Стая на смях и сълзи

Д-р Михаел ЛайтманТворецът казва на Моисей: „Да отидем при Фараона (заедно). Аз също ще тръгна с теб, за да изменя природата ти и да я обърна от егоизъм в отдаване. Трябва само да Ме помолиш за това“. Но Творецът не добавя: „Иди да се обединиш с група, защото без това няма да ти се разкрия“, тъй като това е ясно изначално.

Ако човек не се включва в центъра на групата и не се съединява с другарите, то не може да се обърне към Твореца. Творецът се намира в центъра на групата. Сам към Него никога не се обръщат – само във връзката с другите.

Моисей – това е общият образ на групата. И затова се нарича предводител на народа, олицетворявайки общата съвкупност, единството на групата. Затова има контакт с Твореца и може да се моли, да умолява и да прави всичко за народа.

За да започне процес по поправяне на душата, трябва да си се представим, свързани с всички заедно, в един образ. Всичко започва от това, че се опитваме да се съединим и откриваме, че не можем да го направим, както е казано: „Създадох злото начало и в добавка към него създадох Тора, като средство за неговото поправяне“. Влизането в Египет започва с изясняване, че не сме способни за съединяване, не го искаме при никакви условия, готови сме да продадем брат си (Йосеф), само да не се обединим.

Така започва да се разкрива истинската природа на егоизма в човека, за който е по-добре смъртта, отколкото отдаването и любовта към ближния, грижата за другите. И това още е едва, самото начало – само встъпването на Египетска земя. След това, предстоят още 400 години работа в Египетско робство, т.е. на цялата дебелина на желанието да се наслади. Трябва да отработим всички тези пластове на егоизма, за да решим накрая, че все пак, искаме да се съединим.

Идват седем гладни години, Египетските наказания, защото искаме да се съединим и не можем, правейки все нови и нови неуспешни опити. Докато, най-накрая, не се отчаем и не завикаме към Твореца: „Спаси ни!“, усещайки огромната потребност за помощ от Твореца.

Но винаги става дума за обществото и никога не се говори за отделния човек. Ако се обсъжда някоя личност, то е само от тази гледна точка, доколкото е свързана с обществото в своята особена, присъща на нея форма. Затова възникват такива персонажи, като в книгата Зоар: раби Йоси, раби Аба, раби Елиазар, раби Шимон. Не е важно кой е това – обсъжда се само степента на връзката му с другите.

Само за това е разказът за Моисей и Итро за горящия храст. Става дума за общество, а не за човек, избягал в пустинята. И къде може да избяга от егоизма си? Говори се за човек, който се намира в група. Тора разказва само за отношенията между нас – всичко остава „вътре в семейството“, вътре в групата.

Това е като сериал, чието действие, през цялото време се развива в една и съща стая. Ето, само за тази „стая“ става дума, всичко става само там: възниква пустинята, водят се войни, разтваря се Червено море – всичко е в тази стая, в отношенията между нейните обитатели.

След това ще открием, че действително, няма нищо освен това! Цялата „реалност“, която виждаме сега, само се представя на нас – това е измама, фантазия. В действителност, ние виждаме разбитото, раздробено единство, разкъсано на части, отделени една от друга. Така се получава картината на света – множество хора, вместо един човек, растения, животни, всевъзможни форми на същества, които нямат брой. Така ни се представят 4-те стадия на едно желание – на едната АВАЯ.

Но ако човек иска да възприеме правилно състоянията, то трябва да знае, че само вътре в групата той има възможност да види истината. Групата е този микроскоп, прибор, гледайки през който, можем да видим какво става. Нямаме никакъв друг инструмент в цялата реалност. Сплотявайки, все повече другарите, тоест, избирайки все по-добро обкръжение, човек все по-добре фокусира този прибор и се приближава до истината.

От урок по статия на Рабаш, 25.11.2013

[121440]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: