Намерението – отправна точка във Висшия свят

Д-р Михаел ЛайтманКонгрес в Москва. Урок 1

Цялата ни вътрешна работа се заключава не в поправяне на желанията, а в поправяне на намеренията. Аз мога да искам каквото и да е! Обикновено човек изпитва срам от своите желания, защото иска да се напълни по всякакъв начин.

А за мен не е важно какво искам аз! Аз превключвам вниманието си от това на какво искам, на – заради кого и защо го искам. Ако мога тези желания да ги насоча в полза на ближния, тогава те ще се поправят.

При това всичките 613 мои желания ще си останат същите, само ще изменят същността си: за кого ги реализирам. И това е най-важното.

Затова трябва добре да помислим над това, да привикнем към тази мисъл и постоянно да се асоциираме и идентифицираме с нашите намерения, а не с нашите желания. Тоест човекът не е желание! Човекът е намерение!

Постепенно приучвайки се към контрол над намеренията, започваме своята духовна работа. Именно такъв анализ, съсредоточаване от желание на намерение, се и явява нейното най-отличително свойство.

Ако човек се занимава само със своите желания, то той е психолог. Ако извършва действия по намаляване или увеличаване на желанията си – това е йога и някакви други духовни практики. А ние се занимаваме с намерението.

Защо човек не се занимава с намеренията? Защото е невъзможно сами да ги изменим – само с помощта на Висшата светлина, с помощта на изучаването на науката кабала.

Изучаването на кабала е предназначено именно за промяна на намерението. При това не се докосваме до желанието. Кога е станало първото съкращение (Цимцум Алеф)? Когато гостенинът, намирайки се пред угощенията на хазяина, разбира, че всичките му намерения са насочени заради себе си, и си поставя задача: ако в това същото действие достигна до намерение заради хазяина или заради Твореца, то ще мога всичко, което той ми предлага, да го погълна с огромен и дори с още по-огромен апетит. Тоест всичките ми действия ще бъдат неограничени и само намерението ще стане друго.

Трябва добре да помислим над това, и не само веднъж, а постоянно, за да може в крайна сметка да изместим вниманието си от желанията на намеренията. Тогава във вас ще се появи съвършено друг поглед над мирозданието. Ще го възприемете на друга чистота, на друго равнище. Светът сякаш ще се озари от други светове  и ще изглежда съвършено различен, като холографска картина. Ще започнете да оценявате всички обекти, предмети, взаимоотношения с хора в намеренията, а не в действията и в желанията, и това ще бъде вашата отправна точка на входа във Висшия свят.

Другарите, които разбират тези условия на духовното развитие, са най-ценните в групата. Опирайки се на тях ще можем постепенно да създадем сдружение, групово обединение на хората, желаещи да изменят своите намерения.

И дори ако намерението на всеки от нас и дори на групата бъде „ло лишма“ (заради себе си), т.е. егоистично заради нас, то светлината, която притегляме с помощта на правилното обучение, ще измени нас и нашите намерения.

Ще започнем да напредваме към целта на творението не чрез страдания, както днес е заставено цялото човечество, а съзнателно. В крайна сметка ще ни станат ясни тези условия, този пример, който дава Баал а-Сулам като причина за първото съкращение в света на Безкрайността, когато творението – Малхут на света на Безкрайността – усетило огромен срам.

Представете си през колко всевъзможни страдания човечеството би преминало без науката кабала, преди да достигне до съзнанието, че то не трябва да изменя своите желания и действия. Невъзможно е те да бъдат изменени.

Рабаш дава шеговит пример, при който един фокусник научил една котка да обслужва гостите и да им поднася различни блюда. С това той искал да докаже на гостите, че може да се измени нашата природа. Но изведнъж един от гостите изкарал от джоба си мишка, и докато котката сервирала угощенията, той я хвърлил на пода. Мишката побягнала, котката захвърлила всички блюда и се втурнала след нея.

Този пример разказва за това, че е невъзможно да се изменят желанията – те са наша същност, наша природа. А намерението, може. Затова действаме така, както ни ръководят нашите желания, но с намерение заради другите достигаме до подобие с Твореца в тях.

Защо желанията не трябва да се променят? Защото те са създадени под въздействие на светлината в света на Безкрайността. Те идват към нас от „нещо от нищото“  („еш ми айн“), т.е. създадени от светлината от нищото, като обвивка на себе си, и затова също трябва да бъдат такива.

Баал а-Сулма предупреждава, че не трябва в никакъв случай да се ровим в чоека, да го принуждаваме към нещо. Може да се изменят само намерението, защото то се появява в Малхут на света на Безкрайността от нея самата и тя веднага решила да го измени, да го обърне обратно.

Затова цялата история на спускане на творението от света на Безкрайността до нашия свят и нейният подем отдолу нагоре е създадена само, за да можем да изменим своите намерения. Цялата информация в кабалистичната литература, говореща за желанията, винаги предполага намерение на желанията, които трябва да се изменят от „заради себе си“ на „заради другите“. В това се заключва нашата работа.

Вие трябва да бъдете правилно и остро настроени на своите намерения, да ги анализирате и разберете, че именно тях сте длъжни да измените. Обръщайки се към всеки човек, към когото и да било около вас, опитайте се да контролирате своите намерения: заради негово благо ли правите това?

И тогава ще започнете повече да разбирате света, във вас ще започне да се проявява замисъла на Твореца. Ако започнете правилно да сформирате своите намерения заради другите, изведнъж ще започнете да чувствате, че тук съществува намерение заради Твореца и именно по такъв начин Той ви обръща, ръководи ви. В своите опити правилно да се отнасяте към другите в намерение заради отдаване и любов, заради връзките, ще започнете да усещате движенията на Твореца, така както гостът започва да разбира замисъла на хазяина.

Когато започнете да мислите за това и да обръщате особено внимание на намеренията, а не на действията и желанията, вие ще се убедите, че цялата кабалистична литература е посветена само на намерението. В какво се проявява човека? Именно в своите намерения.

В пункт 4 от Предисловие към „Учението на Десетте Сфирот“ (на руски) Баал а-Сулам пише: Творецът Сам полага ръката на човека върху добра съдба, за да му даде удоволствие и наслада вътре в материалния живот, пълен със страдания и мъчения и лишен от всякакво съдържание… И няма по-голямо указание от това за човека от страна на Твореца.

Изборът на човека се състои в укрепване, тъй като се изисква голяма работа и многочислени усилия, докато не очисти своето желание от неправилни намерения и не започне да действа, както е положено, т.е. не заради намерения за самонаслаждения, а за да достави удоволствие на Твореца, за да се нарича „лишма“ (заради отдаване).И само така се удостоява с щастлив и сладостен живот…

Но преди човек да достигне до такова очистване на своето намерение, той, разбира се, прави избор, за да се укрепи на добрия път с помощта на всевъзможни средства и трикове. И е длъжен да направи всичко, което е по силите му, докато не завърши работата по очистването на себе си от намерение заради себе си, и за да не падне под тежестта на своя товар на средата на пътя.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123219]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: