Можем да молим само за съединение, за точка на спояване на частите една с друга. Само за нея става дума, около нея възникват всички проблеми и заради нея се водят всички войни. Тази точка на спояване между два елемента има съдбоносно значение за състоянието на света – в нея протича цялата борба и се разгръща цялата реалност.

Дори, ако моля за самия себе си, тази жалба не е за лични мои работи, а за това, че не съм съединен с обкръжението. Светът е съвършен, в него всичко е идеално освен един развален съсъд. Имало е амфора, която се е разбила. Само за нейното поправяне можем да молим, повече за нищо. А ти идваш и молиш за маса други неща.

А на теб ти казват: „Това не е правилно, грешиш! Всичко е наред! Какво не те устройва? Трябва ти само едно: да поправиш амфората. Ако я залепиш обратно като цял съсъд, то ще намериш в нея наслаждение: най-вкусните угощения, знания, усещания, топлина, здраве – всичко, каквото пожелаеш. Трябва само да поправиш този съсъд, да го залепиш, обратно.“

А ти възразяваш: „Не, аз искам нещо приятно и вкусно!“ И ти отговарят, че това задължително ще бъде, щом като съединиш съсъда. Когато го събереш от частите, то в него ще разкриеш цялото напълване. Но ние искаме всичко, що е угодно, само не и това! Това не е само твой проблем, но на всеки друг човек в света. Хората не разбират, че само по такъв начин могат да постигнат поправянето: само чрез съединение!

Всички религии, вярвания, всички проблеми и войни са съсредоточени само около този въпрос: да се съединят или да не се съединят. Дадено ни е средство, позволяващо ни да достигнем съединението и да избавим света от всички проблеми, от цялата ненавист. Тъй като, щом започнем да се обединяваме, цялата природа става свързана, цялото неживо, растително и животинско ниво. Вълкът и агънцето ще живеят мирно, едно до друго в хармония и ще слушат малкото момче, както е написано у пророците.

Всичко зависи само от нашето желание да постигнем съединението. Можем да поправим цялата действителност, целият живот за сметка на такива изменения, които сякаш нямат, абсолютно никакво отношение към проблемите – всичко зависи от нашето съединение. Само трябва да молим за такава спойка, за да може в нас да властва силата на доброто. Обръщаме се към тази сила на доброто (към Твореца, към свойството отдаване и любов), тя да ни поправи и запълни.

Няма нищо друго, освен точката на спояване, капката на единството. Целият този свят, който виждам сега е разкриването на явленията, които противоречат на единството. Именно, затова виждам около себе си: звезди, Земното кълбо, хората като явления, излизащи от рамките на единството. Поради тази причина те се наричат този свят.

Така, за какво трябва да мисля: за този свят или за единството? Ако просто ще се грижа за този свят, то както съм живял в лъжи, така и ще остана. Така и вечно ще играя в тази игра, въртейки се на въртележката на живота. Но, ако искам да изляза от тази продажна игра и да не съм съгласен да бъда в нея марионетка, то трябва да мисля само за единството.

От урок по статия на Рабаш, 25.11.2013

[121450]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →