Работата в десятките: фиксиран праг на възприятие
Въпрос: Ако десятката е недостатъчно обединена, как да и прибавим единство?
Отговор: Единството ще се прибави, ако използвам десятката, за да се отменя пред нея.
За целта, аз трябва да използвам целия свят. Тъй като светът е създаден за мен: другарите, десятката, човечеството, всичко, случващо се, възприеманата от мен картина, разделяща се в съзнанието на нежива, растителна, животинска природа и хората. Цялата действителност, възприемана от мен, е предназначена за мен – за да я превърна в една Сила, в Твореца, освен когото няма нищо друго.
Сега картината на реалността в моите очи се подразделя на четири нива и милиарди детайли – защото моето желание за получаване е разбито. Тъкмо това разбиване дроби света на отделни части, скривайки единната Сила. И най-полезното средство, позволяващо да се доберем до възприемането на тази Сила, е групата.
Групата трябва да се обедини и да прави определени действия, за да се предостави възможност всеки да усети какво е това единство, сплотеност. Обединявайки се все повече, ние преминаваме от стъпало на стъпало. Първоначално възприемаме всяко стъпало в ”разсеяно”, раздробено състояние, а след това го приобщаваме към понятието единно цяло.
Така аз завършвам сегашното стъпало и преминавам към следващото, където ще получа добавяне на егоизъм, добавка към желанието за получаване. Тогава отново ще видя фрагментираната картина на света, хаотичен и разбит от единия до другия край – и отново ще ми се наложи да събирам всичките му детайли, приобщавайки ги към единната Сила по принципа на ”Исраел, Тора и Творецът са единни”, ”Няма никой освен Твореца, Добър и Творящ добро”.
Така ние напредваме крачка след крачка. И за да си помогнем, си намираме малка група – десятка. Тъй като нашата група наброява няколко стотин човека, и в нея не е възможно да се обединиш с всички – това е все едно да се опитваме да се обединим с целия свят. Човек не възприема реално повече от десет ”персонажа” – такава ни е нагласата. Не случайно в някои примитивни езици броенето е до 10, след което следва определението ”много”.
Всъщност това не е примитивност, а следствие на нашето естество. Реално, всичко, което е повече от десет – без значение дали е петнадесет или милион – концептуално за мен няма никаква разлика, защото превишава прага на моето възприятие. Например, ако налеем в чаша вода повече отколкото тя може да побере, то е без значение, колко повече. Дали са няколко капки или няколко кубически метра вода – няма значение.
И затова ние разделихме нашата група на десятки, в които човек по-лесно да се включва в обкръжението, за да отдава на другарите, подготвяйки се за преданост към целия свят – а това означава към Висшата сила, Твореца. За това е казано ”В народа свой живея Аз” – така ние подготвяме своите съсъди- желания, така това се проявява от тяхна страна.
Обаче, това съвсем не означава, че аз възнамерявам да се затворя в своята десетка, да се капсулирам в нея и да игнорирам всички останали. Такъв подход се нарича скверна, мръсотия, клипа. Ако по-рано съм бил обикновен егоист, то сега искам да извлека максимум полза за своя егоизъм от обединението с останалите, от своята преданост към тях. Тъкмо така силите на скверната ”изсмукват” соковете на отдаването. В такъв случай, както е казано ”разпръскването на грешниците е добро за тях и е добро за света”. За тях е по-добре да не пребивават в скверната, а за света е по-добре, защото те няма да вложат в него своите ”натрупвания”.
От беседа за десятките, 20.08.2013
[115063]
Discussion | Share Feedback | Ask a question
You must be logged in to post a comment.
Laitman.com Comments RSS Feed