Entries in the '' Category

Анализът и синтезът на световната душа

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да видя своята злина и да разпаля омраза към нея?

Отговор: Не е възможно да видиш злината в себе си, ако не се намираш в група, в точката на единството, в съединението. Нужно е да се прилепиш към това съединение и постоянно да се задълбочаваш в него, да изследваш, да изучаваш, да проверяваш, да се стараеш да вникнеш във вътрешната му същност.

В дълбочината на нашето обединение разкривам вътрешната духовна система. Когато разединените части започват правилно да се съединяват, в тях постепенно се проявява духовната конструкция, която е изградена от две противоположни, но допълващи се една-друга сили. По този начин, вече сам изграждам обединението и така сглобявам душата си, залепвам, възстановявам съсъда. Всичките му части се състоят от желанието да се наслади, но те се свързват заради това да се запълнят една-друга, тоест заради отдаване.

Според степента на това, как влизам и се задълбочавам в това изясняване, в анализа (разпределяне на частите) и синтеза (съединяване) на такава конструкция, сглобена от противоречиви елементи, постепенно намирам всичките отговори. Затова: да бъдеш постоянно целенасочен за съединение на всеки човек с човек, стараейки се да ги видиш свързани, заедно — това означава да се стремиш да разкриеш духовния свят. Защото цялото човечество е свързано вътрешно, само ние не виждаме това.

Желанието да разкрием тази връзка, да се намираме и да живеем в нея, да я усещаме – това е стремежът към Твореца. Защото силата, съединяваща всичките части отвътре – това е висшата сила.

Вътре в нашето съединение разкривам, че «Няма никого освен Твореца». Аз не просто така, събирам всичките ни части заедно, събирайки пъзела на общата душа, а се опитвам да разкрия в него Твореца. Той е раздробил за мен цялото мироздание на части, за да ги събера, обратно в една картина и да видя Него. Сглобявайки, този пъзел, аз пресъздавам  образа на Твореца.

Върху обикновените пъзели са нарисувани дървета, трева, слънце, а на този е картината на Твореца. Ако достигам светлината Хасадим, то с негова помощ мога да съединя този пъзел. Частите му вече няма да си противоречат и да се отблъскват една от друга. А когато, започна да работя с получаване, заради отдаване, тогава тези части ще са готови да се прилепят една към друга, като парченца от магнит.

От цялото това взаимодействие на различните части: техните отношения «за» и «против» съединението, изграждам формата на Твореца. Него можем да изградим само по този начин. Невъзможно е да Го разкрием само, с помощта на едната положителна сила на отдаване, срещу която нищо не действа. Затова, само по пътя на разбиването получаваме възможност да разкрием Твореца.

Oт урок на тема „Въпроси и отговори“, 26.11.2013

[121556]

„Точката на спояване“ на душите

каббалист Михаэль ЛайтманМожем да молим само за съединение, за точка на спояване на частите една с друга. Само за нея става дума, около нея възникват всички проблеми и заради нея се водят всички войни. Тази точка на спояване между два елемента има съдбоносно значение за състоянието на света – в нея протича цялата борба и се разгръща цялата реалност.

Дори, ако моля за самия себе си, тази жалба не е за лични мои работи, а за това, че не съм съединен с обкръжението. Светът е съвършен, в него всичко е идеално освен един развален съсъд. Имало е амфора, която се е разбила. Само за нейното поправяне можем да молим, повече за нищо. А ти идваш и молиш за маса други неща.

А на теб ти казват: „Това не е правилно, грешиш! Всичко е наред! Какво не те устройва? Трябва ти само едно: да поправиш амфората. Ако я залепиш обратно като цял съсъд, то ще намериш в нея наслаждение: най-вкусните угощения, знания, усещания, топлина, здраве – всичко, каквото пожелаеш. Трябва само да поправиш този съсъд, да го залепиш, обратно.“

А ти възразяваш: „Не, аз искам нещо приятно и вкусно!“ И ти отговарят, че това задължително ще бъде, щом като съединиш съсъда. Когато го събереш от частите, то в него ще разкриеш цялото напълване. Но ние искаме всичко, що е угодно, само не и това! Това не е само твой проблем, но на всеки друг човек в света. Хората не разбират, че само по такъв начин могат да постигнат поправянето: само чрез съединение!

Всички религии, вярвания, всички проблеми и войни са съсредоточени само около този въпрос: да се съединят или да не се съединят. Дадено ни е средство, позволяващо ни да достигнем съединението и да избавим света от всички проблеми, от цялата ненавист. Тъй като, щом започнем да се обединяваме, цялата природа става свързана, цялото неживо, растително и животинско ниво. Вълкът и агънцето ще живеят мирно, едно до друго в хармония и ще слушат малкото момче, както е написано у пророците.

Всичко зависи само от нашето желание да постигнем съединението. Можем да поправим цялата действителност, целият живот за сметка на такива изменения, които сякаш нямат, абсолютно никакво отношение към проблемите – всичко зависи от нашето съединение. Само трябва да молим за такава спойка, за да може в нас да властва силата на доброто. Обръщаме се към тази сила на доброто (към Твореца, към свойството отдаване и любов), тя да ни поправи и запълни.

Няма нищо друго, освен точката на спояване, капката на единството. Целият този свят, който виждам сега е разкриването на явленията, които противоречат на единството. Именно, затова виждам около себе си: звезди, Земното кълбо, хората като явления, излизащи от рамките на единството. Поради тази причина те се наричат този свят.

Така, за какво трябва да мисля: за този свят или за единството? Ако просто ще се грижа за този свят, то както съм живял в лъжи, така и ще остана. Така и вечно ще играя в тази игра, въртейки се на въртележката на живота. Но, ако искам да изляза от тази продажна игра и да не съм съгласен да бъда в нея марионетка, то трябва да мисля само за единството.

От урок по статия на Рабаш, 25.11.2013

[121450]

„Спънките“ на Твореца

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Защо Творецът не се разкрива като добър, а като поставящ спънки?

Отговор: Творецът, не просто ти поставя спънки, Той от самото начало е създал злото в теб. Казано е: „Аз създадох злото начало“. Тоест, мой любим синко, не представляваш, сам по себе си, нищо добро освен най-голямото, отвратително зло. Така, Аз съм те породил.

Но, едновременно с това ти давам инструкцията и искам да разкриеш, доколко вреден, завистлив, ленив и жесток съм те направил. В теб няма нито едно добро свойство! Самото цяло зло, отвратително, презрително и омразно, всичко противоположно на Мен, съм поставил в теб.

Но, Аз ти давам една точка, с помощта на която ще можеш да се измъкнеш от тази кал – точката в сърцето и възможност да се свържеш с Мен, чрез нея.

А сега ще видим, ще поискаш ли това или не. Ако развиеш в себе си любов към Мен, ако оставиш цялата тази кал, то ще можеш да се издигнеш към Мен. И ако, правилно ще Ме молиш, ценейки Моите свойства повече, отколкото своите, Аз ще ти помагам.

Не достатъчно е това да си седял в своя гняв и страдал. Значи, ти искаш да се избавиш от тази кал, единствено, за да избягаш от страданията?! А, искам да си оценил Мен и пожелал да станеш такъв, какъвто съм Аз. Тогава, Аз ще ти помогна. Действай!

От урок на тема „Група и разпространение“, 22.10.2013

[121399]

Стая на смях и сълзи

Д-р Михаел ЛайтманТворецът казва на Моисей: „Да отидем при Фараона (заедно). Аз също ще тръгна с теб, за да изменя природата ти и да я обърна от егоизъм в отдаване. Трябва само да Ме помолиш за това“. Но Творецът не добавя: „Иди да се обединиш с група, защото без това няма да ти се разкрия“, тъй като това е ясно изначално.

Ако човек не се включва в центъра на групата и не се съединява с другарите, то не може да се обърне към Твореца. Творецът се намира в центъра на групата. Сам към Него никога не се обръщат – само във връзката с другите.

Моисей – това е общият образ на групата. И затова се нарича предводител на народа, олицетворявайки общата съвкупност, единството на групата. Затова има контакт с Твореца и може да се моли, да умолява и да прави всичко за народа.

За да започне процес по поправяне на душата, трябва да си се представим, свързани с всички заедно, в един образ. Всичко започва от това, че се опитваме да се съединим и откриваме, че не можем да го направим, както е казано: „Създадох злото начало и в добавка към него създадох Тора, като средство за неговото поправяне“. Влизането в Египет започва с изясняване, че не сме способни за съединяване, не го искаме при никакви условия, готови сме да продадем брат си (Йосеф), само да не се обединим.

Така започва да се разкрива истинската природа на егоизма в човека, за който е по-добре смъртта, отколкото отдаването и любовта към ближния, грижата за другите. И това още е едва, самото начало – само встъпването на Египетска земя. След това, предстоят още 400 години работа в Египетско робство, т.е. на цялата дебелина на желанието да се наслади. Трябва да отработим всички тези пластове на егоизма, за да решим накрая, че все пак, искаме да се съединим.

Идват седем гладни години, Египетските наказания, защото искаме да се съединим и не можем, правейки все нови и нови неуспешни опити. Докато, най-накрая, не се отчаем и не завикаме към Твореца: „Спаси ни!“, усещайки огромната потребност за помощ от Твореца.

Но винаги става дума за обществото и никога не се говори за отделния човек. Ако се обсъжда някоя личност, то е само от тази гледна точка, доколкото е свързана с обществото в своята особена, присъща на нея форма. Затова възникват такива персонажи, като в книгата Зоар: раби Йоси, раби Аба, раби Елиазар, раби Шимон. Не е важно кой е това – обсъжда се само степента на връзката му с другите.

Само за това е разказът за Моисей и Итро за горящия храст. Става дума за общество, а не за човек, избягал в пустинята. И къде може да избяга от егоизма си? Говори се за човек, който се намира в група. Тора разказва само за отношенията между нас – всичко остава „вътре в семейството“, вътре в групата.

Това е като сериал, чието действие, през цялото време се развива в една и съща стая. Ето, само за тази „стая“ става дума, всичко става само там: възниква пустинята, водят се войни, разтваря се Червено море – всичко е в тази стая, в отношенията между нейните обитатели.

След това ще открием, че действително, няма нищо освен това! Цялата „реалност“, която виждаме сега, само се представя на нас – това е измама, фантазия. В действителност, ние виждаме разбитото, раздробено единство, разкъсано на части, отделени една от друга. Така се получава картината на света – множество хора, вместо един човек, растения, животни, всевъзможни форми на същества, които нямат брой. Така ни се представят 4-те стадия на едно желание – на едната АВАЯ.

Но ако човек иска да възприеме правилно състоянията, то трябва да знае, че само вътре в групата той има възможност да види истината. Групата е този микроскоп, прибор, гледайки през който, можем да видим какво става. Нямаме никакъв друг инструмент в цялата реалност. Сплотявайки, все повече другарите, тоест, избирайки все по-добро обкръжение, човек все по-добре фокусира този прибор и се приближава до истината.

От урок по статия на Рабаш, 25.11.2013

[121440]

Срамът е духовно стъпало

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако сега не чувствам срам пред Твореца, значи ли, че не изпитвам нужда да стана независим?

Ответ: Разбира се, сега все още не усещаме потребност да бъдем независими, защото не усещаме, че зависим от Твореца.

За целта трябва да се премине последователния причинно-следствен процес на развитието на творението.

Виждаме върху примера на нашите деца, които искат да се развиват, как те не искат да слушат родителите си, а се стремят да правят всичко сами. Природата ги принуждава да постъпват така, защото в противен случай няма да порастнат.

Така и ние, когато се чувстваме зависими от Твореца, когато Той прави всичко вместо нас. Не искам да си оставам в такова състояние, искам да стана независим, голям, да правя нещо сам!

Затова творението започва да усеща срама, зависимостта от Твореца, и се отблъсква от Него.

Тоест, готов е да приеме скритието, иска да го усеща и да го пази, така че да не изчезне.

А над скритието строим свое подобие на Твореца и това скритие – Първото Свиване (смаляване) не преминава, ние се съгласяваме с него. Не искам да се анулирам пред огромната сила на Твореца.

Oт урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

[16262]

Аз съм черна точка в океана на светлината

laitman_2007-03_ba-iam_045_wp.jpgЧетейки, „Въведение в коментария Сулам“…

Аз съм черна точка в океана на Висшата светлина. Цялото ми съществуване е свързано с тази светлина и спрямо нея оценявам себе си.

И откривам, че Тя е даваща и добра по отношение на мен. А, аз обратно, получаващ и желаещ да Я погълна и да използвам.

Зная, че двете наши природи, на Твореца и на творението са огледално противоположни. И сравнявайки, себе си с Него, разкривам пропастта, която ни разделя, тъй като всичко, което е в Него присъства в мен, но в обратната форма като отпечатък.

И тогава в мен възниква срам! Нали, Той е даващ и любещ, а аз съм получаващ и ненавиждащ…

Този срам е нещо такова, каквото не е било никога преди и това е самото творение. Защото, такова осъзнаване за себе си не се е усещало по-рано. Започвам да преценявам Неговото отдаване като добро, а своето получаване като Зло.

Откъде се появи у мен тази скала за измерване? Не я е имало в светлината! Това е истинското творение. То чувства себе си самостоятелно и отделено от Даващия, и затова разбира противоположността си на Него.

Докато не достигне до усещането, че не е способно да остава в такова състояние, не може да се оправдае и затова прави съкращение, като изгонва от себе си светлината.

Това е Малхут от света на Безкрайността, която страда от това, че не може да бъде такава, какъвто е Творецът и не умее да обича, както Той.

Затова, цялото развитие след Първото Съкращение (Ц“А), като резултат ни довежда до любовта, до това отношение, с което Творецът се обръща към нас. Всичко идва от действието на Първото Съкращение.

Решението да се направи съкращаване е единственото решение, чието следствие движи цялото мироздание и го води до крайното поправяне.

Поради това, усещането на срама е било самият този взрив, от който е възникнало мирозданието и е преминало целия път: надолу до този свят и обратно, нагоре.

Движещата сила на това развитие, разгръщаща реалността, отгоре-надолу и отдолу-нагоре е същото това усещане за срам, което е изпитала Малхут от света на Безкрайността. Няма нищо повече.

От Големия Взрив, от който се е образувала Вселената и досега, всичко се разширява и разширява.

Всичко това става, случва се в Малхут на света на Безкрайността. В нея са затворени всичките девет предишни сфирот, свойствата на Светлината. Няма нищо освен нея. Защото, тя е вместилището на светлината и извън нея не съществува сама светлината.

От урок по статията „Въведение в коментария Сулам“

[4846]

Светлината се заражда в тъмнина

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а–Сулам, “Науката кабала и нейнатa същност“: От Твореца са произлезли всички светове и цялото им напълване във всички детайли е само чрез една-единствена особена мисъл. Тази мисъл се е спуснала сама и е създала всички многобройни светове, творения и начини за тяхното управление. 

“Мисълта“ – това е силата, спускаща се и действаща в своята производна. Силата на мисълта формира “материала“ на желанието, а след това действа в него, т.е. отпечатва себе си в различни форми. А желанието приема тези “отпечатъци“ и съответстващият им образ се променя.

Материалът на желанието, неминуемо преминава през ред промени, в които чувства, че те идват от някакъв Помисъл. Така мисълта влиза в желанието, разумът прониква в сърцето. И тогава желанието се замисля: “Какво искам? Защо? Какво ме подбужда към това?“

Влизайки в желанието, мисълта “разваля“, променя го, докато то не осъзнае: “Съществувам аз и съществува предишен Помисъл, който ме е създал и ме променя. Означава, че е по-добре за мен да се приобщя към него. Нека да имам свой помисъл, с помощта на който ще контролирам желанието и ще го управлявам, вместо желанието да управлява моите сметки“. Тъй като, засега желанието доминира, нашият живот се определя от интересите на “тялото“. Така че, може би, е по-добре да възложим управлението на главата, на разума?

Кабалистите са разкрили това преди почти шест хиляди години, а после, в продължение на три периода по две хиляди години всеки, светлините влизали в съсъдите – помисълът влизал в желанието. И ето днес цялото човечество, цялото общо желание разкрива и осъзнава резултатите от този процес: “Какво става с нас?“ Положението е лошо: ние страдаме, живеем в лъжа, без да знаем причините, без да намираме решения…  Защо?

Така мисълта ревизира желанието и констатира: “То е виновно, за случващото се. Очевидно, то трябва да се управлява по друг начин“. И постепенно, се приближаваме към точката на това решение: мисълта ли ще управлява желанието или желанието мисълта? В това е нашия избор.

Въпрос: Но внедрените в нас мисъл и желание са противоположни на Твореца. Мислите ни са противоположни на замисъла на творението

Отговор: Правилно, нали иначе няма да Го познаем. Трябва да познаем истината, а това е възможно само от лъжата. Всяко нещо се постига само, изхождайки от неговата противоположност. За сладостта е необходима горчивина, за тъмнината е нужна светлина, а за светлината – тъмнина. Иначе няма да успееш да разпознаеш нищо. Необходима ти е точка на замерване, намираща се извън замерваното свойство, мерило, спрямо което да направиш отчет.

Ние представляваме съсъди-желания и затова, само така, можем да измерваме, да усещаме, да разбираме, каквото и да е – винаги, сравнявайки две противоположности. Творецът усеща себе си единен, а ние – не. На нас ни трябва съпоставяне. Иначе, все едно, се реем в безвъздушното пространство, лишени от всякакви ориентири, не чувстващи насоките.

И освен това, ако в нас поставят специална течност със специални условия и с относително тегло като на нашето тяло, то ние и него ще спрем да усещаме.

И същото това, можем да направим и с нашето съзнание, ако го освободим от полярните ориентири: без усещането за противоположностите, ние губим усещането за себе си, за своето съществуване.

И така, бидейки творения, можем да измерваме, да оценяваме себе си само чрез контраста. В кабала е казано за това: “Преимуществото на светлината се познава от тъмнината“. И затова няма да достигнеш съвършенството, ако не преминеш през всичките беди в света, през цялата негова “преизподня“ – обратната страна на “райската градина“. Но ти можеш да познаеш това “царство на тъмнината“, подобно на мъдрец, който още в мрака вижда зараждащата се зора.

Но тук възниква въпросът: ако, днес виждам съвършенството отдалеч, т.е. без да го усещам в своите съсъди, то какво ще стане утре? Не съм съгласен да “гледам рая през бинокъл“, аз искам да премина през неговата врата.

Ето, защо е необходимо разбиването и неговото последващо поправяне. Достатъчно е, ако ние леко почувстваме разрива между нас и тогава, всичко останало ще получим от групата във вече готов вид.

От урок по статията „Науката кабала и нейната същност „, 25.11.2013

[121371]

Моисей е центърът на групата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо в статията на Рабаш ”Да отидем при Фараона” не се споменава за съединяването с другарите?

Отговор: Никъде в статиите от ”Шамати” и в другите статии, в цялата Тора, не се обясняват груповите действия. Единственото място в Тора, където се казва за това са събитията при планината Синай, при даряване на Тора. Никъде повече не се споменава за това, защото е съвсем очевидно, необходимо условие. Няма друго място, в което може да се разкрие Творецът.

Ние се намираме в този свят, където сме способни да се сближим на физическо ниво, събирайки се на едно географско място и изпълнявайки общи материални задачи. По такъв начин, можем да създадем условия за осъзнаване на необходимостта от обединение, от съвместни занятия, от разпространение. Целта на всички тези действия е да се достигне единството, вътре в което ще се разкрие сливането с Твореца.

Това са толкова изначално очевидни действия, че за тях дори не си струва да се споменава. Ако не влезеш в група, то изобщо нямаш условия, в които да започнеш да четеш някакъв кабалистичен текст. Изобщо няма да разбереш, какво четеш, за кого и за какво, как да реализираш това. Нищо няма да ти е ясно.

Само Рабаш ни е описал, методично и последователно, методиката за груповата работа в десетките си статии, посветени на групата. Даже, не е обсъждал това на уроците, а само е написал статиите. Не е говорил с нас за любовта към другарите и за обединението, а само за Фараона, за Моисей и т.н. в онзи стил, в който са написани всички негови статии. Статиите за групата са нещо, напълно уникално сред всички кабалистични книги, започвайки от Адам Ришон и до днешен ден.

Никъде, така ясно не се обяснява какво трябва да правим, целия устав на групата. Нали, се е смятало, че тези принципи, отпреди са били известни – без тях дори няма смисъл да се започва да се учи. Преди всичко, трябва да организираш за себе си мястото за работа, а след това вече да привличаш към него светлината, възвръщаща към източника. Иначе, къде ще я притеглиш?

Въпрос: Написано е, че Творецът казва на Моисей: ”Да отидем при Фараона!” Кой отива: аз, сам или заедно, с другарите?

Отговор: Моисей се развива от всичките ти другари. Това не е един човек, а центърът на групата, в който има контакт с Твореца. Никога не става дума за един човек – той за духовния свят не съществува. Един, това е само парченце от разбития съд, в който няма нищо. Творецът довежда това късче на необходимото място и казва: ”Избери това!”

Тъй като, тук можеш да намериш сили, с помощта на които да поставиш себе си, обратно в огромния пъзел, в общата мозайка на предназначеното ти място и ще запълниш съсъда. А поставяйки, своето парченце от пъзела, ти помагаш на всички останали парченца, по-добре да узнаят, как да намерят своето място и да запълнят пъзела.

Ако някъде просто се учиш сам, без да изграждаш никаква връзка с останалите, дори виртуална, то нямаш никакви шансове за успех. Ще изучиш текстовете теоретично и толкова. Няма да имаш никаква възможност да разкриеш доброто и злото, няма да се осъществят необходимите условия.

От урок по статия на Рабаш. 25.11.2013

[121445]

Урок над махсом

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Например, ако цялата централна група, напълно премине махсом, как ще се провежда сутрешният урок?

Отговор: Сутрешният урок ще премине над махсом. Аз и сега ви давам енергията, знанията за онова, което произлиза след махсом.

Учението за Десетте Сфирот“ и другите първоизточници са написани от духовното ниво. Но вие ги възприемате, за сега, на ниво на материалния свят, а след махсом вие ще усещате всичко това вече на друго ниво.

Да допуснем, разглеждам заедно с художник някаква картина и той казва: „Ето тук е можело да се добави малко охра, а тук повече светло синьо“. Той се отнася към това чисто технически, а аз се възхищавам на цветовата гама, на картината и на нейното въздействие върху мен.

Обикновено, преди да започне да рисува картината, художникът разчертава нейното поле, нахвърля с молив скица и след това вече започва да рисува. А аз не виждам това.

Така и Творецът, преди да нарисува пред нас цялата картина в цветове, прави скица с молив. И постепенно, ще започнете да виждате в тази обща картина вътрешните връзки, вътрешните сили. Ще започнете да чувствате, как Той добавя в нея някакви свежи бои, нещо осветява, нещо премахва, въвежда нови контрасти.

И всичко това чувствено ще се прелива  пред вас. Вие ще определяте нивото на взаимодействие чрез авиюта (дълбочината на желанието), чрез екрана, чрез силите, които ни рисуват нашия свят. Ще ви стане ясно, че всички те произхождат само от една сила, от едно намерение: да ви направят така съвършени, както е техният източник.

Въпрос: Какви състояния сте усещали малко преди, преминаването през махсом?

Отговор: Ония състояния, които се усещат при изхода от Египет: страшен натиск от всички страни, пълен устрем напред, страх пред неизвестността, която е напред и заедно с това страх да не излезеш от духовното постижение.

Всичко това се случва не тогава, когато изкуствено се стремиш напред, а когато реално действаш, устремяваш се към центъра на групата и едновременно се настройваш чрез разпространението на интегралната методика, както подгонват с камшик коня, за да галопира напред. Едва тогава ще преминеш!

От урок на тема „Група и разпространение“, 22.10.2013

[121243]

 

Молба, на която не може да се откаже

каббалист Михаэль ЛайтманМолитвата, трябва да бъде насочена направо към целта, а не да се съпровожда от специални условия, при които мога повече да преодолявам, да стана по-силен, по-съсредоточен. Ако започвам така да се пазаря, означава, че помислите ми вече, по отношение на целта, не са чисти, защото поставям някакви условия. Всъщност, ми трябва само едно: да отменя самия себе си, да достигна степента на зародиш, когато повече го няма  старото ми ”аз”.

Превръщам се в капка семе, подобна на онази, от която някога съм се развил. Искам да достигна такова състояние, че от мен да не остане нищо освен този духовен ген, спуснат от висшето стъпало. Само от него искам да се развивам – от точката в сърцето, от корена на моята душа, който вече ще бъде не, егоистичен, какъвто е сега, а неразбит.

Днес, дори точката в сърцето ми е разбита, а нали се стремя към Твореца, за да постигна, да спечеля, да разбера, да усетя. Но аз искам моят подход да се преобърне и моята точка в сърцето да придобие обратния характер, работейки само на отдаване. За това се моля аз.

Тоест, аз не се стремя към някаква определена форма: не изисквам   да ми добавят ум, сили, разбиране, чувствителност. Моля, само за едно: за минимално сливане! Благодаря, на висшето за моето сътворяване и за дадения ми устрем и моля, за да може този духовен ген (решимо), тази точка, тази капка да се прилепи за Него и да започне да се развива.

Всички останали молби над това, се отнасят към излишъците и никога няма да бъдат правилни.

От подготовка към урока, 25.11.2013

[121368]

Доброжелателността е признак на ума

каббалист Михаэль ЛайтманСтановище: Алтруизмът, съчувствието, отзивчивостта – тези думи днес звучат често в психологическите, невробиологичните и дори в икономическите изследвания.

С настъпването на епохата на глобализация, ясно усещаме, че всички се намираме в една лодка. Пред лицето на глобалните екологични проблеми, наблюдавайки, как се задълбочава разривът между богати и бедни, между Севера и Юга, разбираме, че времето на съперничеството си е отишло и сега е необходимо сътрудничество.

Без това, всички ще се окажем губещи. Отчетливо осъзнаваме, че прословутият индивидуализъм и егоизъм ни носят нещастие. И заради тях се чувстваме самотни, твърде много се задълбочаваме в себе си и изпадаме в депресивно състояние.

Реплика: Бедата на психолозите е в това, че методиката за поправяне на природата на човека се намира само в ръцете на кабалистите – те са готови да я споделят с целия свят, ето светът само, засега не желае да слуша за това. Възможно е да са необходими съвместните усилия на много специалисти, за да можем всички ние да доведем до съзнанието на масите възможността за изход от кризата в развитието на цивилизацията.

[120867]

Няма изход – няма вход

каббалист Михаэль ЛайтманВече много пъти се говори, че напредъкът зависи от усещането за важността на целта. Проблемът е в това, че нашият егоизъм през цялото време принизява тази важност, поради неговата противоположност спрямо нея. Но е противоположна, дори не самата цел, а и средствата за нейното достигане. Тъй като, целта на творението е да наслади сътворените. Нашият егоизъм желае да се наслади, а целта е в това да получи максимално наслаждение и по количество, и по качество.

И така, какво ни пречи да реализираме тази цел? Пречат средствата, с помощта на които се достига това максимално наслаждение. Тъй като, то е възможно да се получи, единствено в неограничените съсъди, а такъв съсъд не може да бъде получаващ. Получаващият съсъд е ограничен, по определeние и получава само според своя обем.

Само ако съсъдът пропуска напълването през себе си, получавайки заради отдаване на ближния, или на Твореца, което по същността си е едно и също, при това условие той отваря себе си за безграничното наслаждение и може да достигне целта на творението, усещането за безкрайната доброта на Твореца.

В получаващия съсъд, който оставя цялото напълване в себе си, светлината не може да влезе по първоначалните условия. Няма изход – няма вход. Затова, задачата не е да престанем да се стремим към наслаждаване. Трябва просто да променим характера на напълването: „С какво точно се наслаждавам?“ Или, казано по-точно: “Именно, кого наслаждавам?“ Удоволствие трябва да се получава от наслаждаването на другите, от отдаването. В такъв случай, моите съсъди ще станат неограничени и аз ще достигна целта.

Много е важно да се осъзнае тази тънка разлика, която разделя желанието и намерението. Желанията могат да растат, колкото им е угодно! Ние не трябва да ги сподавяме, да се държим на диета и да се самоизтезаваме. Обратно, трябва да се наслаждаваме на живота! Иначе, все едно, пренебрегваш това, което ти е приготвил Творецът. Въпросът е, единствено в това, желаеш ли ти, всичко това, за да доставиш удоволствие на Твореца? За това трябва да се разкрият нови желания.

От урок по статията на Рабаш, 20.11.2013

[121076] 

Външната и вътрешната страна на разпространението

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Правилно ли съм разбрал, че съществува външна страна на разпространението ни и обяснение, което може да изглежда чисто материално. Вътре в него минава канал, чрез който протича висшата светлина и създава усещането, че в него се съдържа някаква особена сила?

Отговор: Това е така. Даже не трябва да се притесняваме и да крием това! Не сме дошли, за да възпитаваме хората или да играем с тях на някакви игри. Известно ни е как да уредим живота си и това умение произтича от разбирането на природата. Научили сме се да използваме съзидателната сила, която се крие вътре в съединяването на хората помежду им.

Знаем, как да изградим такава връзка между хората, за да се разкрие вътре в нея, изграждащата и поправяща сила, променяща всичко. И това не са само думи – трябва да излъчваш от себе си светлината, сякаш Пророкът Моше, слязъл от планината Синай със скрижалите на завета в ръцете, силата, способна всичко да промени и да поправи. Хората трябва да усетят това в теб.

Другите също могат да произнасят подобни думи, но в тях няма да има повече от вътрешното, чувственото напълване, което определя всичко. И това не са само емоции, а светлината, която трябва да действа. Светлината въздейства на хората по време на обяснението ти и също така светлината след това ще ги поправи и ще ги свърже с теб, така че работейки с техните желания да намериш вътре в групата Твореца. Светлината реализира цялата тази верига.

Затова, когато излизаш на разпространение, трябва от една страна да обясняваш с думи, тоест да действаш на обичайното земно ниво, но преди всичко, напълно да се концентрираш върху вътрешното съдържание, за да предадеш на хората светлината и да предизвикаш в тях усещането. Ако го няма това, няма защо да отиваш.

В противен случай правиш по-лошо. Тази светлина, която е трябвало да дойде, заедно с обяснението ти и не е дошла, поради недостига на вътрешните ти усилия, ще се разкрие с обратната си страна и ще предизвика пренебрежение към теб и разединение. Така че, чрез метода за осъзнаване на злото, по този заобикалящ, дълъг път на страдания, някога, но не много скоро, в крайна сметка, ще достигнеш до правилната реализация.

Вътрешните усилия, които притеглят светлината, това е поръчителството. За да се разкрие Тора в нас, помежду ни, задължително трябва да действа поръчителството: взаимната грижа, съединението, всеобщото равенство, където всичките другари, всичките, са като един човек, едно тяло. Това е преди всичко! Според степента, с която това се случва, ние тръгваме на разпространение и тогава ни чака успех.

Трябва да действаме само в съответствие с подготовката си. И тогава ще се обръщаш към публиката, заедно със светлината, която задържаш в правилния си съсъд. В твоето правилно обединение с групата се разкрива духовната светлина – нека, все още да не е много явно, но като обкръжаваща светлина, която вече се намира в теб.

С нея вече можеш да се обърнеш към хората по начина, по който това вече е действието на светлината, а не просто разговори, с които днес никого не можеш да убедиш. Самите думи не са толкова от значение. Главното е – ти да излъчваш светлината. Известно е, че Моше е бил „некрасноречив“, но това не му е попречило да се превърне в  народен водач. Хората трябва да почувстват, че в теб има някаква светлина и също да я поискат.

Това е възможно само при условие, че се съединяваш с всички другари и водиш живот в поръчителство или поне се стремиш към него, което за теб е по-важно от всичко. Преди всичко, проверяваш и изграждаш това условие и всъщност, тръгваш да разпространяваш именно него. Не е важно, как именно говориш – външната форма зависи от човека, към когото се обръщаш. Но важното е, тази вътрешна светлина, която действа и гори в теб, и хората чувстват това. Защото в тях има желание, отчаяло се да получи напълване, което жадува, именно тази светлина.

Не се свързваме един с друг чрез разговорите, а само за сметка на тази светлина, която има в единия за другия. Благодарение на това, желанията ни се съединяват. И ако в теб има светлина, която чака другият, който вече напълно се е отчаял, то той ще се прилепи към теб. Той само и ще чака, кога пак ще се свържеш с него.

Oт урок по статия от книгата „Шамати“, 01.10.2013

[121313]

Какво е това ”център на групата”?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава ”център на групата”? Това вътрешна съставна, ли е на човека или, в това число са и нашите впечатления от съвместната ни дейност, от семинарите?

Отговор: Център на групата е това, което постоянно анализираме, изследвайки, какво е това в нашите свойства, в представата ни: къде се намира той, с какво се характеризира, към какво трябва да се устремя? Аз трябва вътрешно да усетя, каква е тази категория ”център на групата”?

Тя е много размита, както по време на прицела, когато целта през цялото време се движи и не съвпада с кръстчето за стрелба. А ако я определям точно, означава, че съм намерил контакт със свойството отдаване и любов.

Въпрос: В какви конкретни действия се появява връзката с центъра на групата?

Отговор: Такава връзка се определя от потребността на човека от нея, за да се съедини с Твореца и да носи Неговото проявяване в обкръжаващия свят. В статията ”Рогът на Машиаха” и в другите е казано, че Исраел – устремяващите се направо към Твореца – няма да излязат от изгнание и няма да достигнат връзката с Твореца дотогава, докато не привлекат към това света.

Сега, накрая, настъпи времето, когато можем да усвоим външния егоизъм на масите и сме задължени да поискаме от Твореца да го напълни. При това, самите ние не можем да бъдем нищо друго освен проводници, като точката на сливане между Твореца и целия останал свят. Проявяването на Твореца в света, се явява нашата мисия.

Въпрос: Как да определя, излизам ли на разпространението от центъра на групата или не?

Отговор: Трябва сам да усетиш това. Ако излизаш на разпространение и при това се страхуваш през цялото време да не изпаднеш от центъра на групата, тогава всичко е наред.

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 22.10.2013

[121246]

Ключово противоречие

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Към Твореца се отнасям с уважение и страх. Той е велик и грандиозен в моята представа. А другарите, „ближните“, между които Той се разкрива, напротив, сякаш „свалят летвата“ и ми изглеждат, по-малко важни. Как да разреша този проблем?  Как да издигна в очите си ценността, на вече течащия в световното кли „ток“ на единението, на фона на величието на неговия Източник?

Отговор: Както казват мъдреците, не трябва да показваме на децата, че нашата любов към тях е абсолютна и безразсъдна. Това само ще им навреди. Родителите, проявяващи пред децата безгранична любов, ги водят към „кръга“, вместо към „правата линия“, вместо съд и милосърдие, вместо справедливост. А това не е добре.

Затова не трябва просто да си представяме, че Творецът е добър и твори добро. Защото, Той се скрива зад напълно конкретни и много строги видове отношения, които ни се представят от съвсем неласкави до много жестоки.

Тук е необходимо да вземем под внимание двата „края“, двете страни на медала. От една страна, Той е добър и твори добро, а от другата страна, Той ми изглежда лош. Как да съединя тези противоположности?

Целта на творението е да достави благо на Неговите създания. Тя се достига, съгласно с техните поправяния и само в резултат на развитието. Баал а-Сулам пише за това в статията „Същност на религията и нейната цел“. Ако взема този подход, ако го реализирам в процеса на своето изследване, то разбирам защо всичко е така устроено. Аз разбирам Твореца: подобно на любещ баща, Той трябва да оказва натиск на детето, за да го доведе до добро.

Въпросът тук е, как по-ясно да отделим проблема, противоречието между добрия Творец и бедите на нашия свят. Тъй като виждам, че те се усилват, обострят се и все по-силно оказват натиск на човечеството. Неотдавна ние, сякаш бихме преминали през един успешен период и бихме се надявали на светлото бъдеще в „Американската мечта“, но днес тя вече не ни служи за ориентир, а скоро ще се радваме, че сме я избегнали…

За какво е нужен този конфликт? Той е нужен именно затова, за да създава в мен вътрешен дисонанс: как може да бъде така, че Силата на самата природа, добра и творяща добро, абсолютна и намираща се над всички ограничения, ни затваря в такива тежки бедствия?

Започвам да изследвам този конфликт в търсене на решение. Да допуснем, че Творецът не съществува и тогава всичко е в ръцете на сляпата природа и с нея трябва да се боря.

Но в действителност такъв подход не решава проблема. Защото, Творецът и природата, по същество са едно и също. Излиза, че съм „заменил слон за муха“, направил съм словесно преместване и съм останал пред същия неразрешен въпрос. Ситуацията, както преди  се влошава и все пак, трябва да търся изход.

Следователно, в крайна сметка, ще мога да разреша конфликта, само ако разбера, че не трябва да променям нищо, а самия себе си. И това е ключовият момент: трябва ли да се поправим или не? Или се преклоняваме чрез физически действия, които са предписани от Негово име и очакване на доброто, което те ще ни донесат, или самопоправяне и  добро в нашите поправени желания.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 12.11.2013

[120349]

Преодоляване на проблемите

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Защо понякога върху човек се изсипва порой от материални проблеми и удари? Каква е причината? Как това може да преодолеем чрез  обединяването в групата?

Отговор: Има хора, които наистина попадат в урагана на материални, физически и семейни проблеми. А има такива, които преминават всичко леко. Това зависи от структурата на душата на човека, от ориентирането и относно другите души, от онова, което той трябва да поправи.

Единственото, което ни остава е да възприемем всичко като необходимо за нашето движение напред. И ако, наред с решаването на проблемите се задълбочим, доколкото е възможно в учението, в центъра на групата, в разпространението, то тогава всичко ще преодолеем леко, независимо, поначало да ни се струва, че това е  сложно.

Но ние трябва да решаваме всички тези проблеми и в никакъв случай да не ги отбягваме!

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 22.11.2013 

[121154]

Матрьошка с тайна

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каквo е това истински трепет пред Твореца и как да го постигнем?

Отговор: Трепетът, това е най-важното. Засега, нямаме нищо друго освен него. И дори любовта, която се появява по-късно, също е изградена изцяло на трепета. Това може да е страх за своя живот, опасение, че ще го пропилеем безцелно, безсмислено и той ще завърши, без какъвто и да е положителен резултат. Такъв страх кара хората да се насочат към Кабала и се нарича страх от този свят и от света в бъдеще .

Страхът, причинен от това, че започваме да мислим вече не за себе си, а извън себе си, може да се сформира само, за сметка на правилното обкръжение. Защото иначе, мога да се излъжа и да не разбера, притеснявам ли се за това, как да доставя наслаждение на Твореца,   напредвам ли към това. Но това вече е страх за действието, чийто резултат се намира извън мен: не е в моя джоб и не е в моята душа, в този свят, или в бъдещето, а вече някъде навън, тоест свързан е с действието отдaване.

В този случай, не мога да бъда сигурен, че оценката ми е вярна. И затова, не се намирам сам в този свят, а в обкръжение от особена илюзия, даваща ми усещането, че съществуват още много други същества: нежива, растителна, животинска природа и хората. И всички тях, трябва да ги възприемам  като част от моята душа. Докато не достигна до страха, да се грижа за тях повече, отколкото за себе си, не мога да се считам за направил съкращение на своя егоизъм и за мислещ, за каквото и да е действие, подобно  на Твореца.

Затова, преди всичко, в нашата работа е необходимо да се преценят, да се измерят и да се коригират всички отношения с обкръжението. Само чрез обкръжението реализираме своята свобода на волята. И Творецът също се намира вътре в обкръжението. Ако установя правилно отношение към групата, към другарите, то ще ми се разкрият по-големи желания, сякаш преминавам в по-вътрешно измерение и там намирам връзката с Твореца. Едното се намира вътре в другото – вътре в групата се скрива връзката с Твореца.

По друг път е невъзможно да се разкрие. В резултат на това, аз трябва да видя как целият свят постига взаимното поръчителство, тъй като той целият се отнася към мен, целият е мой.

От урок по статия от книгата „Шамати“ 01.10.2013

[121095]

Да усетиш Висшата светлина

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това практическа кабала?

Отговор: Практическата кабала е, когато започваш да усещаш Висшата светлина, която преминава през теб към останалите.

Когато се опитваш да се съединиш с другарите си, ти усещаш, как между вас се включва егоистичното поле, в което започва да действа светлината, как тя влиза, излиза и взаимодейства с това поле, започва да го преобразува, извършва спрямо него съкращаване.

След това започва да работи отразената светлина и ти усещаш, как влиза в теб и излиза, и какво се случва във връзка с това. Ти чувстваш това в себе си, вътре в себе си.

Тъй като, няма нищо външно! Всичко, което виждаш, ти виждаш и усещаш вътре в себе си – в духовното нищо не се усеща отвън.

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 21.10.2013

[120941]

Бягство от персонифицираната реалност

каббалист Михаэль ЛайтманИзвестно е, че възприемането на реалността става с помощта на петте ни сетивни  органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Не може да се възприеме нищо повече от това, което влиза през тези сетивни органи в желанието ни да се насладиш, стоящо зад тях. Ние се наслаждаваме в границите на възможното, стремейки се да получим повече и повече. Мярката за наслаждаване се нарича мярка на живота, жизнена сила на организма.

Ние възприемаме реалността в тази степен, доколкото сме способни да я усетим със своите пет сетивни органа. И затова тази реалност е много субективна, ”персонифицирана”. Човек не може да съпостави своите усещания, спрямо онова, което усещат другите. Дори не знае тези ”другите”, съществуват ли, някъде още освен в неговото въображение. Целият свят се намира вътре в човека. Човекът е малък свят.

Затова, ако заменим своите получаващи съсъди, органите си за възприемане, то разбира се, ще можем да усетим нещо друго. И наистина, сега вече ще видим много повече, отколкото осъзнаваме. Тоест, в нашите чувствени органи ще влиза много повече информация.

Проблемът е в това, че мозъкът ни не обработва всички тези данни, получавани от обкръжаващата ни среда. Тъй като, зад мозъка стои желанието, което ограничава мозъка, казвайки: ”На мен това не ми трябва! На мен това не ми е интересно!” Всичко, което се отхвърля от нашия егоизъм, остава за нас невидимо.

Но ако увеличим своето желание, то ще накара мозъка да обработва цялата информация, получавана чрез сетивните ни органи, тогава ще видим, в крайна сметка, картината на този свят с много повече подробности. Въпросът е само, дали ни е нужно това? Съществува такава възможност, всичко зависи само от разширяването на желанието.

Знаем, че ако другарят ни започне да се интересува от нещо, за нас това също става интересно. Завистта, честолюбието ни карат да следваме другите, за да не сме по-лоши от тях. Така се разширяват желанията на този свят.

Но кабалистите казват, че съществува друга възможност. Ако се издигнем над своите желания, то можем да придобием желанията, които се намират извън нас. Сега виждаме пред себе си огромния свят като извън нас, независимо, че се намира вътре в нас.  По такъв начин, нашето възприятие се разделя: на мен самия и на света. Независимо от това, че всичко се намира вътре в мен и само моят егоизъм го разделя на мен самия и на целия останал свят. До такава степен, че не ме вълнува, случващото се в света и дори обратно, колкото повече страда светът, толкова по-добре се чувствам.

Но има и друга възможност: вместо това да бъда ”Аз срещу целия свят”, да стана: „С целия свят срещу самия себе си“. Все едно, подменям едното с другото, преминавам от едните желания към другите: моите външни желания стават вътрешни, а вътрешните – външни.

Ако използвам желанията на света, в качество на свои собствени, то получавам големи възможности. Аз получавам напълване в тези огромни желания и се наслаждавам в тях, излизайки зад всички   ограничения. Този преход от наслаждаване, от възприятие, от усещане в предишните към новите желания, от вътрешните към външните, се нарича разкриване на Твореца или преминаване на махсом, границата на висшия свят.

Аз продължавам да се наслаждавам от онова, което получавам, само заменяйки едното желание с другото. Това става постепенно, тъй като не е просто да се реализира. Така, както съм обичал самия себе си, сега започвам да обичам другите, чуждите хора. Това се нарича ”да направиш своето желание такова, като желанието на Твореца”.

Тоест, виждаме, че целта на нашето развитие е да получим наслаждаване. Наричаме това любов и отдаване, спрямо онзи егоизъм, в който се намираме сега. Всъщност, желанията се разкриват, напълват се и ни водят към съвършеното възприемане на реалността. Ние трябва само да изучим с какви средства да достигнем това чудесно състояние: за сметка на работата в групата, учението, разпространението.

Всичко това е, за да усетим огромното външно желание и да придобием силата, която ни позволява да работим с тях. Трябва да се издигнем над самите себе си и да работим с желанията на света. Така достигаме възприемането на истинската реалност: не ограничената, не зависимата от нашия мозък или желание, а на истинската реалност, в която се намираме в действителност.

Това е съвсем друго възприятие. Вече не съм аз това, наблюдаващият реалността от самия себе си, а аз, намиращ се в самата тази реалност и отъждествяващ себе си с нея, разтворен в нея. Такъв живот се нарича вечен, съвършен, духовно съществуване.

От урок по статия на Рабаш, 20.11.2013

[121069]

Семейството в 21-и век: обновление

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: Между нас остава, все по-малко от общото, а старите обществени традиции не водят към нищо. Изглежда, че съвременният свят е пронизан от множество взаимовръзки, „съшит“ е с мрежата от новите комуникации, но е изчезнала реалната платформа за взаимодействие, за обединение.

На основата на какво ще можем да изграждаме между нас общата „инфраструктура“? Какво обединява хората, преди всичко, на семейно ниво в условията на разпадане на предишните връзки?

Отговор: В това е и проблемът. Преди, естественото съединение на хората се е основавало на три фактора, три базисни потребности: храна, секс и семейство. Но днес всичко се е изменило.

Първо, аз с лекота мога да обезпеча себе си с готови продукти или полуфабрикати, а моята невеста, очевидно е възможно да не умее да готви. Оказва се, че ергенският живот добавя един дебел плюс за моя сметка.

Второ, сексът днес е открит и достъпен. Нещо повече, нас ни приучават към това. Дори, ако искам да имам силна и постоянна връзка, светът ще ме поведе към своите стандарти, напомняйки ми през цялото време, колко много губя заради своя „старомоден подход“. Така обкръжението поставя минус в „семейната графа“.

И трето, самото понятие „семейство“ ме плаши, тъй като ми поставя задължения, затваря ме в „затвор“ от безкрайни задължения.

Следва, че на нас, очевидно, ни е необходимо да сформираме модел за едно, напълно друго семейство, независимо от събирателния образ на скромните момичета с плитки и рокли. Вече ги няма предишните семейства с тяхната приемственост на три поколения, с домакинството, с малкия земеделски имот, кокошки, зеленчукови градини и т.н. А има ново семейство, което явно, трябва да приеме съвсем друга форма.

В семейството виждаме частичка, малка клетка от глобалната система. Ние обучаваме хората на това, как да поддържат взаимовръзката, тъй като правилната всеобща връзка, съответстваща на Природата, е необходима на съвременния свят за оцеляване. Трябва да достигнем до взаимност, до обединение, по примера на единната система, на единния механизъм, на единното живо тяло, умеещо да поддържа в себе си баланс, да управлява своята жизнена дейност и с всички части да се грижи за общото здраве. Именно така функционира здравият биологичен организъм и човешкото общество трябва да се държи, подобно на него. Трябва да се учим от неговите примери и грамотно да ги пренесем на своята степен на развитие.

Съгласно този принцип, трябва да се обръщаме към семейната клетка, представляваща частичка от общото „тяло“. Тя се състои от два противоположни полюса – мъже и жени, които са свързани един с друг и се явяват основна социална единица. Общото интегрално обучение ще покаже на хората, че самата Природа ни задължава към единството, че това е най-правилният подход към живота.

Когато хората разберат, почувстват това, тогава ще се измени общественото мнение: оказва се, че съпружеството е необходимо за взаимоотношенията и именно, от семейната клетка трябва да събираме човешкото общество, което също ще бъде като едно голямо семейство. И целият свят ще бъде едно голямо семейство. Само така ще се сдобием с настоящите успехи, ще се избавим от разочарованията и отчаянието, ще разрешим гнетящите проблеми и ще влезем в нов период, в нов, небивал живот.

Това е единственият път. Няма да успеем сами, придържайки се към тесния, личен подход. Не, всяка стъпка трябва да бъде част от общата грижа за цялото общество като в едно семейство. И повтарям: общественото мнение играе ключова роля тук – именно, то ще задължи младите да се съединят правилно в семейна двойка.

От195-а беседа за нов живот, 09.06.2013

[119258]