Молитвата, трябва да бъде насочена направо към целта, а не да се съпровожда от специални условия, при които мога повече да преодолявам, да стана по-силен, по-съсредоточен. Ако започвам така да се пазаря, означава, че помислите ми вече, по отношение на целта, не са чисти, защото поставям някакви условия. Всъщност, ми трябва само едно: да отменя самия себе си, да достигна степента на зародиш, когато повече го няма  старото ми ”аз”.

Превръщам се в капка семе, подобна на онази, от която някога съм се развил. Искам да достигна такова състояние, че от мен да не остане нищо освен този духовен ген, спуснат от висшето стъпало. Само от него искам да се развивам – от точката в сърцето, от корена на моята душа, който вече ще бъде не, егоистичен, какъвто е сега, а неразбит.

Днес, дори точката в сърцето ми е разбита, а нали се стремя към Твореца, за да постигна, да спечеля, да разбера, да усетя. Но аз искам моят подход да се преобърне и моята точка в сърцето да придобие обратния характер, работейки само на отдаване. За това се моля аз.

Тоест, аз не се стремя към някаква определена форма: не изисквам   да ми добавят ум, сили, разбиране, чувствителност. Моля, само за едно: за минимално сливане! Благодаря, на висшето за моето сътворяване и за дадения ми устрем и моля, за да може този духовен ген (решимо), тази точка, тази капка да се прилепи за Него и да започне да се развива.

Всички останали молби над това, се отнасят към излишъците и никога няма да бъдат правилни.

От подготовка към урока, 25.11.2013

[121368]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Становище: Алтруизмът, съчувствието, отзивчивостта – тези думи днес звучат често в психологическите, невробиологичните и дори в икономическите изследвания.

С настъпването на епохата на глобализация, ясно усещаме, че всички се намираме в една лодка. Пред лицето на глобалните екологични проблеми, наблюдавайки, как се задълбочава разривът между богати и бедни, между Севера и Юга, разбираме, че времето на съперничеството си е отишло и сега е необходимо сътрудничество.

Без това, всички ще се окажем губещи. Отчетливо осъзнаваме, че прословутият индивидуализъм и егоизъм ни носят нещастие. И заради тях се чувстваме самотни, твърде много се задълбочаваме в себе си и изпадаме в депресивно състояние.

Реплика: Бедата на психолозите е в това, че методиката за поправяне на природата на човека се намира само в ръцете на кабалистите – те са готови да я споделят с целия свят, ето светът само, засега не желае да слуша за това. Възможно е да са необходими съвместните усилия на много специалисти, за да можем всички ние да доведем до съзнанието на масите възможността за изход от кризата в развитието на цивилизацията.

[120867]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Вече много пъти се говори, че напредъкът зависи от усещането за важността на целта. Проблемът е в това, че нашият егоизъм през цялото време принизява тази важност, поради неговата противоположност спрямо нея. Но е противоположна, дори не самата цел, а и средствата за нейното достигане. Тъй като, целта на творението е да наслади сътворените. Нашият егоизъм желае да се наслади, а целта е в това да получи максимално наслаждение и по количество, и по качество.

И така, какво ни пречи да реализираме тази цел? Пречат средствата, с помощта на които се достига това максимално наслаждение. Тъй като, то е възможно да се получи, единствено в неограничените съсъди, а такъв съсъд не може да бъде получаващ. Получаващият съсъд е ограничен, по определeние и получава само според своя обем.

Само ако съсъдът пропуска напълването през себе си, получавайки заради отдаване на ближния, или на Твореца, което по същността си е едно и също, при това условие той отваря себе си за безграничното наслаждение и може да достигне целта на творението, усещането за безкрайната доброта на Твореца.

В получаващия съсъд, който оставя цялото напълване в себе си, светлината не може да влезе по първоначалните условия. Няма изход – няма вход. Затова, задачата не е да престанем да се стремим към наслаждаване. Трябва просто да променим характера на напълването: “С какво точно се наслаждавам?” Или, казано по-точно: “Именно, кого наслаждавам?“ Удоволствие трябва да се получава от наслаждаването на другите, от отдаването. В такъв случай, моите съсъди ще станат неограничени и аз ще достигна целта.

Много е важно да се осъзнае тази тънка разлика, която разделя желанието и намерението. Желанията могат да растат, колкото им е угодно! Ние не трябва да ги сподавяме, да се държим на диета и да се самоизтезаваме. Обратно, трябва да се наслаждаваме на живота! Иначе, все едно, пренебрегваш това, което ти е приготвил Творецът. Въпросът е, единствено в това, желаеш ли ти, всичко това, за да доставиш удоволствие на Твореца? За това трябва да се разкрият нови желания.

От урок по статията на Рабаш, 20.11.2013

[121076] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Правилно ли съм разбрал, че съществува външна страна на разпространението ни и обяснение, което може да изглежда чисто материално. Вътре в него минава канал, чрез който протича висшата светлина и създава усещането, че в него се съдържа някаква особена сила?

Отговор: Това е така. Даже не трябва да се притесняваме и да крием това! Не сме дошли, за да възпитаваме хората или да играем с тях на някакви игри. Известно ни е как да уредим живота си и това умение произтича от разбирането на природата. Научили сме се да използваме съзидателната сила, която се крие вътре в съединяването на хората помежду им.

Знаем, как да изградим такава връзка между хората, за да се разкрие вътре в нея, изграждащата и поправяща сила, променяща всичко. И това не са само думи – трябва да излъчваш от себе си светлината, сякаш Пророкът Моше, слязъл от планината Синай със скрижалите на завета в ръцете, силата, способна всичко да промени и да поправи. Хората трябва да усетят това в теб.

Другите също могат да произнасят подобни думи, но в тях няма да има повече от вътрешното, чувственото напълване, което определя всичко. И това не са само емоции, а светлината, която трябва да действа. Светлината въздейства на хората по време на обяснението ти и също така светлината след това ще ги поправи и ще ги свърже с теб, така че работейки с техните желания да намериш вътре в групата Твореца. Светлината реализира цялата тази верига.

Затова, когато излизаш на разпространение, трябва от една страна да обясняваш с думи, тоест да действаш на обичайното земно ниво, но преди всичко, напълно да се концентрираш върху вътрешното съдържание, за да предадеш на хората светлината и да предизвикаш в тях усещането. Ако го няма това, няма защо да отиваш.

В противен случай правиш по-лошо. Тази светлина, която е трябвало да дойде, заедно с обяснението ти и не е дошла, поради недостига на вътрешните ти усилия, ще се разкрие с обратната си страна и ще предизвика пренебрежение към теб и разединение. Така че, чрез метода за осъзнаване на злото, по този заобикалящ, дълъг път на страдания, някога, но не много скоро, в крайна сметка, ще достигнеш до правилната реализация.

Вътрешните усилия, които притеглят светлината, това е поръчителството. За да се разкрие Тора в нас, помежду ни, задължително трябва да действа поръчителството: взаимната грижа, съединението, всеобщото равенство, където всичките другари, всичките, са като един човек, едно тяло. Това е преди всичко! Според степента, с която това се случва, ние тръгваме на разпространение и тогава ни чака успех.

Трябва да действаме само в съответствие с подготовката си. И тогава ще се обръщаш към публиката, заедно със светлината, която задържаш в правилния си съсъд. В твоето правилно обединение с групата се разкрива духовната светлина – нека, все още да не е много явно, но като обкръжаваща светлина, която вече се намира в теб.

С нея вече можеш да се обърнеш към хората по начина, по който това вече е действието на светлината, а не просто разговори, с които днес никого не можеш да убедиш. Самите думи не са толкова от значение. Главното е – ти да излъчваш светлината. Известно е, че Моше е бил “некрасноречив”, но това не му е попречило да се превърне в  народен водач. Хората трябва да почувстват, че в теб има някаква светлина и също да я поискат.

Това е възможно само при условие, че се съединяваш с всички другари и водиш живот в поръчителство или поне се стремиш към него, което за теб е по-важно от всичко. Преди всичко, проверяваш и изграждаш това условие и всъщност, тръгваш да разпространяваш именно него. Не е важно, как именно говориш – външната форма зависи от човека, към когото се обръщаш. Но важното е, тази вътрешна светлина, която действа и гори в теб, и хората чувстват това. Защото в тях има желание, отчаяло се да получи напълване, което жадува, именно тази светлина.

Не се свързваме един с друг чрез разговорите, а само за сметка на тази светлина, която има в единия за другия. Благодарение на това, желанията ни се съединяват. И ако в теб има светлина, която чака другият, който вече напълно се е отчаял, то той ще се прилепи към теб. Той само и ще чака, кога пак ще се свържеш с него.

Oт урок по статия от книгата “Шамати”, 01.10.2013

[121313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→