Живот в ускорение

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Как да разберем, че между нас съществуват различни форми на връзка? Как връзката между нас може да се измени?

Отговор: Представи си, изведнъж разкриваш, че всеки познат човек, седящ до теб, името на когото дори не можеш да си спомниш, се оказва твой роден брат. Твоята майка ти изпраща писмо: „Аз видях как вие седите заедно и се поразих как е възможно, изведнъж моите синове да се срещнат! Аз нищо не знаех за неговата съдба, откраднаха го от мен, като малко дете. И изведнъж, намери се и се оказа, редом с теб. Какво щастие!“

Неочаквано си изяснявате, че сте родни братя и всичките ви отношения се преобръщат. Именно това и изясняваме. Внезапно откриваш, че другият човек се намира вътре в теб – даже не редом, не кръвно свързани с обща майка или баща, а непосредствено вътре. Сливане се нарича такова състояние, когато другият човек става за теб по-важен от самия теб. Ако от теб отделят тази част, която се нарича „ближен“ – ти умираш. Не можеш с това да се съгласиш! Твоят живот не струва нищо без съединяването.

Само за това говори науката кабала: за липсата на връзка и за нейното създаване. Няма нищо друго. Ние имаме желанието да се насладим, в което не разбираме нищо, изучавайки него и напълващата го светлина от разбиването и от поправянето, тоест от съединяването. Няма никакви други действия, освен това. Ако става дума за възприемането на цветовете, музиката и звуците – ние само ги усещаме като движение: по-далече или по-близо едно от друго.

Ние не чувстваме самото това, което се намира далече или близо, не постигаме същността, а усещаме само изменението. На такъв принцип са построени всички прибори. Можем само да сравняваме едното спрямо другото, във всички техни свойства, на всички нива. Не ни е известна същността на желанието да се насладим – това е „нещо от нищото“. А така също и не знаем какво е това „желание да отдава“ – „съществуващо от съществуващото“.  Съществуваме в условията на изменящи се отношения между тях и само това възприемаме.

Ако желанието да се насладим и желанието за отдаване не се преместваха едно спрямо друго, то щяхме да се лишим от всички усещания в своето желание да се насладим и бихме престанали да съществуваме. Всичко зависи от измененията на нашите отношения един към друг: повече или по-малко любов. Именно това усещаме. Не се намираме вътре в самите свойства: желание да се  насладим и желание за отдаване, а вътре в производната,  определяща изменението на техните отношения. Тоест, измерваме не „скоростта“, а „ускорението“, долавяйки само измененията.

Ако има движение с постоянна скорост, то нищо не ще чувстваме, сякаш стоим на едно място (както и следва от принципа на относителността в механиката). Само, ако скоростта се изменя, т.е. има производна, то ще започнем да я усещаме. Излиза, че живеем вътре в „производната“ и никога няма да узнаем същността: „нещо от нищото“ и „същинско от същинското“. Нали, ние сме следствието от тяхната среща.

От урок  по  Книгата Зоар, 01.12.2013  

[122080]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: