Entries in the '' Category

На границата на световете

каббалист Михаэль ЛайтманНе е възможно да се изобрети нещо, което не е съществувало досега в природата. Възможно е аналог да не съществува в този материал, от който строим, и да не е на същото ниво, но той задължително съществува. Ние вземаме всички примери, аналози от вече съществуващото в природата, тъй като не можем да изобретим нищо съвършено ново.

Това принципно е невъзможно. Има само една нова точка в цялото мироздание, „създадена от нищото”(еш ми аин). Но всичко останало, освен този „Първоначален акт на сътворението” (Маасе Берешит) e следствие от срещата на свойствата на светлината и съсъда, от разнообразните видове връзки между тях. Затова можем да взимаме примери само от тези вече съществуващи свойства и да създаваме техни аналози.

Всичко, построено от нас в нашия свят, тоест в нашите егоистични усещания, които се наричат „този свят”, има някакви аналози в природата. И ако искаме да продължим да се развиваме и да се учим от мъдростта на природата, ние сме длъжни да разкрием у себе си ново зрение, съсредоточено върху отдаването. Тогава ще можем сами да реализираме и примери за отдаване.

Ние не можем да вземем примери за висшите светове от този материален свят, затова цялото научно развитие завършва на границата между нашия свят и висшите светове. А още преди науката да се изчерпи – нашето материално желание за наслаждение зацикля. Цялото ни развитие завършва на определен етап, защото повече не намираме нови примери, които бихме могли да вземем от този свят.

Но важното е, че загубваме всякакво желание да ги търсим, за да ги използваме за нови изобретения и с тяхна помощ да напредваме в материалното си развитие. Намираме се в преход – на прага на разкриването на ново духовно желание.

Oт урока по статията „Тайната на зараждането“, 21.08.2013

[115226]

Мозъкът – заложник на стадния инстинкт

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване: В човек е заложено чувството за подобие на другите. В случай на различие, разминаване с мнението на тълпата, мозъкът подава сигнал.

Трябва да разберем колко лесно е да бъдем манипулирани. Обичайно дори и не осъзнаваме влиянието на обкръжението върху нашето поведение, посредством сравнението с другите. Ние постоянно сравняваме своето поведение с поведението на обкръжаващите ни и очакваме да се окажем подобни на тях.

В противен случай мозъкът ни създава дискомфорт, включвайки системата за обучение по подобие на обкръжението. Този стремеж за подобие на обществото се явява стратегия за човешкото оцеляване. Но усещането за различие зависи от величината и качеството на обкръжението: ако  изпитвате симпатия към него – вие се стремите да му се уподобите, а ако обкръжението не ви се нрави – сте склонни да се различавате.

Реплика: В кабала това се нарича правило за подобие по свойствата: в полето на духовните свойства отдаване и любов, в които ние съществуваме, в светлината на Твореца, подобните се сближават-привличат, а противоположните се отдалечават-отблъскват. И независимо, че засега ние все още изобщо не чувстваме това поле, все пак всички наши постъпки (физически и морални) стават в това поле и спрямо Него.

[116435]

Duty-Free зона в средата на Тиферет

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо на Твореца е било нужно преходно звено – Исраел между Него и творението Му?

Отговор: Самият материал е Малхут, желанието за наслаждение, което умее само да реагира на приятно или неприятно праволинейно въздействие и по зададен образ. Това не може да допринесе за обновяването на природата.

Ако аз съм изградил някаква механична, електрическа система, която реагира на моите въздействия – това не се нарича ново творение. Тъй като тази система е изградена за сметка на моя замисъл, на моето чувство, разум и отношение. И ако съм построил всичко точно, ако аз съм нейният творец и тя изцяло е в моите ръце, то тази система е част от мен самия, в нея няма нищо ново. Както съм искал, така и съм го направил.

Затова неживата, растителната, животинската природа и хората, водещи особено материално съществуване, директно управлявани отгоре, не се наричат творения. Ако ги убодат – те викат „Ой!“, ако ги помилват – наслаждават се: ”Ах…” И освен ”Ой“ и „Ах” нищо друго не могат да направят: или страдат, или се наслаждават.

Реакцията на наслаждение или страдание е очевидна и предопределена предварително за всеки. Но къде е тук творението?

Творение е онзи, който носи частица от Твореца и затова в нея се появява вече някакво противопоставяне, противоречие, разрив, делта между свойствата на Твореца и творението. Ако можем да работим правилно с тези две части, то между тях възниква област на свободна воля – това е такова особено място, където не зависим от Твореца и не зависим от  направения от Него материал, намиращ се на границата с Него.

Тази неутрална зона се нарича ”средната третина на Тиферет”. Тъкмо тя се смята за истинското творение. До такова състояние трябва да достигнем и ние, но в крайна сметка вече разбираме къде трябва да го търсим, как да се настройваме към него. Някъде по средата, между Твореца и творението (т.е. не от самото творение, а от материала), има такова състояние, което включва тези две противоположности и в същото време, не зависи нито от едната, нито от другата.

Не ни е ясно, как може такова нещо да съществува, но постепенно достигаме това състояние. Работейки с широка част от хора, ние работим с материала на творението. А Творецът е онази сила, с помощта на която искаме да изпълним действие. Затова, за сметка на такива действия, ние правим от себе си ”творения”. Такова нещо още не се е случвало в историята, този процес започна в наши дни. Само тогава ще можем да се наречем човек, истински Адам, подобен (доме) на Твореца.

От подготовка към урока, 26.08.2013

[116084]

Път нагоре от тъмната шахта на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВече започваме да се запознаваме със състоянията на духовната работа, независимо, че ни е трудно да се съгласим и да свикнем с тях. Всеки път се затрудняваме в това, да ги оправдаем, тъй като духовните състояния идват така, сякаш отново се раждаш. С тях изведнъж нещо се случва и човек повече не познава самия себе си, не познава света, в който се намира, не разбира неговата реакция, въздействията, приятелите и враговете, помагат ли му или не.

Човек се обърква. Иска му се да разбере вътрешната реалност, в която се е озовал, но няма сили за това. Сякаш е получил нова вътрешна програма и затова не разпознава себе си и света. Всички негови реакции му се струват нови и неестествени. Той губи предишната увереност, предишното отношение към всичко, озовавайки се в нов свят.

Трябва да се свиква с това! Независимо, че е невъзможно да се свикне с това, защото всеки път попадаш в съвършено ново състояние. И колкото повече напредва човек, толкова повече състоянията се различават едно от друго, сменят се едно след друго. Независимо от честотата на промените, самите състояния стават все по-контрастни и откъснати едно от друго.

Състояние, случило се преди няколко дена, може кардинално да се отличава от днешното и човек се чувства много объркан, загубил равновесие в света, сякаш напълно пропада. Неговите състояния стават все по-полярни и скоростта, с която се променят, все повече нараства. Всеки път при смяна на състоянието настъпва такъв момент, когато човек съвсем не разбира какво се случва, независимо, че вече притежава голям опит.

Когато настъпва ново състояние, то дотолкова се отличава от предходното, че изтрива всичко, което е било преди. А в следващото състояние на човек нищо не му е познато, и затова не разбира, какво се случва с него, сякаш му се случва за първи път. И наистина, такова състояние се поражда за първи път, тъй като се разкрива нов информационен ген (решимот), нова реалност. Това не може да се обясни на страничните хора, тъй като те няма да разберат нищо. На тях не им е ясно, как изведнъж човек може да стане нищо незнаещ, объркан – как е възможно това, голям кабалист изведнъж да не е способен да взема решения, да разбира, усеща и най-простичките неща, които са достъпни за всеки земен, обикновен човек. Но такъв е нашият живот, и така извоюваме всяко следващо стъпало от духовната стълба.

Главното е да обичаш тези състояния и да разбереш, че те все повече ни приближават към разбирането на Твореца, към Неговото подобие. Няма по-добро състояние от това, човек да усеща неразборията, тъмнината, безпомощността, разбирайки, че се разкриват същите онези съсъди, с които той скоро ще може да работи и в тях да придобие свойството отдаване, доста по-вярно отношение към своето състояние.

Всъщност, по такъв начин от него махат скритието. Някога, в детството си четох разказ за конете, теглещи колички с въглища под земята. Те никога не излизали на повърхността и затова не били привикнали към светлина. Затова, когато остареели и не били пригодни за работа, преди да ги издигнат от шахтата, на главите им надявали по няколко чувала. А горе постепенно махали чувал след чувал – за да могат конете да привикнат постепенно към светлината.

Ето, че и ние се намираме в същото положение. Всеки път, когато се променя състоянието ни – сякаш от нас смъкват още един чувал. И така ще бъде дотогава, докато не привикнем към истинската светлина.

Ако човек разбира, че с него работят, за да привикне към светлината и да може да съгледа в своя свят Твореца и Неговите действия, то той приема тази работа с голяма благодарност. Той разбира, че тази работа в здрача, в тъмнината е много ценна, тъй като тъкмо тя формира в него новите инструменти на възприятие за разкриване на истинския духовен свят.

Цялата тази работа се нарича изпълнение на заповед, а ако човек и се радва, то тя се нарича заповед на радостта.

От подготовка към урока, 03.09.2013

[116174]

Проблемът е в доверието

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (д.и.н. проф. В. Сергеев): Никакво „глобално село“, в което всеки седи в дома си и работи в Интернет няма да се получи, защото е необходимо да се съкращават издръжките по транзакциите, които достигат половината от външния брутен продукт.

При сключването на сделки в условията на бързо изменяща се икономическа ситуация е необходимо много високо ниво на доверие, което не може да бъде обезпечено с помощта на електронните пощи или телефона. Решаващо значение при сключването на сделки или при оценка на научно-технически новости има личното познанство. Глобализацията води не до съкращаване, а до увеличаване на личните контакти. А при тези условия пространствената концентрация на бизнеса, науката, производството, зависимо от науката, са абсолютно необходими за снижаване на издръжката по транзакциите.

Според ръста на транзакционната икономика, икономиката на познаването и очакванията, в областта на транспорта, финансите, в интелектуално-иновационната инфраструктура се оказва концентриран най-важният ресурс на очакванията в транзакционната икономика – доверието. Работата е в това, че доверието се поддържа не от институциите, а от устойчиво-повтарящите се не виртуални, а социални взаимодействия.

Взаимопроникването и постоянното взаимодействие на мрежата в тясна локализирана зона ще доведат до синергичен ефект: започналата концентрация на транзакционната икономика и икономиката на познанието акумулират в себе си все повече ресурси на такова развитие, в значителна степен изсмукващи ги отначало от ближния, а след това и от по-далечното обкръжение.

При това транзакционната трансформационна икономика започва да се съкращава, оказва се неконкурентноспособна с икономиката на доверие, стеснява се в периферията, където остават производството в областта на услугите и знанието.

Именно доверието е най-важният фактор по създаването на социалната мрежа, особено в случая, когато от социалната мрежа се изисква високо ниво на надеждност, а самата структура на мрежата предполага висока плътност. Институционното доверие, особено в условията на бързо изменящата се икономика и политическа конюнктура не замени междуличностното доверие, формируемо чрез устойчиво повтарящи се контакти.

Реплика: Ето, точно този дефицит на взаимно доверие, все повече растящо според нарастването на егоизма, ще стане препъни камък в обновяването на икономиката – точно той ще принуди хората да преразгледат отношението си към себе си, към природата и да вземат решение за необходимостта от хирургично вмешателство в нея – в замяна на своята същност на противоположна, „излизане от себе си в другите“.

[114684]

Поколение на бумеранга

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Икономическите проблеми, с които никак не могат да се справят на Запад, изменят социалните навици: в САЩ и Европа рязко нарасна броят на младите хора, връщащи се под крилото на своите родители – ще минат години, докато младите хора могат да спечелят за собствено жилище. За Америка това е малка социална революция – деца-бумеранги (връщащи се).

Същото се случва и в Европа: 67% от испанците на възраст от 18 до 29 години живеят с родителите си, причините са икономически. В Италия този показател е 61%. Подобни са данните във Великобритания, Ирландия, Полша и навсякъде експертите сочат, че това е резултат от икономически проблеми. Като цяло – пред нас е уникален пример на връзка и взаимопомощ между поколенията.

Реплика: Най-общо, това говори за обстановка на егоистично развитие, която се наблюдава повсеместно, егоизмът изчерпа себе си, но засега се усеща само някаква пустота, а по-късно – прозрение, страдание или осъзнаване, необходимост от по-нататъшно развитие – към постигане на смисъла на съществуването, т.е. разкриването на Твореца.

[114893]

Изменението на климата предизвиква нарастване на насилието в света

каббалист Михаэль ЛайтманПроучване (американски учени, списание Science): Климатичните изменения са тясно свързани с нарастването на насилието в целия свят. Учените анализирали климатичните изменения в продължение на 100 години и изяснили, че дори минималното изменение на температура и количеството на валежите корелира с ръста на нападенията, изнасилванията, убийствата, масовите конфликти и войни.

По оценка на учените, при повишаване на температурите броят на престъпленията нараства с 15%, а броят на масовите протести се увеличава повече от два пъти.

Реплика: Ако отчетем, че живеем в период на рязко затопляне, то нас ни очакват обширни и страшни масови престъпления, граждански войни, революции!

На това може да се противопостави само възпитанието: 1. То удържа хората от конфликти, 2. Непосредствено влияе на равновесието в екосистемата, доколкото човек е централен елемент в нея.

[115165]