Можем да молим само за съединение, за точка на спояване на частите една с друга. Само за нея става дума, около нея възникват всички проблеми и заради нея се водят всички войни. Тази точка на спояване между два елемента има съдбоносно значение за състоянието на света – в нея протича цялата борба и се разгръща цялата реалност.

Дори, ако моля за самия себе си, тази жалба не е за лични мои работи, а за това, че не съм съединен с обкръжението. Светът е съвършен, в него всичко е идеално освен един развален съсъд. Имало е амфора, която се е разбила. Само за нейното поправяне можем да молим, повече за нищо. А ти идваш и молиш за маса други неща.

А на теб ти казват: „Това не е правилно, грешиш! Всичко е наред! Какво не те устройва? Трябва ти само едно: да поправиш амфората. Ако я залепиш обратно като цял съсъд, то ще намериш в нея наслаждение: най-вкусните угощения, знания, усещания, топлина, здраве – всичко, каквото пожелаеш. Трябва само да поправиш този съсъд, да го залепиш, обратно.“

А ти възразяваш: „Не, аз искам нещо приятно и вкусно!“ И ти отговарят, че това задължително ще бъде, щом като съединиш съсъда. Когато го събереш от частите, то в него ще разкриеш цялото напълване. Но ние искаме всичко, що е угодно, само не и това! Това не е само твой проблем, но на всеки друг човек в света. Хората не разбират, че само по такъв начин могат да постигнат поправянето: само чрез съединение!

Всички религии, вярвания, всички проблеми и войни са съсредоточени само около този въпрос: да се съединят или да не се съединят. Дадено ни е средство, позволяващо ни да достигнем съединението и да избавим света от всички проблеми, от цялата ненавист. Тъй като, щом започнем да се обединяваме, цялата природа става свързана, цялото неживо, растително и животинско ниво. Вълкът и агънцето ще живеят мирно, едно до друго в хармония и ще слушат малкото момче, както е написано у пророците.

Всичко зависи само от нашето желание да постигнем съединението. Можем да поправим цялата действителност, целият живот за сметка на такива изменения, които сякаш нямат, абсолютно никакво отношение към проблемите – всичко зависи от нашето съединение. Само трябва да молим за такава спойка, за да може в нас да властва силата на доброто. Обръщаме се към тази сила на доброто (към Твореца, към свойството отдаване и любов), тя да ни поправи и запълни.

Няма нищо друго, освен точката на спояване, капката на единството. Целият този свят, който виждам сега е разкриването на явленията, които противоречат на единството. Именно, затова виждам около себе си: звезди, Земното кълбо, хората като явления, излизащи от рамките на единството. Поради тази причина те се наричат този свят.

Така, за какво трябва да мисля: за този свят или за единството? Ако просто ще се грижа за този свят, то както съм живял в лъжи, така и ще остана. Така и вечно ще играя в тази игра, въртейки се на въртележката на живота. Но, ако искам да изляза от тази продажна игра и да не съм съгласен да бъда в нея марионетка, то трябва да мисля само за единството.

От урок по статия на Рабаш, 25.11.2013

[121450]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо Творецът не се разкрива като добър, а като поставящ спънки?

Отговор: Творецът, не просто ти поставя спънки, Той от самото начало е създал злото в теб. Казано е: „Аз създадох злото начало“. Тоест, мой любим синко, не представляваш, сам по себе си, нищо добро освен най-голямото, отвратително зло. Така, Аз съм те породил.

Но, едновременно с това ти давам инструкцията и искам да разкриеш, доколко вреден, завистлив, ленив и жесток съм те направил. В теб няма нито едно добро свойство! Самото цяло зло, отвратително, презрително и омразно, всичко противоположно на Мен, съм поставил в теб.

Но, Аз ти давам една точка, с помощта на която ще можеш да се измъкнеш от тази кал – точката в сърцето и възможност да се свържеш с Мен, чрез нея.

А сега ще видим, ще поискаш ли това или не. Ако развиеш в себе си любов към Мен, ако оставиш цялата тази кал, то ще можеш да се издигнеш към Мен. И ако, правилно ще Ме молиш, ценейки Моите свойства повече, отколкото своите, Аз ще ти помагам.

Не достатъчно е това да си седял в своя гняв и страдал. Значи, ти искаш да се избавиш от тази кал, единствено, за да избягаш от страданията?! А, искам да си оценил Мен и пожелал да станеш такъв, какъвто съм Аз. Тогава, Аз ще ти помогна. Действай!

От урок на тема „Група и разпространение“, 22.10.2013

[121399]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Творецът казва на Моисей: „Да отидем при Фараона (заедно). Аз също ще тръгна с теб, за да изменя природата ти и да я обърна от егоизъм в отдаване. Трябва само да Ме помолиш за това“. Но Творецът не добавя: „Иди да се обединиш с група, защото без това няма да ти се разкрия“, тъй като това е ясно изначално.

Ако човек не се включва в центъра на групата и не се съединява с другарите, то не може да се обърне към Твореца. Творецът се намира в центъра на групата. Сам към Него никога не се обръщат – само във връзката с другите.

Моисей – това е общият образ на групата. И затова се нарича предводител на народа, олицетворявайки общата съвкупност, единството на групата. Затова има контакт с Твореца и може да се моли, да умолява и да прави всичко за народа.

За да започне процес по поправяне на душата, трябва да си се представим, свързани с всички заедно, в един образ. Всичко започва от това, че се опитваме да се съединим и откриваме, че не можем да го направим, както е казано: „Създадох злото начало и в добавка към него създадох Тора, като средство за неговото поправяне“. Влизането в Египет започва с изясняване, че не сме способни за съединяване, не го искаме при никакви условия, готови сме да продадем брат си (Йосеф), само да не се обединим.

Така започва да се разкрива истинската природа на егоизма в човека, за който е по-добре смъртта, отколкото отдаването и любовта към ближния, грижата за другите. И това още е едва, самото начало – само встъпването на Египетска земя. След това, предстоят още 400 години работа в Египетско робство, т.е. на цялата дебелина на желанието да се наслади. Трябва да отработим всички тези пластове на егоизма, за да решим накрая, че все пак, искаме да се съединим.

Идват седем гладни години, Египетските наказания, защото искаме да се съединим и не можем, правейки все нови и нови неуспешни опити. Докато, най-накрая, не се отчаем и не завикаме към Твореца: „Спаси ни!“, усещайки огромната потребност за помощ от Твореца.

Но винаги става дума за обществото и никога не се говори за отделния човек. Ако се обсъжда някоя личност, то е само от тази гледна точка, доколкото е свързана с обществото в своята особена, присъща на нея форма. Затова възникват такива персонажи, като в книгата Зоар: раби Йоси, раби Аба, раби Елиазар, раби Шимон. Не е важно кой е това – обсъжда се само степента на връзката му с другите.

Само за това е разказът за Моисей и Итро за горящия храст. Става дума за общество, а не за човек, избягал в пустинята. И къде може да избяга от егоизма си? Говори се за човек, който се намира в група. Тора разказва само за отношенията между нас – всичко остава „вътре в семейството“, вътре в групата.

Това е като сериал, чието действие, през цялото време се развива в една и съща стая. Ето, само за тази „стая“ става дума, всичко става само там: възниква пустинята, водят се войни, разтваря се Червено море – всичко е в тази стая, в отношенията между нейните обитатели.

След това ще открием, че действително, няма нищо освен това! Цялата „реалност“, която виждаме сега, само се представя на нас – това е измама, фантазия. В действителност, ние виждаме разбитото, раздробено единство, разкъсано на части, отделени една от друга. Така се получава картината на света – множество хора, вместо един човек, растения, животни, всевъзможни форми на същества, които нямат брой. Така ни се представят 4-те стадия на едно желание – на едната АВАЯ.

Но ако човек иска да възприеме правилно състоянията, то трябва да знае, че само вътре в групата той има възможност да види истината. Групата е този микроскоп, прибор, гледайки през който, можем да видим какво става. Нямаме никакъв друг инструмент в цялата реалност. Сплотявайки, все повече другарите, тоест, избирайки все по-добро обкръжение, човек все по-добре фокусира този прибор и се приближава до истината.

От урок по статия на Рабаш, 25.11.2013

[121440]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако сега не чувствам срам пред Твореца, значи ли, че не изпитвам нужда да стана независим?

Ответ: Разбира се, сега все още не усещаме потребност да бъдем независими, защото не усещаме, че зависим от Твореца.

За целта трябва да се премине последователния причинно-следствен процес на развитието на творението.

Виждаме върху примера на нашите деца, които искат да се развиват, как те не искат да слушат родителите си, а се стремят да правят всичко сами. Природата ги принуждава да постъпват така, защото в противен случай няма да порастнат.

Така и ние, когато се чувстваме зависими от Твореца, когато Той прави всичко вместо нас. Не искам да си оставам в такова състояние, искам да стана независим, голям, да правя нещо сам!

Затова творението започва да усеща срама, зависимостта от Твореца, и се отблъсква от Него.

Тоест, готов е да приеме скритието, иска да го усеща и да го пази, така че да не изчезне.

А над скритието строим свое подобие на Твореца и това скритие – Първото Свиване (смаляване) не преминава, ние се съгласяваме с него. Не искам да се анулирам пред огромната сила на Твореца.

Oт урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

[16262]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Четейки, “Въведение в коментария Сулам”…

Аз съм черна точка в океана на Висшата светлина. Цялото ми съществуване е свързано с тази светлина и спрямо нея оценявам себе си.

И откривам, че Тя е даваща и добра по отношение на мен. А, аз обратно, получаващ и желаещ да Я погълна и да използвам.

Зная, че двете наши природи, на Твореца и на творението са огледално противоположни. И сравнявайки, себе си с Него, разкривам пропастта, която ни разделя, тъй като всичко, което е в Него присъства в мен, но в обратната форма като отпечатък.

И тогава в мен възниква срам! Нали, Той е даващ и любещ, а аз съм получаващ и ненавиждащ…

Този срам е нещо такова, каквото не е било никога преди и това е самото творение. Защото, такова осъзнаване за себе си не се е усещало по-рано. Започвам да преценявам Неговото отдаване като добро, а своето получаване като Зло.

Откъде се появи у мен тази скала за измерване? Не я е имало в светлината! Това е истинското творение. То чувства себе си самостоятелно и отделено от Даващия, и затова разбира противоположността си на Него.

Докато не достигне до усещането, че не е способно да остава в такова състояние, не може да се оправдае и затова прави съкращение, като изгонва от себе си светлината.

Това е Малхут от света на Безкрайността, която страда от това, че не може да бъде такава, какъвто е Творецът и не умее да обича, както Той.

Затова, цялото развитие след Първото Съкращение (Ц”А), като резултат ни довежда до любовта, до това отношение, с което Творецът се обръща към нас. Всичко идва от действието на Първото Съкращение.

Решението да се направи съкращаване е единственото решение, чието следствие движи цялото мироздание и го води до крайното поправяне.

Поради това, усещането на срама е било самият този взрив, от който е възникнало мирозданието и е преминало целия път: надолу до този свят и обратно, нагоре.

Движещата сила на това развитие, разгръщаща реалността, отгоре-надолу и отдолу-нагоре е същото това усещане за срам, което е изпитала Малхут от света на Безкрайността. Няма нищо повече.

От Големия Взрив, от който се е образувала Вселената и досега, всичко се разширява и разширява.

Всичко това става, случва се в Малхут на света на Безкрайността. В нея са затворени всичките девет предишни сфирот, свойствата на Светлината. Няма нищо освен нея. Защото, тя е вместилището на светлината и извън нея не съществува сама светлината.

От урок по статията “Въведение в коментария Сулам”

[4846]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→