Въпрос: Как усещаме Твореца – това е чувство на благодарност за нашето създаване или нещо друго?

Отговор: Ако нямаш духовни съсъди, то няма никакво усещане за Твореца и е невъзможно да ти се обясни.

Усещането на Твореца е чувство за докосване до абсолютната истина, която е над всякакви съмнения, проблеми, над теб самия, отделено от всичките ти дребни разчети! Ти разкриваш ”Абсолюта”, съвършенството. И това съвършенство е над всичките ти досегашни ценности.

Въпрос: Излиза, че това чувство е отделено от моята връзка с другарите?

Отговор: От една страна, то е отделено, а от друга страна, във връзката с другарите ти, все пак, малко се докосваш до усещането на Твореца. Както е казано: ”Ще Ме видиш отзад, но Лицето Ми няма да видиш”. Но ти вече можеш да оцениш, че това е нещо много по-високо, отколкото твоите свойства. Пита се, как е възможно да се оцени нещо над самия, себе си? Но така се проявява обкръжаващата светлина, ”обратната страна на висшето стъпало”.

Главното е средната линия, без която, без това, дори мимолетно докосване до Твореца, цялото твое достижение нищо не струва. Дори, ако установим пълен мир и рай на земята, и всичко да ни се струва забележително – цялата тази идилия няма да струва нито грош. Тъй като, в крайна сметка, трябва да достигнем някаква принадлежност към висшата сила, която е над нас.

Това е все едно, че електрическият проводник, който е нужен, е единствено за това да разкрие електричеството. Токът, изобщо не ”тече” по проводника, а се предава около него, като енергия на електромагнитното поле (съгласно вектора на Пойнтинг), тоест редом с проводника, а не вътре в него. А проводникът е само за това да може, редом с него, да се прояви тази енергия. Така и другарите са този материал, с помощта на който трябва да се прояви Творецът.

От урок по Книгата Зоар, 21.11.2013

[121146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →