От какво се започва Човекът

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да видим около себе си свойства, сфирот, а не хора?

Отговор: А за какво ти е да виждаш хората, в нашия земен смисъл на тази дума? За какво са ти лицата? Нима, плътта означава нещо? Тя не ни казва нищо за човека.

А честно казано, скоро ще престанем да обръщаме внимание и на свойствата на характера. Тъй като, човек ги получава с раждането или ги приема от обкръжението. Това не е той самият.

На света са го създали родителите, обучава ли са го в тези или в други учреждения, които той не е избирал и цял живот го е обкръжавала тази или друга среда. Като резултат, днес виждаме в негово лице някакво същество, създадено по определен модел. Такъв са го ”създали” и такъв ще преживее живота от началото до края.

Това не е истинският той, тук нищо не е за негова сметка. В него няма зрънце от което и да е исконно, свое – нито в свойствата на тялото му, нито в чертите на характера му. Всичко, същността е следствие на това, което той, така или иначе, е получил от другите…

Човекът в мен започва от онова, което получавам свише. Ако влизам в група и прилагам в нея усилия, то и те са предизвикани от съответстващото обучение. Това също е само възпитание. Но, ако аз започвам да получавам ”просветване” свише, благодарение на което, в мен се раждат нови свойства, противоположни на досегашните, това вече е зачатък на ново творение и то няма отношение към моето тяло или характер. Затова и душата се нарича ”Божествена част, свише”.

Ето, излиза, че външният вид и поведението на човека, абсолютно за нищо не говорят. Значение има само неговото влагане в групата, неговото старание за тях, възможно е да получи отклик, свише и ще придобие онова, което се нарича Човек (Адам).

А дотогава, той не е Човек, в него няма нищо от истинския себе си. Ако в продължение на целия си живот, не е поправил нито едно свое желание, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, то като че, не е живял. Тъй като, неговата духовна сметка е празна, той участва само в историческия еволюционен процес, наред с всички. Тук нищо не измерваш, не оценяваш, не претегляш на духовните „везни“…

Има само една уговорка: човекът е живял ненапразно живота си, дори да не се е поправил, ако е спомогнал за поправянето на другите, ако ги е доближил до истината. Върху това, във всеки случай, си струва да се работи, колкото се може повече. ”Задачата на живота, пише Баал а-Сулам в ”Трудове за последното поколение” се състои в това да се удостоим със сливането с Твореца, точно съблюдавайки условието да се действа само в Негова полза или да се удостои множеството, за да отидат към сливането с Него”.

От урок по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 26.11.2013

[121570]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: