Въпрос: Ако сега не чувствам срам пред Твореца, значи ли, че не изпитвам нужда да стана независим?

Ответ: Разбира се, сега все още не усещаме потребност да бъдем независими, защото не усещаме, че зависим от Твореца.

За целта трябва да се премине последователния причинно-следствен процес на развитието на творението.

Виждаме върху примера на нашите деца, които искат да се развиват, как те не искат да слушат родителите си, а се стремят да правят всичко сами. Природата ги принуждава да постъпват така, защото в противен случай няма да порастнат.

Така и ние, когато се чувстваме зависими от Твореца, когато Той прави всичко вместо нас. Не искам да си оставам в такова състояние, искам да стана независим, голям, да правя нещо сам!

Затова творението започва да усеща срама, зависимостта от Твореца, и се отблъсква от Него.

Тоест, готов е да приеме скритието, иска да го усеща и да го пази, така че да не изчезне.

А над скритието строим свое подобие на Твореца и това скритие – Първото Свиване (смаляване) не преминава, ние се съгласяваме с него. Не искам да се анулирам пред огромната сила на Твореца.

Oт урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

[16262]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →