Войната на Макавеите

каббалист Михаэль ЛайтманИзобилието в света е пълно, но ние не можем да организираме живота си. Това прилича на семейство, в което цари пълен материално благоденствие, но отношенията на членовете му един към друг са толкова лоши, че животът им е невъзможен. Няма изход: трябва или да се развеждаме, или, както в нашия случай ни остава само – да се обединим. Не можем да се разотидем и да се разведем, защото природата въпреки всичко ще ни накара да достигнем състоянието на взаимната свързаност.

Това е момента, в който се разгаря Макавейската война за това, как да продължаваме нататък: вътре в знанието или над него, тоест със силите на получаване или със силите на отдаване. Виждаме, че вече е невъзможно да живеем, действайки със силите на получаване. Дори ако в света настъпи пълното изобилие, ще направим живота си непоносим заради ужасните си взаимоотношения. Каквито и прекрасни условия да си създадем, ако помежду ни има омраза и отблъскване, нищо няма да помогне – ще отровим живота си до такава степен, че няма да можем да го понасяме.

И затова осъзнаваме злината на човешката природа, разбирайки, че само на нас ни предстои да поправяме себе си от омразата към любовта. В противен случай нямаме никакви шансове да оцелеем. Колкото по-бързо ще проумеем  единствената възможност, толкова повече ще спечелим. Вместо страдания и проблеми, помрачаващи съществуването на голямото ни семейство – цялото човечество, бихме могли да достигнем прекрасен, поправен живот.

Тук именно се разгаря войната на всекиго със самия себе си и на всички заради останалите, за да помогнем на всички заедно да излезем от омразата и да намерим любовта. Чувстваме, че това ни е по силите и че ни е  необходим още един участник, който се нарича „висшата сила“.

И дори повече: в този процес започваме да разбираме, че всичко е било планирано предварително. Проблемът не е в това, просто да бъдем помирени и да забравим миналата ненавист. Всичко специално е направено така, че да не сме способни да направим крачката от нашето разобщение, егоизма, омразата сами – към съединението, отдаването, любовта. Тогава ще се нуждаем от помощта на висшата сила и ще се залепим за Нея чак до пълното сливане. По този начин разкриваме висшата сила – единствената сила, действаща в мирозданието.

Целият този процес е възможен единствено с помощта на сближаване с висшата сила, която управлява цялата реалност, проявява я в нашето съзнание и я променя при условие, че се обръщаме към нея с такава молба, сближаваме се с нея, започваме все повече да зависим от тази сила. Така се включваме в корена си.

Всички тези битки се разделят на две основни войни: войната за отдаващите желания, а след това – за получаващите желания, за да бъдат използвани заради отдаването. Първата война се нарича Макавейската. Тя се води, за да се освободим от сегашния начин на възприемане на реалността и да преминем към истинското възприемане, даващо възможност да се види духовния свят. Разрешено ни е само да гледаме светлината на Ханукалните свещи, без да я използваме. А след това, след победата на Макавеите, чак тогава ще започне втората война за това, да използваме получаващите желания заради отдаването.

Празникът Ханука символизира края на първата половина на работата ни. И действително, тази половина е най-трудната. В самата Тора никъде не е писано конкретно за този празник, а има само намеци за него, защото това е празникът на светлината, на отдаването. Не е възможно със земния език правилно да изразим и ясно да опишем тази война.

От урока по статия на Рабаш, 12.01.2013

[122054]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: