Конгрес в Санкт Петербург. Урок №4

Най-страшното за нашето земно и духовно състояние е лекомислието. Няма нищо по-лошо от това. Някаква си малка усмивчица, пренебрежителен жест или действие – и това е всичко: в мен всичко пада. Трябва много да се страхуваш, че така можеш да навредиш на другаря си, но на себе си вредиш хиляди пъти повече.

Трябва да бъдем в постоянно ”сериозно веселие”, но от сърце. Дори ако твоето състояние е лошо, но ентусиазмът ти идва от сърцето – това ще ти помогне. В никакъв случай не трябва да има каквато и да е показност, освен ако не се разигравате специално, за да може другарят ви да добие смелост. Трябва много да пазим нивото си и постоянно да се грижим, за да се издигаме още и още. Да не забравяме, че най-важното е подготовката.

Аз съветвам онези, които имат възможност, да се присъединят към нашия сутрешен урок, излъчван в ефир. Независимо, че казвам, че няма значение кога го гледаш, може и по-късно – това все пак е живо време. Това има психологическо значение за човека. Духовната енергия съществува в света, тя се намира тук.

Но ако човек чувства, че сега не може да улови това състояние, не се страхува, че то ще си отиде, т.е. той се намира в отпуснато състояние: става, спира компютъра, пие кафе и така нататък – не е залепен към екрана.

Затова много ви моля, съветвам ви: ако може поне част от урока да гледате в ефирно време и да не пропускате нашите обединителни срещи в неделя вечер.

Вие виждате сами, какво означава подготовка: ние всички се подготвяме за състоянието на пълно поправяне, пълно сливане на всички заедно със светлината. Целият ни живот, цялото ни духовно извисяване се нарича ”подготовка” и затова тя трябва да предшества всяко едно наше действие. Преди урок аз трябва да стана най-малко 15 минути по-рано, за да прочета нещо – трябва да направя нещо със себе си, трябва по пътя към урока нещо да послушам.

Прочетете псалми или просто някакви откъсчета от нашата литература – нещо индиферентно, истинско, необходимо. Нали цигуларят или виолончелистът настройва своя инструмент независимо от това, каква мелодия ще изпълнява по-късно. Така и ние трябва да настроим нашия инструмент, а след това на урока той ще свири. Аз не си представям как бих дошъл на урок, без да се настроя за него. За мен не е важно какво ще правим с вас. Повярвайте ми, аз сега седнах, погледнах темата на урока и го започнах. За мен това няма значение. Но съм длъжен предварително да се настроя за това!

Преди нощния урок в продължение на половин час Рабаш се разхождаше по улицата. Аз ставам час и половина преди урока, независимо, че имам да измина само 50 метра, даже и по-малко. Трябва да взема горещ душ, да се ободря, да прочета нещо от своите материали, които да не ме отвличат от урока, а тъкмо обратното, да ми дадат нужната насока.

Случва се така, че се вглъбяваш в някой материал и след това ти е трудно да се пренастроиш, идваш – а са ти дали съвсем друга тема. Това е отговорност, защото пред мен седят десетки хиляди от цял свят!

И така трябва да се чувства всеки един от нас, защото работим над създаването на общо кли/ съсъд. Не съм настроен на някого конкретно, а съм настроен на онова съединение, което можете да ми дадете всеки момент. А ако не можете, то и урокът понякога остава с пожелание за повече.

А понякога вашето състояние, вашето съединение дотолкова ме разкрива, че речта ми се лее като свободен поток. При това, не зависи от количеството хора, това зависи от качеството на обединението. Понякога вие преуспявате и тогава се появява прекрасен материал. Така че всичко трябва да се има предвид и трябва да бъдем добри деца.

От 4-ти урок на конгреса в С. Петербург, 12.07.2013

[114029]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Всички творения се намират под управлението на Твореца, на Висшата сила. Творецът е създал едно – желанието за получаване, което се подразделя на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. Тези стадии се спускат от връзката с Твореца, от ”света на безкрайността” към състоянието ”този свят”, в който те са напълно откъсната от Твореца. Спускат се единствено защото участват в създаване на връзката с Твореца, творението ще усети, ще разбере, ще постигне и ще направи живота си такъв, в такова състояние , като Неговото.

Затова цялото желание за получаване трябва да приеме формата на желанието за отдаване, присъщо на Твореца. По пътя, творенията постигат висшето управление и придобиват способността да действат също като Твореца. Това означава „да бъдеш като Него“.

За да преведе всички творения до такова състояние, отнасящи се до всички четири нива, първо, най-развитото желание от четвъртия стадий – човек, Адам, трябва да установи връзка с Твореца. Защото само четвъртото ниво е способно на такава връзка осъзнато и целенасочено, започващо да усеща собствената реалност противоположна на Твореца, да вижда себе си противоположно на Него, съгласно или несъгласно с Него, работещо за собствено благо или за благото на Твореца и т.н.

По такъв начин, четвъртият стадий, по своята същност е център на творението. От друга страна, предходните три стадия се присъединяват към него, без да притежават свобода на волята. А точно четвъртият стадий определя как тези негови компоненти ще участват в процеса. Сам по себе си той представлява намерение, направление, тъй като останалите просто действат в това направление, без всякакъв свободен избор.

И така ние говорим за хората от този свят, които преди всичко, трябва да усетят, че се намират в скритие, а след това да пристъпят към работа, за да осъществят контакт с Твореца от състоянието на пълно откъсване от Него, от най-отдалечена точка от Безкрайността.

Схематично това изглежда така: Творецът се намира в света на Безкрайността, а ние – в този свят, и разстоянието помежду ни се раздела на 125 стъпала.

От тук, от този свят, ние трябва да установим връзка с Него.

И тя започва с това, че Творецът ни пробужда – свети ни все повече и повече. Благодарение на Неговата светлина в нашия свят започват да се преповдигат желанията от четвърто ниво, което се подразделя на различни видове, съгласно същите тези четири стадия. Първи се пробуждат ”най-чистите” желания, а след тях следват ”по-грубите”. Така върви процесът на поправянето – от лекото към по-трудното. С други думи, ”леките” части, които поправяме в началото, по-късно ни помагат при поправянето на ”по-грубите”, по-твърдите части.

Поправянето се извършва посредством това, че Творецът пробужда своето излъчване на светлина, своето отношение към нас, и то започва да се разкрива не просто като добро към ”материала” на желанието, както при неживото, растителното и животинското ниво, а целенасочено към доброто. Казано по друг начин, посредством проблясванията на Твореца ще ни се наложи да се сближим с Него.

За това трябва да променим намерението си. Тоест вместо неживото, растителното и животинското ниво, ние трябва да формираме в себе си човешкия стадий. А човешкият стадий е същността на намерението над материята.

Знаем това от четирите стадия на разпространение на пряката светлината: четвъртият стадий в крайна сметка решава да направи съкращение (цимцум) и да отговори на Хазяина точно с такова отношение, което той проявява към него. Това се нарича намерение.

Тъй като четвъртият стадий няма какво да даде в отговор на Твореца – той може само да продължи да получава от Неговото благо с такова намерение, което обръща цялото получаване в отдаване на Него. Тогава всички мисли на човека, цялото му сърце – са в Твореца. Вече му е все едно какво получава – човекът, подобно на гостенина, гледа Хазяина и иска единствено да Му достави удоволствие.

Ето какво е промяната на намерението, смяната на отношението: от собствена изгода превключвам на благото на Хазяина, което става определящ фактор. Хазяинът за мен е на първо място, Неговото състояние е моя първа и основна задача. Съобразно с това аз правя със себе си всичко, което трябва.

По такъв начин, на госта му е все едно през какви състояния преминава той. Само и само да са за благото на Хазяина – в такъв случай той ги приема като задължение, радва им се и неговото намерение изцяло съвпадат с тях.

От урока по статия от книгата Шамати, 06.08.2013

[113993]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→