Ключово противоречие

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Към Твореца се отнасям с уважение и страх. Той е велик и грандиозен в моята представа. А другарите, „ближните“, между които Той се разкрива, напротив, сякаш „свалят летвата“ и ми изглеждат, по-малко важни. Как да разреша този проблем?  Как да издигна в очите си ценността, на вече течащия в световното кли „ток“ на единението, на фона на величието на неговия Източник?

Отговор: Както казват мъдреците, не трябва да показваме на децата, че нашата любов към тях е абсолютна и безразсъдна. Това само ще им навреди. Родителите, проявяващи пред децата безгранична любов, ги водят към „кръга“, вместо към „правата линия“, вместо съд и милосърдие, вместо справедливост. А това не е добре.

Затова не трябва просто да си представяме, че Творецът е добър и твори добро. Защото, Той се скрива зад напълно конкретни и много строги видове отношения, които ни се представят от съвсем неласкави до много жестоки.

Тук е необходимо да вземем под внимание двата „края“, двете страни на медала. От една страна, Той е добър и твори добро, а от другата страна, Той ми изглежда лош. Как да съединя тези противоположности?

Целта на творението е да достави благо на Неговите създания. Тя се достига, съгласно с техните поправяния и само в резултат на развитието. Баал а-Сулам пише за това в статията „Същност на религията и нейната цел“. Ако взема този подход, ако го реализирам в процеса на своето изследване, то разбирам защо всичко е така устроено. Аз разбирам Твореца: подобно на любещ баща, Той трябва да оказва натиск на детето, за да го доведе до добро.

Въпросът тук е, как по-ясно да отделим проблема, противоречието между добрия Творец и бедите на нашия свят. Тъй като виждам, че те се усилват, обострят се и все по-силно оказват натиск на човечеството. Неотдавна ние, сякаш бихме преминали през един успешен период и бихме се надявали на светлото бъдеще в „Американската мечта“, но днес тя вече не ни служи за ориентир, а скоро ще се радваме, че сме я избегнали…

За какво е нужен този конфликт? Той е нужен именно затова, за да създава в мен вътрешен дисонанс: как може да бъде така, че Силата на самата природа, добра и творяща добро, абсолютна и намираща се над всички ограничения, ни затваря в такива тежки бедствия?

Започвам да изследвам този конфликт в търсене на решение. Да допуснем, че Творецът не съществува и тогава всичко е в ръцете на сляпата природа и с нея трябва да се боря.

Но в действителност такъв подход не решава проблема. Защото, Творецът и природата, по същество са едно и също. Излиза, че съм „заменил слон за муха“, направил съм словесно преместване и съм останал пред същия неразрешен въпрос. Ситуацията, както преди  се влошава и все пак, трябва да търся изход.

Следователно, в крайна сметка, ще мога да разреша конфликта, само ако разбера, че не трябва да променям нищо, а самия себе си. И това е ключовият момент: трябва ли да се поправим или не? Или се преклоняваме чрез физически действия, които са предписани от Негово име и очакване на доброто, което те ще ни донесат, или самопоправяне и  добро в нашите поправени желания.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 12.11.2013

[120349]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: