Entries in the '' Category

ТВ програма “Нов живот”. Предаване №38

17 юли 2012 г.

Оживяващата картина на съвършенството

Хармоничните семейни отношения се изграждат на два обикновени принципа:

  • Връзката между партньорите се формира по пътя на взаимните отстъпки.
  • „Любовта ще покрие всички престъпления“.

Това е достатъчно, за да се върви към щастлив семеен живот, само ако у съпрузите има такова желание, дори не силно, но искренно. Те вече са се настрадали, вече са разбрали, че поединично няма да се справят и затова са готови да се вслушат в посланието на интегралната методика. А повече не е и необходимо, защото методиката е изградена по такъв начин, че човек да влезе в правилно обкръжение, в атмосфера, която постепенно сама ще го промени, дори без усилие от негова страна.

Тук е важно постоянно да проверявате себе си: не се ли отклоняваме от средствата за напредване? Средството – това е група от няколко брачни двойки, дошли на курс, а у дома е партньорът, който също така играе ролята на обкръжение. В резултат, познавайки и чувствайки се един-друг, партньорите ще са достатъчно подготвени, за да проявят взаимни старания, да си оказват взаимна поддръжка, да вървят към взаимни отстъпки и тогава между тях възниква истинска връзка.

Каква е тази връзка? Какво е това единство на върха на този триъгълник, основата на който преминава между съпрузите?

Тук е важно да се помни, че съпрузите не се игнорират и не “се поглъщат”, а именно допълват, поддържат се един-друг до такава степен, че престават да различават в своите взаимоотношения някого поотделно. Като че ли те се разтварят един в друг. Всичко, което е важно, добро и скъпо за жената, е важно, добро и скъпо и за мен, именно защото това е важно, добро и скъпо за нея. И обратно.

Всъщност, за това има два метода:

* Първият се състои в това заедно “да уловят” върха на триъгълника и да живеят, изхождайки от тази точка на единството, без да се отпускат в своя “ъгъл”. Не обръщайте внимание на нищо – само се дръжте заедно в точката на вашата сплотеност. Защото където човек иска да попадне, там в крайна сметка и попада. В себе си и в обкръжението пробуждам такива сили на природата, които действат по съответстващия начин и ме довеждат в точката на предназначение. Ако искам да се задържа на това ниво, то ще се удържа при условие, че постоянно ще си го представям и ще постъпвам съобразно с него. Моето отношение към жената, към себе си, към света, към каквото и да е ще произтича от тази висша точка, която ни обединява.

* А вторият метод е спускане към първоосновите, “детските” упражнения, на които се учим да си отстъпваме един на друг, да изясняваме защо и за какво са необходими тези постъпки и по малко да се сближаваме помежду си. Този път е по-труден, тъй като действайки от личния “ъгъл”, съм подложен на смените на настроението, както на своето, така и на обкръжаващите, и изобщо се сблъсквам с многобройни проблеми. Затова да използваме този метод може при условие, че се намираме в силно обкръжение. Първият метод също изисква обкръжение, поддръжка, но не в такава степен.

Да разгледаме по-подробно първия начин. Ние си рисуваме някаква “розова мечта”, картина на пълна хармония, точка, в която се допълваме един-друг, изпълняваме изискванията един на друг и чувстваме, че без това, нас просто ни няма. Постоянно си представяме съпружеското обединение, в което мъжът и жената стават едно цяло и живеят щастлив живот. Добавяме към нашата фантазия все нови детайли и ги поставяме в списък, за да е всичко реално, “осезаемо”, за да знаем точно върху какво стоим.

В точката на единството всичките ни изисквания един към друг трябва да намерят правилното приложение. Това не е лесно и може би ни се налага да задействаме втория начин. Например, жената ми казва: “Не мога да си представя твоето присъствие в картината на моя идеал, на моята цел”. А аз й обещавам да се променя диаметрално, отказвайки се от всичко, и моля, все пак, да ме въведе в нейната идилия. Същото става между нас и в противоположната посока. Както в математиката, търсим общия знаменател, който да ни помири, макар и не веднага, но все пак, стъпка по стъпка.

А по-нататък, обрисувайки тази единна за нас картина, виждаме доколко трябва да си отстъпваме един на друг, за да се впишем в нея.

По такъв начин, на върха на триъгълника намираме нещо общо, което се нарича „поправени“. Във фантазиите си се повдигаме към тази точка и тогава се спираме. С други думи, фиксираме състояние, не си позволяваме да слезем от върха и продължаваме да се отнасяме един към друг така, сякаш се намираме там. Аз правя всичко за жена си, а тя всичко за мен, всичките ни действия и желания са обърнати един към друг.

Необходимо е в нашите фантазии да има само един позитив. Като че ли седя на розов облак и гледам отгоре Земята, наслаждавайки се на идеалния съпружески живот. Ето в това усещане, разбира се, без да лъжем себе си и помежду си, ние и живеем.

А освен това, тогава ще разбера защо Природата ни е създала такива: оказва се, че ми е необходимо да отстъпвам именно там, където съм натоварен в своя егоизъм.

Въпрос: Няма ли да ни попречи театралността, изкуствеността на случващото се?

Отговор: За да се издигнеш на следващото стъпало, ти трябва да му се уподобиш. Така децата играят, искайки да бъдат възрастни. Ние някак се отстраняваме от текущите проблеми и искаме да живеем в това желано, съвършено състояние. И тогава мнимото съвършенство става истинско.