Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Сега нашата централна група в Петах Тиква се занимава с много сериозно разпространение. Какво можем да направим, за да ги подкрепим?

Отговор: Централната група се намира на предния фланг за борба за правда в света.

Да внесе правда в света означава да му разкрие кабала като средство за поправяне на човечеството, защото в света няма какво да се поправя, а трябва  да се поправи човекът. С всеки изминал ден все повече хора разбират, че ако продължим да живеем в рамките на своята егоистична природа, то ще се лишим от по-нататъшна възможност да съществуваме на Земята, т.е. самите ние ще се погребем и няма да можем да направим нищо.

Написано е в книгата Зоар, че ангелът на смъртта (неговото егоистично желание) се приближава към човека, държейки меч с капчица отрова на върха си. И човек, нямайки сила да се удържи от жадността, отваря уста, поглъща капката, която ангелът на смъртта слага в устата му, и умира.

Ние не можем да поправим нашия свят, не можем да поправим себе си с никакви други средства, освен привличайки Висшата светлина. За това е и дадена науката кабала.

Освен това, не можем да поправим себе си и с помощта на Висшата светлина, ако не се организираме в група, не изучаваме устройството на Висшите светове, правилното състояние на материята, откъде при устремление към тези състояния се спуска Висшата светлина и сякаш се облича на нас.

Дошло е времето, когато буквално трябва да разкрием това на света. Благодарение на това, се издигаме самите ние.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Как може човек всяка една минута да доставя наслаждение на Твореца?

Отговор: Ако през цялото време мисли само за това.

Каквито и действия да извършваш в живота: да работиш, учиш, ядеш, да се намираш във ваната, в леглото, дори и не сам – няма значение къде и как, всички твои мисли трябва да бъдат насочени към Твореца. В крайна сметка, цялата програма на природата, цялата нейна сила е устремена само да работи за отдаване.

Ако действаш така, пред теб ще започне да се разкрива съвършено нова област на усещане, един нов свят. Ще започнеш да виждаш системата на управление, която сега изглежда скрита, защото се обръщаме неправилно към нея. Ние не я виждаме. Ще можем да я видим само ако се устремим към нея заради отдаване и тогава ще разберем как работи тя.

Съществува закон за подобие на свойствата, който действа в целия свят, включително и в нашия. Ако се опитвам да намеря нещо, изграждам сензор, подходящ за това явление, което желая да разкрия. По същия начин е и тук – ако искам да разкрия системата на силите, управляваща всички светове, трябва да бъда в тези свойства и тогава тя ще ми се разкрие.

Затова трябва непрекъснато да бъда съсредоточен на това, че всичко, което правя сега, всички мои мисли, желания и действия са насочени само към наслаждение на Твореца.

Какво означава да насладя Твореца? Не искам да ви обърквам, но няма никакъв Творец няма кого да наслаждаваме. Насочвайки своите желания и мисли, аз сякаш се калибрирам, настройвам се за усещане на истинското мироздание. И това, което се проявява в мен, тази сила, която действа и управлява всички, се нарича Творец. Тя може да се проявява само в мен.

Кабалистичната настройка създава в мен възможност да усещам още една реалност, паралелна на нашата. Ако нашата реалност съществува само в егоистичните сили за получаване, развиваща се по програма, независеща от нас, и ние се намираме напълно под нейна воля, то когато навлизам в другата реалност, в мен се появява възможност за абсолютна свобода.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119876]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Конгрес в България. Урок №2

Баал а-Сулам пише, че най-главната ни задача е да взривим желязната стена, отделяща науката кабала от цялото човечество, защото ако не го направим, човечеството ще продължи да пропада.

Преди много години писах, че е настъпила криза и трябва нещо да се направи, но никой не се съгласяваше с мен. А след това, когато кризата се прояви в пълна сила, продължих да пиша, че тя ще продължи години, десетки години, докато човечеството не се измени. Но на хората им се стори, че положението се подобрява, кризата завършва и всичко вече е спокойно.

Човечеството не разбира в какво безизходно, безнадеждно състояние се намира то. То няма никакви средства, за да промени нещо. То се движи по точно определен път, който се управлява от две сили: положителна и отрицателна.

Разбира се, хората биха искали да разгадаят тази загадка, но няма да могат и няма да знаят как да го направят. В крайна сметка в нашия свят, под махсом – под границата, отделяща Висшия свят от нашия – няма такава сила, която днес да даде възможност на човека да поправи обществото, семейството, политиката, икономиката, екологията – нищо, всичко се е устремило надолу. Затова ние, които искаме да придобием някакви малки познания за този процес и възможност за неговото поправяне, сме длъжни да ги дадем на света.

Към това ни принуждава любовта към ближния, която се явява основен закон на мирозданието – не на нашия тесен, мъничък и изкуствен свят, вътре в който съществуваме, а на целия останал външен и огромен свят. Затова и правим това.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119879]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгрес в България. Урок №2

В нашия напредък съществуват всякакви видове егоистични страхове, съмнения и колебания. Разбира се, не искаме да правим такива драматични стъпки. Струва ни се, че е по-добре да смекчим всичко, да не разговаряме открито срещу могъщите сили на този свят.

Това е подобно на това, как фараонът се изправя срещу Мойсей. Кой е Мойсей? Той е никой и нищо, защото непрекъснато се страхува и трепери пред фараона. Но Творецът го тласка напред и го заставя да се изправи лице в лице срещу фараона, т.е. да се изправи срещу проявлението на целия егоизъм в нашия свят.

Мойсей (от думата „лимшох“ (иврит) – издърпвам) е силата, която ни изтегля от егоизма.

Мойсей не е свободен. Той стои пред фараона, треперейки от страх, но Творецът го поставя пред тези условия, и затова, ако ги приеме, побеждава.

Днес сме в състояние, което никога не бихме могли да планираме сами, в състояние на пълна несигурност и заплаха от конфликти. И аз съм изключително доволен от това. Тази радост е многократна, многослойна.

Първо, тази радост произлиза от факта, че заслужаваме такива противници. Баал а-Сулам пише, че иска да взриви стената между човечеството и науката кабала, защото само тя може да спаси човечеството. Днес това е видно. Ние заслужаваме огромна реклама, която не бихме могли сами да създадем. Било то положителна или отрицателна, няма значение. Рекламата си е реклама.

Ние правим сериозни стъпки в разпространението. Това ни принуждава да се изкачваме и да оценяваме всички по-друг начин. Ние отиваме на битка. Всичко е много сложно, защото е свързано с огромни рискове, и действително е така. Но отплата е огромна и няма връщане назад.

Творецът поставя тези обстоятелства и прави всичко така, че да не можем да избягаме. Тази картина ми е напълно ясна, и нашите приятели започват да разбират, че няма друг път – Творецът ни изправя срещу фараона, принуждавайки ни да работим.

Много се радвам, защото, първо, сме заслужили такова силно, драматично отношение на Твореца. И второ, защото цялата световна група разбира това състояние и тази критична битка, в която даваме последните си сили, съгласни сме да издържим на натиска и правилно да отвърнем на него: от една страна, го правим сдържано, а от друга, без да се боим, колебаем и съмняваме.

Днешния период ми дава увереност, че действително се намираме пред египетското изгнание. Това вече е сериозна битка против нашия огромен егоизъм, който сега ни се разкрива по този начин, особено в последните стадии на нашата битка против опредени кръгове.

Казано е, че когато народът на Израел излиза от Египет, са ги преследвали. При това не се разказва, че Египтяните са ги преследвали, а е казано Ерев Рав (смесеното множество). Кои са те? Нямало е кой да преследва израелтяните, защото армията на фараона е била победена, и всички слуги и т.н., както се твърди, умрели от десетте наказания.

Кой е останал в Египет? Тези, които особено много са се държали за тях – боящите се от Твореца, но работещи за фараона. С тях и водим война сега. Ако сме достигнали до такова състояние, то действително сме близко до изхода от Египет. Поздравявам всички с това.

От 2-ри урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119772]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→