Конгрес в България. Урок №2

В нашия напредък съществуват всякакви видове егоистични страхове, съмнения и колебания. Разбира се, не искаме да правим такива драматични стъпки. Струва ни се, че е по-добре да смекчим всичко, да не разговаряме открито срещу могъщите сили на този свят.

Това е подобно на това, как фараонът се изправя срещу Мойсей. Кой е Мойсей? Той е никой и нищо, защото непрекъснато се страхува и трепери пред фараона. Но Творецът го тласка напред и го заставя да се изправи лице в лице срещу фараона, т.е. да се изправи срещу проявлението на целия егоизъм в нашия свят.

Мойсей (от думата „лимшох“ (иврит) – издърпвам) е силата, която ни изтегля от егоизма.

Мойсей не е свободен. Той стои пред фараона, треперейки от страх, но Творецът го поставя пред тези условия, и затова, ако ги приеме, побеждава.

Днес сме в състояние, което никога не бихме могли да планираме сами, в състояние на пълна несигурност и заплаха от конфликти. И аз съм изключително доволен от това. Тази радост е многократна, многослойна.

Първо, тази радост произлиза от факта, че заслужаваме такива противници. Баал а-Сулам пише, че иска да взриви стената между човечеството и науката кабала, защото само тя може да спаси човечеството. Днес това е видно. Ние заслужаваме огромна реклама, която не бихме могли сами да създадем. Било то положителна или отрицателна, няма значение. Рекламата си е реклама.

Ние правим сериозни стъпки в разпространението. Това ни принуждава да се изкачваме и да оценяваме всички по-друг начин. Ние отиваме на битка. Всичко е много сложно, защото е свързано с огромни рискове, и действително е така. Но отплата е огромна и няма връщане назад.

Творецът поставя тези обстоятелства и прави всичко така, че да не можем да избягаме. Тази картина ми е напълно ясна, и нашите приятели започват да разбират, че няма друг път – Творецът ни изправя срещу фараона, принуждавайки ни да работим.

Много се радвам, защото, първо, сме заслужили такова силно, драматично отношение на Твореца. И второ, защото цялата световна група разбира това състояние и тази критична битка, в която даваме последните си сили, съгласни сме да издържим на натиска и правилно да отвърнем на него: от една страна, го правим сдържано, а от друга, без да се боим, колебаем и съмняваме.

Днешния период ми дава увереност, че действително се намираме пред египетското изгнание. Това вече е сериозна битка против нашия огромен егоизъм, който сега ни се разкрива по този начин, особено в последните стадии на нашата битка против опредени кръгове.

Казано е, че когато народът на Израел излиза от Египет, са ги преследвали. При това не се разказва, че Египтяните са ги преследвали, а е казано Ерев Рав (смесеното множество). Кои са те? Нямало е кой да преследва израелтяните, защото армията на фараона е била победена, и всички слуги и т.н., както се твърди, умрели от десетте наказания.

Кой е останал в Египет? Тези, които особено много са се държали за тях – боящите се от Твореца, но работещи за фараона. С тях и водим война сега. Ако сме достигнали до такова състояние, то действително сме близко до изхода от Египет. Поздравявам всички с това.

От 2-ри урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119772]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment →