Да се почувствате малки

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Човек започва да се учи вече като възрастен с изграден мироглед. Затова частично се съгласява с това, което чува от учителя, и приема да го изпълнява, а частично – не се съгласява. Може ли духовно да се развива при такова вътрешно раздвоение?

Отговор: Това е естествено за човек, който все още не усеща духовния свят и поради това не го вижда в учителя. Казано е, че „всеки осъжда според недостатъците си“. Затова според степента на своята непоправеност, виждаш недостатъците в учителя.

В този случай ти е необходима силата на групата, която те убеждава във величието и важността на учителя. И ако цениш другарите си и работиш заедно с тях, тогава с помощта на силата на групата можеш да преодолееш пренебрежението си.

Това пренебрежение е естествено и закономерно – няма друг начин. То нарочно ти е дадено свише, но също така свише ти е даден и инструмент, с помощта на който можеш да преодолееш пренебрежението си. Трябва да се сближиш с групата, а чрез групата да се доближиш до Твореца. Затова за тебе е организиран такъв ред за работа.

Ако въпреки това не успяваш, тогава проблемът не е в това, че пренебрегваш учителя. Това е естествено, че го пренебрегваш. Но проблемът е в това, че пренебрегваш групата! Не можеш да се съединиш с другарите, за да получиш силата, която да ти позволи да преодолееш всички прегради.

От тебе се изисква поне едно първоначално преодоляване на егоистичното си отцепничество от другарите: започни да се сближаваш с тях чрез общи трапези, песни, някакви приятни моменти. Започни отдалече: от това егоизмът ти да започне да вижда изгода в това да се намира заедно с другарите. Дадена ти е възможност да получиш силата от групата, за нейната сметка да се прилепиш към учителя, а чрез учителя – към Твореца, и по този начин да започнеш да получаваш светлината, връщаща към източника.

Естествено е, че егоизмът ти инстинктивно се съпротивява на всичко, което учителят казва. Само глупак би могъл да не се съпротивява, не разбирайки, къде се е озовал. Защото цялата ти природа се бунтува срещу Твореца, както е казано: „Желанието на човека е зло от самото му раждане“, а затова си против духовния път, против учителя. Ти си противоположен и на вътрешната същина на групата, но групата има също и външна форма, с помощта на която  можеш постепенно да се сближиш с нея.

Главната трудност се състои в това, че човек не възприема групата като средство, помагащо съединението с другарите в името на целта заедно да се залепят за учителя. А учителят би се погрижил за това да ги присъедини към Твореца. Не е нужно те да се превръщат в хасиди, но все пак е необходимо да се почувстват малки спрямо учителя, а също така спрямо групата, и още повече, спрямо Твореца.

Започни да организираш правилен ред, исползвайки всички средства, дадени ти на този свят като поставиш всички по местата им: себе си, групата, ученето, учителя. А какво ще последва нататък вече не ти е известно, тъй като нататък следва Творецът, но там се намира твоят „вход в светилището“, където по-нататък внезапно ще видиш „вратата“, незабавно превръщаща се в отвор, в който да влезеш.

Без да се изпълнява това условие, няма да се случи нищо. Човек трябва да си представя всичко това, може би дори да го начертава и да го напише, и след това всеки ден да добавя и да поправя. Така от ден на ден ще изяснява този въпрос все повече, докато не го реализира.

Трябва да разбереш, че става дума за ясни закони. И ако не ги изпълняваш, можеш да се въртиш тук дори не един  живот, а още много животи. Колкото пъти и да се връщаш на тази земя – ще бъде все същото. Докато духовното решимо не бъде вкарано в специалните условия, то няма да може да се реализира етап след етап!

В природата всичко действа според закони. Само по незнание можем да мислим, че закон не съществува. Но там, където го разкриваме, виждаме, че „даден е законът и да не се престъпи“. На нас ни е нужно да разберем това, да  изучим тези закони и да ги изпълним. Егоизмът ни не се съгласява с това, но сме в състояние леко да се приповдигнем над него. Защо да чакаме страданията да ни принудят малко да се отдалечим от своето его? По-добре да направим това доброволно, с помощта на разума, тоест получавайки ценностите от групата. Групата ще ни помогне да се отдалечим от нашия егоистичен разум и да притегли към нас заобикалящата светлина, която изгражда в нас новата скала от приоритети

От урока по писма на Баал а-Сулам, 12.13.2013

[123150]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: