Всеки от нас се издига по стълбата във вечността

Д-р Михаел ЛайтманМнение: (Р. Ланц, професор в Института по регенеративна медицина, ръководител в Advanced Cell Technology): Смъртта, като такава, не съществува. Има само рестартиране на времената. Ако нас ни няма, няма да има и Вселена. Като че ли, нейната структура е обяснима само чрез биоцентризма, където феноменът на съзнанието на конкретния индивид е централното звено, а пространството и времето не се явяват обект или предмет.

Това е само удобна форма на нашето разбиране за света, която носим в себе си. Така, всъщност няма абсолютна, съществуваща, независимо от нас матрица, в която да произтичат физическите явления. И означава, че всички опити да се хвърли светлина върху природата на Големия взрив, да се изясни каква е била Вселената в началото на своето съществуване и какво ще се случи по-нататък с нея, са лишени от обективност. Всичко това можем да узнаем само, чрез нашето възприемане на тези явления.

Теорията за пространството и времето е не повече от ментална конструкция и затова смъртта, както и безсмъртието, съществуват в света без пространствени или линейни граници. Считаме, че животът се заключава в активността на въглерода и съответстващите молекули. Докато те са активни, ние живеем. По същността си, смъртта е само това, което сме свикнали да разбираме под този термин. Всичко, което виждаме, не може да съществува, извън нашето съзнание. Иначе казано, ако не се мисли за смъртта като за край на живота, то тя няма да съществува.

Това, което наричаме смърт е ”рестартиране на времената”, някога, каквото назоваваме с „време“, не е свързано с нашето съзнание. Тайните на живота и на смъртта не трябва да постигаш, като внимателно се вглеждаш в микроскоп или в телескоп. Те почиват по-дълбоко, понеже включват в себе си, самите нас. Ние се събуждаме и се откриваме в настоящия момент, сякаш съществува стълба, по която вече сме се издигнали и има стълба нагоре, към необозримото бъдеще. Но разумът стои пред вратата, през която, току що сме влезли и ни снабдява със спомени, които ще ни съпровождат през целия ден. Обаче, ако от пространството се изчисти всичко, то няма да остане нищо.

Различието между миналото, настоящето и бъдещото е само упорита илюзия. Теорията на относителността на Айнщайн е показала, че пространството и времето са спрямо наблюдателя. Квантовата теория е сложила края на класическите представи за това, че частиците съществуват, даже и ако не ги наблюдаваме. Но ако светът е творение на наблюдаващия, не трябва да ни удивлява и това, че той ще се разруши, заедно с напускането на всеки един от нас. Както и това, че заедно с всички Нютоновски концепции за ред и за прогнозиране, ще изчезнат пространството и времето. Действително, как можем да се удивим на това, което вече няма да можем да наблюдаваме?

След смъртта, съзнанието тръгва и ”се прекъсва връзката с времената”. Но по-нататък, на всеки от нас му се налага да се издигне по стълбата във вечността и тази стълба може да бъде, където е угодно.

Реплика: Днес вече догадките и мненията на учените се приближават към знанията на кабала.

[122649]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed