Необходимо е да достигнем такова състояние, в което целият ти живот е в другарите, заедно с тях в общо обединение, където няма различния между нас. Нашите тела изчезват и остава само желанието, усещащо наслаждение от връзката, а не от разделението на частиците.  Всички частици искат не само да се съединят, а вече са се слели помежду си и са се разтворили в общото съединение, ставайки напълно еднородна, хомогенна материя.

В нея изчезват всички наши особености и различия, защото до такава степен се допълваме един друг, че ставаме едно цяло, не ме е грижа на кого са тези ръце, крака, мозък, гръб – всичко е общо като образа на един човек. В това съединение започваме да чувстваме силата, оживяваща този общ образ, който сме изградили, наречен човек, Адам. Тази оживяваща сила се нарича Творец.

Непрекъснато трябва да се стремим към това. Всеки един миг трябва да търсим как да усилим тази форма, в която започваме да обичаме Твореца, чрез любовта към другарите. Ако за момент оставя това търсене и не усиля това състояние, то падам. Няма веднага да го почувствам, но няма съмнение, че съм паднал. В духовното няма постоянно състояние. Не си мислете, че може да спрете и да си почините. Искате или не, в духовния свят е нужно всяка секунда да знаете накъде се устремявате: да се обедините всички заедно или напротив – или едното, или другото.

Тук е необходим трепетен страх, който се явява първата заповед, и без който не може дори да се надяваме на някакъв напредък. Ако някаква материална цел в този свят изисква от мен да изменя насоката – да мисля за групата, за връзката с Твореца, за да ни помогне да извършим тези материални действия – то това вече е хубаво, защото изменя моята насока.

Поне не съм насочен към лични интереси, а към нещо колективно, заедно с всички. Това вече ни принуждава да запомним, че се нуждаем от Твореца, защото без Него няма да успеем.

Ако това не се случи, тогава ще трябва да ни изпратят силни удари, за да почувстваме своята безпомощност, както ние, така и светът, и да бъдем принудени да си спомним, че само Творецът може да ни помогне – никой друг не може. Най-важното е да променим насоката. Веднага след като го направим и започнем да работим в правилното направление за обединение, изяснявайки защо ни е нужно това съединение, веднага ще изменим целта и средствата.

Преди всичко се нуждаем от Твореца, за да успеем да постигнем различните външни цели, и сега разбираме, че външните цели са били целенасочено поставени пред нас, за да ни изплашат и принудят да си спомним за Твореца. Така, на основата на простия психологически егоизъм, се пробуждаме.

Засега това е чисто егоистичен подход, но той ни учи как да не излизаме от „светостта“. В крайна сметка, дори в такова съединение вече има святост.

От урока по статия на Рабаш, 18.07.2013

[112816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Съобщение: Можем да бъдем щастливи, благодарение на прости удоволствия, но тези „празни калории“ не ни помагат да развиваме способностите си и да подобрим физическото си състояние. На клетъчно ниво нашият организъм реагира по-добре на щастие, основано на чувството за общност и цел в живота.

Изследователите различават две форми на щастието: 1. Получаване на кратковременни положителни емоции и 2. Стремеж към благородни цели, излизащи зад рамките на удовлетворение на собствените желания, към придобиване на смисъл на живота.

В първите (егоисти) работят гени, отговорни за възпаленията, а активността на гените, свързана с производството на антитела, е била понижена. Такава е била реакцията и на стрес.

Във втория случай (алтруисти) учените открили, че се изменяла работата на гените в имунните клетки на организма, активирали се механизми за изработване на антитела, потискала се работата на гените, свързана с възпалителните процеси.

Начинът на живот, ориентиран изключително към получаване на удоволствие от живота може да има негативни последствия за здравето, заключват учените. Постоянното активиране на съответните гени може да доведе до хронично възпаление, а то, от своя страна, може да послужи за сърдечно-съдови, невро-дегенеративни и други заболявания, отслабва защитата от инфекции.

Реплика: Природата е единна и стремежът към нейното цялостно състояние влияе на всички системи, телесни, духовни, на човека и света. Колкото на по-висше (духовно) стъпало човек прилага усилия да преведе природата към единство, толкова по-силно той въздейства на нейните низши (телесни) стъпала.

[113441]   

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - No Comments→