Въпрос: Защо на Твореца е било нужно преходно звено – Исраел между Него и творението Му?

Отговор: Самият материал е Малхут, желанието за наслаждение, което умее само да реагира на приятно или неприятно праволинейно въздействие и по зададен образ. Това не може да допринесе за обновяването на природата.

Ако аз съм изградил някаква механична, електрическа система, която реагира на моите въздействия – това не се нарича ново творение. Тъй като тази система е изградена за сметка на моя замисъл, на моето чувство, разум и отношение. И ако съм построил всичко точно, ако аз съм нейният творец и тя изцяло е в моите ръце, то тази система е част от мен самия, в нея няма нищо ново. Както съм искал, така и съм го направил.

Затова неживата, растителната, животинската природа и хората, водещи особено материално съществуване, директно управлявани отгоре, не се наричат творения. Ако ги убодат – те викат “Ой!”, ако ги помилват – наслаждават се: ”Ах…” И освен ”Ой“ и „Ах” нищо друго не могат да направят: или страдат, или се наслаждават.

Реакцията на наслаждение или страдание е очевидна и предопределена предварително за всеки. Но къде е тук творението?

Творение е онзи, който носи частица от Твореца и затова в нея се появява вече някакво противопоставяне, противоречие, разрив, делта между свойствата на Твореца и творението. Ако можем да работим правилно с тези две части, то между тях възниква област на свободна воля – това е такова особено място, където не зависим от Твореца и не зависим от  направения от Него материал, намиращ се на границата с Него.

Тази неутрална зона се нарича ”средната третина на Тиферет”. Тъкмо тя се смята за истинското творение. До такова състояние трябва да достигнем и ние, но в крайна сметка вече разбираме къде трябва да го търсим, как да се настройваме към него. Някъде по средата, между Твореца и творението (т.е. не от самото творение, а от материала), има такова състояние, което включва тези две противоположности и в същото време, не зависи нито от едната, нито от другата.

Не ни е ясно, как може такова нещо да съществува, но постепенно достигаме това състояние. Работейки с широка част от хора, ние работим с материала на творението. А Творецът е онази сила, с помощта на която искаме да изпълним действие. Затова, за сметка на такива действия, ние правим от себе си ”творения”. Такова нещо още не се е случвало в историята, този процес започна в наши дни. Само тогава ще можем да се наречем човек, истински Адам, подобен (доме) на Твореца.

От подготовка към урока, 26.08.2013

[116084]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→