеството ще осъзнае края на своето развитие – това, че нашият егоизъм не е безкраен.

Става дума за завършване на процеса, започнал от Големия взрив, който полага началото на нашата Вселена, да допуснем преди 14 милиарда години. Започвайки от Големия взрив и до наше време целият този период е бил период за развиване на егоизма. И ето, наближава неговия край.

2013-12-13_rav_lesson_congress_n2_02

Представяте ли си, в какво особено време живеем?

Днес егоизмът започва да се „свива”, и ние виждаме това по депресираността на хората, по проблемите в семейството (разводите, децата), по състоянието на обществото, по взаимоотношенията, движението към нова световна война и т.н. Хората постоянно се убеждават в безперспективността. Егоистическото състояние „за себе си” е на изживяване. Ние не можем да се откажем от него, но то вече не ни се струва абсолютно, безалтернативно. По такъв начин Природата ни принуждава да разгледаме старата парадигма – нашето отношение към света, към живота и към себе си.

За това ни разказва науката кабала – че тъкмо сега човечеството има възможността да осъзнае края на своето развитие и да преосмисли своето съществуване: наистина ли съществуваме само заради своите тела? И наистина ли възприемаме нашия свят само с телата си – „поглъщайки” всичко чрез 5-те си сетивни органа: зрение, слух, обоняние, усещане, допир? С една дума, сякаш някакви вълни ни въздействат и ние ги възприемаме, виждайки света на някакъв вътрешен екран.

2013-12-13_rav_lesson_congress_n2_03

И така, всичко ли възприемаме? Правилно ли съществуваме? Не сме ли се вкарали с помощта на своя егоизъм и с грижите за собствените си тела в информационния психологически капан, който стеснява и смачква нашите постижения, нашите усещания, нашето съществуване?  С една дума, нека да преосмислим: прави ли сме или не в своя традиционен егоистически подход?

С какво е особено нашето време – времето на науката кабала като средство, позволяващо да се прояви в нас новото усещане за нов ред. Тя ни позволява да не се сковаваме на нашите „животински” сетивни органи, естествено, които си отиват заедно с тялото, а да развием в себе си нов чувствен орган, който да е независим от нашето тялото. Този орган се нарича „душа”. Принципно, това също е тяло – но вече духовно.

Развива ме го много просто – променяйки намерението: от режим „за себе си” на режим „за другите”. Това ни помага да излизаме извън себе си, започвайки да усещаме онова, което се усеща в другите. Ако всичко усещам в себе си, то тази реалност се нарича „този свят”, а ако мога да усетя всичко във всички, в човечеството, – само ако мога да вляза в усещанията на другите, да се озова извън себе си – тогава усещам Висшия свят.

Страданията, които усещаме в себе си – всъщност това е кризата. И това за нас е голяма помощ, за да можем да излезем извън себе си и да започнем да усещаме света извън нас.

И тогава ще настъпи такова състояние, когато принципно, на мен ще ми е все едно, какво усещам в себе си. Аз сякаш се вселявам в другите и по такъв начин се превръщам от аз смъртния, към аз безкрайния, безсмъртния. Ето какво ни дава кабала.

А всъщност, тя ни дава много повече от това. Тъй като края на моя живот е свързан с „животинското” тяло, а безкрайността – с „душата”.

2013-12-13_rav_lesson_congress_n2_04

Тоест, аз постига съвсем ново пространство, ново измерение, в което всъщност съществувам. А този свят започвам да го усещам като призрачен, като свят, който не съществува.  Тъй като той съществува само в моето неправилно въображение, в моята егоистична парадигма, когато съм фокусиран само върху себе си…

И така, нашият свят е уникален с това, че тук можем да сближаваме телата си, дори с различни намерения. Можем да се съберем в кръг с няколко другаря едновременно и да започнем да се обединяваме помежду си. И нека дори това обединение да е изкуствено, нека дори да нямаме никакви добри намерения един към друг, тъй като по природа сме егоисти, но има група, кръгла маса, „площадка”, където заедно се съединяваме и се поддържаме един друг в това обединение, и между нас съществува кръгово поръчителство. То е възможно, защото трябва да достигнем една обща цел. И ние използваме всичките си земни възможности – онова, което е по силите ни. Ние се опитваме да достигнем помежду си такова съединение, в което всеки да може да излезе извън себе си и да стане едно общо цяло.

2013-12-13_rav_lesson_congress_n2_05

За какво ни трябва това? Само за да си помогнем взаимно. Друго няма. За какво ни е това общо цяло? Защо се е случило разбиването на желанието на много желания? Само за да се устремим към взаимопомощ – т.е. да излезем навън, извън себе си, всеки в останалите.

По такъв начин се устремяваме към някакво общо цяло, макар че не го желаем, но се опитваме да действаме „телесно”, взаимно. Събираме в група и там осъществяваме някаква дейност, провеждаме конгреси, обучаваме и се обучаваме сами. Стремим да постигнем обединение между себе си – „до малиновото топче”. И това нашето пробуждане се предава от човек на човек. Ние можем да се поддържаме, да се подкрепяме един друг. Можем да се величаем – психологически да извисяваме това обединение между нас.

Първото условие се състои в това, че това обединение трябва да се осъществи по законите, които ни диктуват кабалистите. Тъй като това единство, тази сума трябва да бъде подобна на съд, на кли, т.е. на свойството за отдаване, на любовта – максимално и доколкото това е възможно. На това ни настройват кабалистическите текстове, които са ни оставили нашите учители. Те са ни написали, какво трябва да бъде обединението и какви са условията.

И така, нашата „сума” трябва да бъде подобна на съд.  Не трябва да си измисляме нови условия за обединение. Със своите „изкривени мозъци”, които през цялото време егоистически на някъде ни тласкат, ние изобретяваме само онова, което е полезно за нашия егоизъм, но не и за движението към духовното. Не разбираме, какво е това духовно, и затова трябва да слушаме първоизточниците. Това е много важно, защото има много умници, които си фантазират и измислят различни неща, и разбира се това ги довежда до крах. Те могат да ни объркат в крайна сметка настоящия живот, и ние няма да можем да достигнем до желаното от нас.

Има обаче и второ условие: трябва да изучаваме висшите светове – т.е. онова, до което трябва да достигнем. И обучението ни също трябва да се провежда по първоизточниците – по книгите написани от хората, които сега се намират във висшите светове.

Ние се устремяваме към тези висши светове, стремим се да се сближим с тях в зависимост от своето привличане, в зависимост от нашето напрежение и устрем – и в тази степен получаваме въздействието на О”М (на обкръжаващата ни светлина).

Тя свети на всички, тя е навсякъде. Но тя ще ни свети толкова, колкото е и нашия устрем към нея. В зависимост от силата на нашето желание да се приближим до нея, с такава сила ще получим нейната светлина.

2013-12-13_rav_lesson_congress_n2_06

Както при ефекта на Доплера, в мен се образуват нови вътрешни свойства, защото аз се намирам в полето. Това е равномерно поле с еднакво напрежение, но когато аз се движа в него, в мен сякаш се появява импулс – както при електрическия ток, който се генерира в проводниците под въздействието на магнитното поле. Такова е правилото на индукцията: проводник може да бъде всяко тяло притежаващо свободни електрони, когато се движи в магнитното поле.

Така и ние се движим в равномерното поле на светлината, и в зависимост от това доколко се устремяваме към нея, т.е. опитваме се по-бързо да се движим, да я достигнем, да я настигнем, да я разкрием – с тази мярка в нас възниква „индукцията”, индукционните потоци. И те ни променят, променят нашите намерения от „за нас” на „заради Твореца”. Отначало не разбираме, как това се случва, но ефекта по малко работи.

По такъв начин, цялото развитие, което ни предстои сега, се свежда до обединение. И затова в човечеството съществуват всевъзможни пробуждания от такъв род, опити за обединение – в една държава, в някакви конгломерати, в големи търговски асоциации, в промишлени корпорации, в международни съюзи (например, единна Европа) и т.н.

Но ние не умеем да се обединяваме. И затова всичко се случва наобратно. И Съветския Съюз се разпадна, защото не съумя да обедини всички на обща духовна основа, така ще се разпадне и Европа – при това не е ясно, какви ще са последствията – и Съединените Щати, изобщо всякакви обединения ще започнат да се разпадат, защото всички те са изградени на основата на взаимния егоизъм.

Само ако предварително разберем, че трябва да се обединяваме, тогава и ще разберем този път – прехода от взаимното разделение до взаимното притегляне – добре, леко и комфортно. И затова ни е дадена науката кабала. Ако не успеем да се възползваме от нея, тогава за голямо съжаление, нас ще ни подгонят големи страдания, взаимна ненавист, която ще причини големи загуби за цялото човечество, а може и да се достигне до 3-та световна война, а даже и до 4-та ….

И така, нашият свят е забележим с това, че тъкмо в него можем „да прекроим” нашите намерения от „за себе си” на „за Твореца” и да направим това без каквато и да било зависимост от Негова страна – т.е. да създадем от себе си пълно подобие на Него, без да се намираме под Неговото директно влияние. Можем да създадем помежду си такова състояние, което да е подобно на духовното – да привличаме върху себе си обкръжаващата светлина и така да вървим напред.

Така че решението е в нашето обединение. И затова развиваме интегралното възпитание, за да обединяваме света, и да се издигаме към Твореца.

Ние с вас се намираме в особено състояние – получили сме особено пробуждане отгоре, и затова са ни довели до това обединение, до кабала, и от това състояние трябва да провеждаме своето разпространение.

Принципно, целия свят се намира в криза и само от нас зависи ще разбере ли той каква е кризата и за какво? В крайна сметка, ние сме особена, избрана част, трябва да вземем целия този свят, и себе си заедно с него, и да го издигнем на нивото на Твореца, да се присъединим към Твореца.

2013-12-13_rav_lesson_congress_n2_07

Това може да се направи в най-кратък срок – всичко зависи от нас. Вярвам, че ще разберем, че решението – е в обединението, и че обединението може да се осъществи само чрез нас, и сериозно ще се заемем с разпространението на интегралното възпитание и образование.

Из 2-я урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123120]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: